Джули Гарууд
Ангел-хранител (10)

Десета глава

Следващите осем дни бяха приказни за Джейд. Кейн бе много нежен и любящ мъж, толкова внимателен към нея, че скоро започна безпогрешно да долавя и най-малките промени в настроението й, много по-бързо от самата нея. Повече от всичко младата жена харесваше съвместните им вечери. Стърнс палеше огън в камината в кабинета на Кейн, и после тримата четяха в мълчание.

Всъщност, с течение на годините, Стърнс се бе превърнал в нещо като баща за закрилника й. Младата жена научи, че слугата е със семейството още от самото му раждане. Когато Кейн се установил в свое собствено имение, той го последвал.

Стърнс й даде да разбере, че е наясно с новото разпределение на спалните. В отговор на нейното изчервяване от срам, той заяви, че не е негова работа да ги съди, като също така добави, че от много отдавна не е виждал Кейн толкова безгрижен и очевидно тя има благотворно влияние върху настроението на маркиза.

Пристигна вестоносец от майката на Кейн, която го молеше да й помогне да извади баща му от настоящото му безнадеждно състояние. Младият мъж веднага отиде да посети родителите си, но два часа по-късно се върна в изключително лошо настроение. Разговорът с баща му не довел до нищо положително.

* * *

Същата нощ, след като Кейн заспа, Джейд отиде да се срещне с Матю и Джимбо, за да им даде нови нареждания. Матю я чакаше зад прикритието на дърветата в края на гората. Висок и слаб като тръстика, морякът имаше кожа тъмна като на пантера. Характерът му съвпадаше с този на великолепния звяр, но само когато беше ядосан. При добро разположение на духа на лицето му се появяваше добродушна усмивка, която бе доста ослепителна. Но сега мъжът не се усмихваше. Скръстил ръце пред гърдите си, той се мръщеше на Джейд, подобно на човек, който току-що е заловил крадец да рови из чекмеджетата му.

— Защо си толкова намръщен, Матю? — попита шепнешком младата жена.

— Видях го преди две вечери да стои на прозореца до теб, момиче — изръмжа морякът. — Да не би този денди да ти е пускал ръка?

Джейд не искаше да лъже, но и не смееше да сподели истината с верния си приятел.

— Бях ранена — отвърна тя. — И няма защо да ме гледаш така сърдито, Матю. Простреляха ме тук, отстрани. Раната е незначителна. Кейн беше… обезпокоен и остана снощи в покоите ми, за да ме наглежда.

— Черния Хари ще нахрани акулите с мен, когато чуе…

— Матю, няма да казваш нищо на Хари — прекъсна го тя.

Морякът ни най-малко не се уплаши от гневния й тон.

— Не е нужно да ми се зъбиш — отговори той. — Видях как този напудрен мъж те прегърна още първия ден, докато вървяхте към входната врата. Да знаеш, че ще кажа на Хари и може да започнеш още от сега да трепериш. Джимбо искаше да забие нож в гърба му. Единствената причина да не го направи е, защото знаеше, че следващият мъртвец ще е самият той.

— Да, аз със сигурност ще се погрижа за това — увери го Джейд. — Ако падне дори и косъм от главата на Кейн, ще отговаряте пред мен. Сега спри да се мръщиш, Матю. Имаме да обсъждаме един важен въпрос.

— Но той не ти ли създава неприятности? — Не се отказваше от темата морякът.

— Не, не ми създава никакви неприятности. Знаеш, че мога да се грижа сама за себе си. Моля те, имай ми повече доверие.

Мъжът мигновено съжали за думите си. Той не искаше да разочарова своята господарка.

— Знам, разбира се, че можеш да се грижиш за себе си — отвърна бързо. — Но сама не осъзнаваш колко си привлекателна. Прекалено си красива и това може да ти създаде проблеми. Вече започвам да си мисля, че Джимбо и Хари бяха прави. Трябваше да те обезобразим, докато беше още малка.

От блясъка в красивите му кафяви очи, тя знаеше, че той се шегува.

— Никой от вас не би посмял да ме нарани — възрази младата жена. — Ние сме семейство, Матю, и ти ме обичаш толкова, колкото и аз теб.

— Ти не си нищо друго, освен една недорасла пикла — обади се друг дълбок глас. Джейд се обърна по посока на звука и видя как приятелят й Джимбо безшумно приближи и застана точно пред нея. Силно намръщената му физиономия съответстваше на гигантския му ръст. Подобно на Матю, той също бе облечен в сиво-кафяви селски дрехи, тъй като по-ярките цветове можеха лесно да бъдат забелязани през клоните.

На лунната светлина смръщеното му лице изглеждаше свирепо.

— Матю ми каза, че дендито ти е пуснало ръка. Бих могъл да го убия само за това. Никой не бива…

— И двамата подценявате Кейн, ако смятате, че лесно ще ви даде да забиете ножовете си в него — прекъсна го тя.

— Обзалагам се, че е същият слабак като Колин — опита се да спори Джимбо.

Джейд му даде да разбере, че я е ядосал.

— Не си виждал Колин от доста време. Тогава той беше полумъртъв от раните си. Вероятно, вече напълно се е възстановил. Освен това, сериозно грешиш, ако смяташ братята за страхливци. Не забравяй, Джимбо, че аз бях тази, която прочете досието на Кейн. Знам какво говоря.

— Щом човекът има кръв, значи може да кърви — произнесе Матю.

Нито един от двамата моряци не изглеждаше засегнат от нейното недоволство. Джейд въздъхна примирено. После се обърна към Матю и каза:

— Трябва да отида да си поговоря с бащата на Кейн. Ще се наложи да отвлечете вниманието му, докато ме няма.

— Не смятам, че има нужда да разговаряш с него — възпротиви се Матю. — Колин и Нейтън ще се пристигнат съвсем скоро.

— Така, както се размотават? Не, не мога да чакам повече. Бащата на Кейн всеки момент може да се окаже на смъртния си одър. Той нито яде, нито спи. Не мога да го оставя да умре.

— Виждам, че вече си го решила — промърмори Матю. — Какво да направим, за да отвлечем вниманието му?

— Оставям това във вашите способни ръце — отвърна му Джейд.

— Кога искаш да го направим? — поинтересува се Джимбо.

— Утре. Колкото може по-рано.

Накрая Джейд се върна в постелята си спокойна, тъй като знаеше, че Матю и Джимбо няма да я подведат.

* * *

Разсейването на Кейн започна няколко минути преди зазоряване на следващата сутрин.

Джейд осъзна, че е трябвало да бъде по-конкретна с инструкциите си. И когато всичко това свърши, щеше да одере Матю жив. Неговите способни ръце, как ли пък не! Мъжът бе подпалил конюшните. За щастие, бе имал достатъчно ум в главата, първо да пусне конете.

Кейн беше много зает вече, трябваше да отдаде дължимото на Матю. Конете тичаха като подивели. Три от кобилите трябваше скоро да родят и всеки един човек беше необходим, за да спре разпространението на огъня и да се уловят животните.

Джейд се престори на заспала, докато Кейн излезе от стаята.

Тогава много бързо се облече и се измъкна през задния вход. Маркизът бе разположил охрана около имението, но в създалия се хаос, тя лесно се промъкна покрай тях.

— Джимбо току-що тръгна към пристана Шалоу — съобщи Матю на Джейд, докато й помагаше да се качи върху коня, който бе избрал за нея. — Ще се върне с вести не по-късно от утре по залез-слънце. Ако има попътен вятър, не мислиш ли, че Нейтън ще бъде скоро тук? И сигурна ли си, че не искаш да те придружа?

— Убедена съм, че искам да пазиш гърба на Кейн — отвърна тя. — Именно той е в опасност. Ще се върна след час. И Матю? Недей да палиш нищо друго, докато ме няма.

— Това свърши работа, нали така? — усмихна се широко верният й приятел.

— Да, Матю. — Не искаше да нарани гордост му. — Това наистина свърши работа.

* * *

Джейд остави Матю да се усмихва след нея и половин час по-късно вече беше там, закъдето беше тръгнала. След като завърза коня си в гората, в непосредствена близост до границите на имота, тя енергично се запъти към предната врата. Къщата беше огромна, но ключалката беше изключително елементарна, според стандартите на всеки уважаващ себе си крадец. Младата жена я отключи за секунди. Светлината, влизаща през прозорците, й бе достатъчна, за да се изкачи по витото стълбище без проблем. Звуците, идващи от задната част на къщата, показваха, че кухненският персонал вече е започнал работа.

Безшумна като котка, Джейд провери всяка една от многобройните спални. Обаче никъде не откри херцог Уилямшър. Предполагаше, че ще бъде в господарската спалня, но огромното помещение беше празно. Съседната стая бе обитавана от русокоса, доста привлекателна жена на възраст, която хъркаше като моряк. Джейд предположи, че това е херцогинята.

В края на дългия коридор в южното крило тя откри библиотеката — едно доста отдалечено и необичайно място, където се намираше работният кабинет. Бащата на Кейн бе вътре и спеше дълбоко, седнал в креслото си зад махагоновото бюро.

След като заключи вратата, за да се предпази от случайни натрапници, Джейд дълго време изучава красивия мъж пред себе си. Изглеждаше много изискан с посребрелите си коси, високи, аристократични скули и ъгловато лице, което много приличаше на това на Кейн. Под очите му имаше дълбоки сенки, а цветът на кожата му бе жълтеникав. Дори и в съня си възрастният мъж изглеждаше така, сякаш изпитва ужасно страдание.

Младата жена не можеше да реши, дали да го смъмри строго или да му се извини за ненужната болка, която му бе причинила.

В сърцето си, все пак, изпита съчувствие към този човек. Напомняше й за Кейн, ала разбира се, бащата не беше толкова мускулест. Обаче на ръст, определено беше същият. Когато докосна рамото му, херцогът се стресна и скочи от креслото с бързина, която я изненада.

— Моля ви, не се тревожете, сър — прошепна тя. — Не исках да ви изплаша.

— Нима? — попита шепнешком, също като нея.

Малко по малко херцог Уилямшър възвърна самообладанието си. Прекара пръсти през косата си и тръсна глава в опит да проясни съзнанието си.

— Коя сте вие? — поинтересува се възрастният мъж.

— Няма значение коя съм, сър — отвърна му. — Моля ви седнете, защото имам много важна информация за вас. — Джейд търпеливо изчака, докато той изпълни молбата й, после се облегна на ръба на бюрото в близост до него. — Трябва да престанете да скърбите. Поболели сте се от това.

— Какво?

Той все още я гледаше озадачено. Младата жена забеляза, че цветът на очите му е точно същият нюанс сиво като на Кейн. Начинът, по който се мръщеше — също.

— Казах, че трябва да спрете да скърбите — повтори тя. — Сър Харуик мисли, че може да умрете. Ако не спрете с тези глупости…

— Вижте какво, млада госпожице…

— Не ми повишавайте тон! — прекъсна го тя.

— Коя, по дяволите, сте вие? И как влязохте в…

След като изруга, възрастният човек бавно поклати глава.

Джейд си помисли, че той изглежда по-скоро подозрителен, отколкото ядосан. Младата жена реши, че това е добро начало.

— Сър, нямам време за продължителни спорове. Първо, трябва да ми обещаете, че никой никога няма да научи за нашия разговор. Давате ли ми думата си?

— Считайте, че сте я получили — отвърна й.

— Добре. Сега, мисля, че трябва да се извиня, макар че в действителност не съм добра в това. Мразя да се извинявам — сви рамене и добави: — Съжалявам, че не дойдох при вас по-рано. Били сте подложен на безсмислено страдание, а аз наистина бих могла да ви я спестя. Ще ми простите ли?

— Нямам представа за какво говорите, но ако това ще ви направи щастлива, то аз ви прощавам. А сега ми кажете, какво искате от мен?

— Виковете ви са също толкова дразнещи, както и на вашия син.

— И кой син имате предвид? — попита, докато в очите му се прокрадваха весели пламъчета.

— Кейн.

— Вашето посещение е свързано с Кейн ли? Обидил ли ви е по някакъв начин? Трябва да сте наясно, че той отдавна е самостоятелен човек. Няма да се меся, освен ако причината не е обективна.

— Не — отговори Джейд. — Не съм дошла заради Кейн, макар че съм щастлива да узная, че имате такава вяра в способностите на големия ви син да взима сам собствени решения. И като не се намесвате, вие показвате колко много се гордеете с него.

— Тогава, за кого искате да говорим? — попита херцогът.

— Аз съм приятелка на Колин.

— Вие сте го познавали?

— Познавам го, да — тя кимна. — Виждате ли, той е…

— Мъртъв — прекъсна я рязко. — Пейгън го уби.

Джейд се пресегна и сложи ръка на рамото му.

— Погледнете ме, моля ви — нареди тя с нежен шепот, когато мъжът обърна поглед към прозорците. Когато бащата на Кейн изпълни нареждането й, тя кимна. — Ще ви бъде трудно да повярвате на онова, което се готвя да ви кажа. Но разполагам с доказателства.

— Доказателства?

Тя кимна отново.

— Пейгън не е убил Колин.

— Напротив!

— Омръзна ми да слушам за греховете на Пейгън — промърмори младата жена. — Колин…

— Пейгън ли ви изпрати при мен?

— Моля ви, не викайте — отвърна тя. — Той не е убил сина ви — повтори. — Спаси го. Колин е съвсем жив.

Измина една дълга минута, преди херцогът да реагира. Лицето му бавно се покри с червени петна, докато се взираше в посетителката си. Погледът му стана толкова студен, че можеше да причини измръзване, помисли си Джейд. Преди да успее да й се разкрещи повторно, тя заговори:

— Казах ви, че имам доказателства. Готов ли сте да ме изслушате или вече сте си решили…

— Слушам ви — прекъсна я той. — Но ако това е някаква жестока шега, кълна се, сам ще намеря Пейгън и ще го убия с голи ръце.

— И ще постъпите съвсем справедливо — съгласи се с него тя. — Спомняте ли си как веднъж Колин се е качил на едно огромно дърво и не е могъл да слезе? Бил е на четири или пет годинки тогава. Понеже е плакал и се е боял да не го нарекат страхливец, вие сте му обещали никога на никого да не казвате. Също така сте го убеждавали, че няма нищо лошо в това да се бои, че страхът не е грях, че…

— Спомням си — прошепна херцогът. — Никога на никого не казах за случилото се. Как вие…

— Както споменах, Колин ми е приятел и ми разказа тази история. Както и много други.

— Той би могъл да ти е разказал тези истории, преди да бъде убит — заяви възрастният мъж.

— Да, би могъл, но не е. Пейгън го извади от океана. Синът ви беше в доста окаяно състояние. Познавате ли доктор Уинтърс?

— Той е личният ми лекар — промърмори херцогът.

— Не смятате ли за странно изчезването му?

Лицето на възрастния човек, изкривено от гняв, постепенно се отпусна.

— Мисля, че е странно — призна той.

— Ние го отвлякохме — обясни Джейд. — Беше ни необходим, за да се грижи за Колин. Мислех си, че е много важно синът ви да има при себе си семейния ви лекар. Той изпитваше ужасни болки, сър, и исках да направя всичко необходимо, за да се чувства удобно. — Джейд прехапа долната си устна, докато обмисляше как по друг начин да го убеди. Все още не й вярваше. — Колин има родилно петно на гърба си — изтърси изведнъж. — Знам, защото аз се грижех за него, докато Джимбо и Матю успяха да пленят Уинтърс. Това е! Тези доказателства достатъчни ли са ви?

В отговор на този въпрос херцогът бавно се отпусна назад в стола си.

— Получихме доказателство за смъртта на Колин.

— От кого?

— От Военното министерство.

— Точно така.

— Не разбирам.

— Ще го обясня, след като Колин се завърне у дома — отговори Джейд. — Ще ми разясните ли нещо, преди да продължа с опитите си да ви убедя?

— Какво? — попита мъжът с уморен глас.

— Случайно да знаете, защо Колин ме накара да обещая, че няма да казвам на Кейн, че е жив? Научих се да вярвам на по-големия ви син и не виждам причина за това искане. Въпреки че в онзи момент Колин бе в полусъзнание и вероятно мънкането му за братята Брадли не беше…

Бащата на Кейн отново скочи от стола.

— Колин е жив!

— Моля ви, по-тихо! — предупреди го тя. — Никой не трябва да узнае.

— Защо? Искам да го изкрещя с пълен глас. Момчето ми е живо!

— Виждам, че най-накрая успях да ви убедя — отбеляза с усмивка тя. — Моля ви, сър, седнете. Изглеждате зле.

Тя изчака, докато мъжът седна на мястото си, после попита:

— Кое беше това, което ви накара да разберете, че казвам истината?

— Когато споменахте, че Колин не е искал Кейн да узнае… — той се запъна и спря, сетне прошепна: — Господи, братята Брадли. Бях забравил за този инцидент.

Сега Джейд изглеждаше объркана.

— Защо? — попита, неспособна да прикрие тревогата в гласа си. — Нима не се доверява на собствения си брат?

— О, не, разбрали сте погрешно — отвърна херцога. — Колин боготвореше Кейн. Искам да кажа, че го боготвори. О, Боже мой, това е трудно да се приеме!

— Но ако боготвори Кейн, защо ще ме кара да обещавам да не му казвам? Обяснете ми. И кои са братята Брадли?

Херцог Уилямшър се изсмя.

— Когато Колин беше осем- или деветгодишен, веднъж той дотича вкъщи с разкървавен нос и сцепена устна. Случи се така, че Кейн си беше у дома. Той настоя да узнае кой е виновникът и веднага след като Колин му каза, че са били братята Брадли Кейн изскочи през вратата. Колин се опита да го спре, естествено. Разбирате ли, той не беше споменал броя на братята. Половин час по-късно, Кейн се прибра разкървавен също като брат си.

— И колко са били братята? — поинтересува се Джейд.

— Осем.

— Мили боже, да не искате да кажете, че всичките осем братя са нападнали Колин и…

— Не, само един се е сбил с Колин, момче на име Самюел, ако си спомням правилно. Както и да е, Самюел е знаел, че Кейн ще отвърне на удара и се втурнал вкъщи да извика подкрепление.

— Кейн е можел да бъде убит — прошепна младата жена.

— Всъщност, скъпа моя, вие трябва да съчувствате на братята Брадли. Кейн просто искаше да сплаши момчето, което бе наранило Колин, но когато всички те са се нахвърлили върху него, той им е дал да се разберат! Моето момче им е отвърнало подобаващо.

Джейд поклати глава. Изобщо не намираше тази ужасна история за забавна. И все пак, бащата на Кейн сияеше от гордост.

— Така че, скъпа моя, не от недоверие Колин ви е накарал да му дадете това обещание. Просто той познава Кейн много добре. Колин е искал да защити брат си, докато се отдаде възможност да му обясни цялата ситуация. Не е искал отново да тръгне да се саморазправя с някой друг като Брадли. От двамата, Колин винаги е бил по-предпазливият. Кейн не знае, че Колин работи за нашето правителство — добави той. — Що се отнася до това, аз също не знаех. И никога нямаше да му го позволя, особено когато разбрах, че сър Ричардс не му е началник.

— Ричардс — прошепна тя. — Той е бил шефът на Кейн, нали?

Херцогът остана изненадан от това изявление.

— Разполагате с доста важна информация, нали така? Не мога да не призная, че ми е интересно как сте се добрали до нея. Бихте ли ми казали, кой ви издаде тези тайни?

Почувства се леко обидена от този въпрос.

— Никой нищо не ми е казвал — отвърна. — Сама я намерих. Много съм изобретателна, сър. Брат ми, Нейтън, помагаше на Колин да се справи с доста сложна задача, поставена му от правителството. Обаче някой не искаше те да успеят и им постави капан. Единствената причина двамата да са все още живи, е, че… Пейгън е станал подозрителен. И пиратът успя да се намеси навреме.

— Дали Колин знае кой стои зад това предателство?

Младата жена поклати глава.

— Знаем само, че е бил някой от ръководството във Военното министерство. Нейтън и Колин са в безопасност, докато всички вярват, че са мъртви. Не мога да ви кажа нищо повече. Когато Колин се върне…

— Ще ме заведете ли да го видя?

— Той трябва да се прибере до няколко дена, сър. Но, разбира се, не може да остане тук, освен ако не отпратите всички слуги от къщата си… Подробностите трябва да бъдат уточнени. — Тя замълча и се усмихна на херцога. — Чудя се, дали ще познаете сина си. Косата му е пораснала почти до раменете. И той, и Нейтън изглеждат сега като истински пирати.

— За радост на Пейгън.

— О, да, това много му харесва.

— Тежки ли бяха травмите им? — попита възрастният мъж.

— Били са завързани и със запушени уста, а след това са простреляни и хвърлени във водата. Враговете им са знаели, че са все още живи.

— Оставили са ги да се удавят?!

— Не, оставили са ги на акулите. Водите там са пълни с тези хищници и свежата кръв… ги привлича силно.

— Боже мой…

— Акулите не успяха да стигнат до тях, въпреки че, да си призная, бяха много близо. При спасяването им Пейгън загуби добър приятел.

— Пейгън е скочил във водата заедно с другия мъж?

— Да — отговори тя. — Той е отличен плувец. Освен това, пиратът никога няма да накара другите да сторят това, което… сам не може да направи.

Джейд тръгна към вратата, но бе спряна от поредния въпрос на херцога.

— Влюбена ли сте в моя Колин?

— О, Господи, не! — Тя отключи вратата, след което се обърна към своя нов съмишленик. — Когато се срещнем отново, трябва да се преструвате, че не ме познавате. Засега държа Кейн ангажиран. Както знаете, той е решен да открие Пейгън. Търсенето ще го изложи на риск, но скоро и това ще се оправи.

— Но пиратът не би…

— Пейгън закриля Кейн — заяви младата жена. — Обвинен е за убийството на Нейтън и Колин. Вашето правителство е обявило цена за главата му. Кейн, както вероятно знаете, е удвоил тази сума. Представете си, какво би станало, ако Кейн бе успял да хване Пейгън и говори с него, преди да…

— Вероятно би успял да убеди Кейн, че не е убил Колин.

— Точно така. Сега разбирате ли? Който стои зад това предателство иска да е сигурен, че Пейгън няма да не бъде открит.

— Или да убие Кейн, преди да разбере истината.

— Да.

— Боже мой, Кейн е в опасност. Длъжен съм да…

— Не правете нищо, сър — прекъсна го тя. — Както ви обясних, Кейн е под закрилата на Пейгън.

— Мили боже, пиратът не е наш враг! — прошепна херцогът. — Никога няма да мога да се отплатя на този човек. Уважаема госпожице, има ли нещо, което мога да сторя за вас?

— Засега аз трябва да се грижа за Кейн — отговори тя. — Той е много упорит човек, но е защитник по природа. Мисли си, че ме закриля, като ми помага да разреша проблемите си. Когато Колин се прибере вкъщи, вие тримата ще решите, какво да правите по-нататък.

— Значи Пейгън ви е пратил при Кейн?

— Да — отвърна му с усмивка.

— Кейн няма да се откаже — вметна мъжът. — Моля се Колин да се върне по-скоро.

— Не се притеснявайте — каза Джейд. — Дори и да наредите на Кейн да се откаже от преследването, той само ще вложи още повече усилия да успее. Твърде е целеустремен, за да спре сега.

— Тогава трябва да му кажете!

— Не мога, сър. Дадох дума на Колин. Освен това, до разкриването на истината ни остават само няколко дни.

— А ако брат ви и Колин се забавят?

— Тогава ще се наложи да измислим нов план — заяви тя, кимайки с глава.

— Но какво по-конкретно…

— Ще трябва да намерим начин да измъкнем плячката от ловеца. Кейн ще побеснее, но ще остане жив. Необходимо е да помисля върху това внимателно — добави Джейд и отвори вратата.

— Кога ще ви видя отново? Споменахте, че трябва да се преструвам, че не ви познавам, но…

— О, не се съмнявам, че ще ме видите отново — подхвърли младата жена. — И има едно дребно нещо, което бихте могли да направите, за да ми се отплатите — добави. — Вие казахте, че сте готов да сторите всичко — напомни му тя.

— Да, така е.

— Кейн е най-големият ви син и ако искате да имате любимец, то точно той трябва да бъде това.

Херцогът очевидно бе поразен от нейната забележка.

— Но аз обичам всичките си деца. И никога не съм предпочитал някой повече от другите.

— Сър Харуик смята, че Колин ви е любимец — поясни Джейд. — Също така каза, че Кейн предпочита да стои далеч от семейството. Не допускайте това да продължава, сър. Кейн се нуждае от вашата любов. Постарайте се да я получи.

И затвори вратата след себе си.

* * *

Херцог Уилямшър седя дълго време зад бюрото си, докато почувства краката си достатъчно силни, за да издържат теглото му. По бузите му се стичаха сълзи на радост. Изрече благодарствена молитва, за чудото, което току-що му бяха поднесли.

Неговият Колин е жив.

Изведнъж Хенри усети вълчи апетит и отиде да си потърси закуска.

Щеше да му бъде трудно — херцогът не беше човек, привикнал на измами — но му се налагаше да потисне усмивката си. Никой от слугите му не трябваше да заподозре истинската причина за възстановяването му.

Чувстваше се като прероден. Сякаш някой бе слязъл до дъното на самотната черна бездна на отчаянието му и го бе повдигнал високо, чак до звездите.

Младата дама, която сега смяташе за свой спасител, имаше най-необикновените зелени очи. Пейгън трябва да е кръстил кораба си на тази красива жена. „Емералд“. Да, точно така е, реши той с кимване. Освен това беше сигурен, че вече знае истинската самоличност на пирата, но се закле, че ще умре, преди да разкрие на някого тази истина.

Чудеше се, какво ще каже Кейн, когато разбере, че жената, която бе приютил, всъщност е малката сестра на Пейгън.

Щеше да има диви изблици на ярост и единствената му молитва сега бе, да бъде там, за да защити своята спасителка, когато гневът на Кейн избухне.

Херцог Уилямшър беше убеден, че е успял да разкрие всичко.

* * *

Херцогът пълнеше за втори път чинията си с яйца и бъбреци, когато съпругата му, Гуинет, се втурна в трапезарията.

— Готвачът ми каза, че се храниш — каза задъхана тя.

Възрастният мъж се обърна към жена си с нежна усмивка на лицето. Бедната Гуинет изглеждаше разтърсена. Късата й руса коса беше в пълен безпорядък и тя не успяваше да завърже колана на робата си.

— Защо, Хенри? — попита, като се взираше напрегнато в съпруга си.

— Обикновено така се прави сутрин — отговори той. — А и бях гладен.

Кафявите й очи се напълниха със сълзи.

— Бил си гладен? — прошепна тя.

Хенри остави чинията си на масата до стената и се приближи до съпругата си. Прегърна я и я целуна по върха на главата.

— Причиних ти доста тревоги напоследък, нали, любима?

— Но сега се чувстваш по-добре? — поинтересува се херцогинята.

— Бях посъветван да не скърбя повече — обясни той.

— От кого?

— Моята съвест — излъга я. — В момента, Гуинет, не мога да ти обясня този внезапен поврат. Засега, обаче, мога само да кажа, че съжалявам за безпокойството, което причиних на теб и децата. Тъгувах достатъчно дълго.

— Това е чудо! — прошепна съпругата му.

Да, помисли си той, чудо с омагьосващи зелени очи.

— Ела и хапни, мила моя. Изглеждаш ми малко болнава.

— Изглеждам болнава? — Смехът й беше неуверен. — Ти, любов моя, изглеждаш като мъртвец.

Той я целуна нежно и я поведе към масата.

— След като се приведа в ред, мисля да пояздя до дома на Кейн.

— Той ще бъде изумен от възстановяването ти — отбеляза Гуинет. — О, Хенри, колко е хубаво, че отново си с нас!

— Искаш ли да пояздиш с мен и да посетим Кейн?

— О, да, много бих искала! — отвърна с блеснали очи херцогинята. — Сега не е време да приемаме гости, но мисля да поканя лейди Ейсли и скъпата й майка за един дълъг уикенд. Трябва да кажеш на Кейн, че очакваме да… защо клатиш глава?

— По-добре си спести времето и усилията, Гуинет. Откажи се. Кейн няма да се ожени за лейди Ейсли.

— Но тя е напълно подходяща, Хенри — започна да спори тя. — Дай ми поне две добри причини, поради които не мога да насърча този брак.

— Добре — отвърна херцогът. — Първо, тя няма червена коса.

— Ама разбира се, че няма червена коса. Тя има красива руса коса и ти много добре го знаеш.

— И второ — продължи той, без да обръща внимание на озадачения й поглед, — тя няма зелени очи.

— Хенри, може би, още не се чувстваш съвсем добре?

Смехът на възрастния мъж отекна в цялата трапезария.

— Кейн се нуждае от жена, която да го омагьоса. Трябва да се примириш с това, скъпа.

— Да се примиря с какво? — учуди се съпругата му.

Неговото намигване я остави по-озадачена от всякога.

— Вярвам, Гуинет, че закуската ти може да почака още известно време. Трябва веднага да се върнеш в леглото.

— Трябва ли? Защо?

Херцогът се наведе напред и зашепна в ухото на жена си. Когато свърши с обяснението си, по бузите на съпругата му бе избила руменина.

— О, Хенри — едва промълви тя. — Наистина си много по-добре.