Мориц Йомтов
Еврейски вицове (8) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

От времето на Хитлер

* * *

По времето на Хитлер, преди войната, германец забелязал, че негов приятел евреин редовно чете вестниците на националсоциалистическата партия. Запитал го защо.

— Като чета еврейски вестник, ми се разваля настроението, пише за погроми, запалване на синагоги, конфискация на еврейско имущество… Въобще само лоши работи за нас. Друго е в хитлеристките вестници — там евреите са най-богати, най-хитри, техни са банките, мамят германския народ и пр. Да ти е драго да четеш.

* * *

Няколко години преди да стане канцлер на Германия, Хитлер, както обикновено, произнасял реч, пропита с антисемитизъм. С неудоволствие той забелязал на първия ред човек с типичен еврейски нос, който се усмихвал през цялото време. След речта пожелал да поговори с него.

— Евреин сте, нали?

— Да.

— Тогава какво толкова се смеехте, когато говорех за погроми? Съмнявате се в намеренията ми към вас и целия ви еврейски род?

— Никак не се съмнявам и точно това ме развесели.

— Какво??? — недоумявал Хитлер.

— Погледнете през моите очи и ще разберете. И преди вас евреите имаха врагове. Фараонът мислеше, че може да ги пороби. Днес, в памет на нашата борба за свобода, ние празнуваме чудесния празник Песах. Аман се опита да ни унищожи и спомняйки си за това, ние празнуваме веселия Пурим. Всеки деспот ни е оставял след края си някакъв весел празник. Сега Вие, Хитлер, ни мразите повече от Фараона и Аман, Взети заедно. Представяте ли си каква веселба ще пада при спомена за Вас!

* * *

При посещението си в едно училище Гьобелс решил да провери патриотичното възпитание на децата.

— Кое от вас ще каже любимия си лозунг?

— Хайл Хитлер! — извиквало едно момче.

— Много добре.

— Deutschland uber alles! — провикнало се още по-силно друго.

— Отлично! А знае ли някой лозунг за бъдещето на народа ни?

— Нашият народ ще живее вечно!

— Превъзходно, превъзходно! Как се казваш, момченце?

— Израел Голдберг, господине.

* * *

Учителка: — Нашият любим фюрер, деца, е повече от държавен глава. Той ни е като баща. Представете си, че сега вратата се отвори и той влезе. За какво бихте помолили?

Ханс: — Да стана генерал!

Ото: — Гаулайтер!

Карл: — Щурмовак!

Моше: — Сираче!

* * *

Учителят-нацист непрекъснато гледал как да унижи Йошке, единствения евреин в класа.

— Е, Йошке, към коя раса спадат евреите?

— Евреите са семити.

— А немците?

— Немците, господин учителю, са антисемити.

* * *

Евреин се разхождал из улиците на Берлин и се сблъскал случайно с немски офицер.

— Швайн! (Свиня!) — изревал му нацистът.

— Епщайн! — отвърнал му евреинът.

* * *

Адолф Коен подал молба до Берлинския градски съд да си смени името. Съдията погледнал молбата и казал:

— Хайде, стига еврейски номера. Въобразявате си, че Третият райх ще Ви позволи да скриете еврейския си произход зад арийско име. Напуснете съда. Вашето име, г-н Коен, е Коен и ще си остане Коен!

— Г-н съдия, аз нямам нищо против тази част от името си. Аз просто искам от Адолф да стана Аврам.

* * *

Продавач на риба рекламира стоката си на пазара:

— Риба! Прясна риба! Хубава и тлъста, тлъста като Гьоринг!

Чул го офицер от Гестапо, арестувал го и съдът му дал едногодишна присъда.

След като излежал наказанието си, евреинът отново се заловил за търговия с риба. И по същия начин започнал да си хвали стоката:

— Риба! Прясна риба! Хубава и тлъста, тлъста като…

— Като какво? — изръмжал същият офицер от Гестапо.

— Като миналата година, господин офицер. А вие какво си помислихте?

* * *

Финансов министър на Третия райх бил обвинен от Фюрера, че не одобрява крайните мерки срещу евреите.

— Майн фюрер, аз само имах пред вид, че някои еврейски бизнесмени трябва да бъдат пощадени. Райхът все още се нуждае от тях. Общо взето те са по-добри от арийските си колеги.

— Глупости! Няма евреин, който да е по-умен, по-схватлив, по-съобразителен от един чист ариец.

На следващия ден двамата тръгнали да обикалят магазините. Влезли в магазин на ариец.

— Искаме чаена чаша за левак — казали те.

— Нямам — отвърнал търговецът.

Влезли в друг арийски магазин, в трети, в четвърти. Все същото. Накрая отишли при търговец евреин.

— Имате ли чаена чаша за левак?

— Какъв цвят?

— Няма значение.

Евреинът извадил една от множеството чаши, поставил я на тезгяха с дръжката от ляво и казал:

— Това е единствен екземпляр. Ще ви струва с 50% по-скъпо.

Като излезли от магазина, Шахт казал:

— Видяхте ли? Кой, освен евреин, ще се сети да продава стоката си по този начин?

— Глупости! — изкрещял Хитлер. — Какво толкова има да се сещаш или не. Просто човекът имаше една чаша за левак!

* * *

Макс, ариецът, и Йосиф, евреинът, живеели като добри приятели до идването на Хитлер на власт. След това обаче Макс започнал да се счита за свръхчовек и да отбягва Йосиф.

Един ден Йосиф го видял на улицата и го спрял.

— Лоши времена настанаха, Макс…

— Ти пък какво се оплакваш? На вас, евреите, фюрерът нищо не е обещавал!

* * *

Гьобелс и Хитлер спорили за правилната употреба на думите „катастрофа“ и „нещастие“. Гьобелс твърдял, че има разлика между двете, а Хитлер, че са синоними.

Пред Райхстага видели човек с интелигентна физиономия и без да подозират, че е евреин, го помолили да разреши спора.

— Като човек, който цени нюансите на езика — казал евреинът, — трябва да ви кажа, че между двете думи има определена разлика. Например, ако изведнъж Райхстагът се срути и падне върху главите ви, това ще бъде катастрофа, но не задължително нещастие.

* * *

Попитали Айнщайн как е възможно в цивилизована страна като Германия да победи фашизмът. Ето какво отвърнал той:

— Всевишният е определил за немския народ три качества: честност, интелигентност и нацизъм, но е постановил всеки немец да може да притежава само две от тях. Затова немец, който е честен и нацист, не може да бъде интелигентен; който е интелигентен и нацист, не може да бъде честен, а който е интелигентен и честен, той не може да бъде нацист.

* * *

След Аншлуса на гарата във Виена нацистите правят хайка и арестуват искащите да заминат за чужбина евреи.

Това наблюдава англичанин и се обръща към стоящия до него човек в тиролска носия:

— Толкова ли са глупави евреите? Познават се по облеклото, защо не се преоблекат в австрийски национални носии, никой няма да ги закачи.

— На мене ли разправяте това? — отговаря тиролецът.

* * *

В Хамбург на пристанището се срещат двама приятели евреи.

— За къде си тръгнал? — пита единият.

— За Бомбай.

— Толкова далече?

— Толкова далече от къде?

* * *

В Берлин, в празен апартамент, се е скрил по време на най-страшния фашистки период един евреин.

Не излиза никъде, чака да свърши войната. Изведнъж телефонът иззвънява. Евреинът вдига слушалката.

— Може ли да говоря със SS-обергрупенфюрер граф Зигфрид фон Айзенах?

— Ой, ой, господине, да знаете колко много сте сбъркали номера!

* * *

Льовенщайн, който едва успял да избяга от Германия преди нацистите да нахлуят в къщата му, седял в едно парижко кафене и си пиел спокойно кафето. Двама немци седнали на съседната маса и започнали да разискват качествата на фюрера.

— Хитлер не е чак толкова лош, колкото го изкарват враговете му — казал единият.

— Прав си — отвърнал другият. — Проблемът с Хитлер е, че той е най-големият враг сам на себе си.

— Това не е вярно! — изкрещял Льовенщайн. — Поне докато аз съм жив.

* * *

Във Виена, в края на войната, двама евреи разговарят.

— Ще свърши войната, ще падне Хитлер и всичко ще стане както си е било — казва единият.

— Трябва да си отмъстим — отговаря вторият. — Аз вече съм намислил, свършва войната, вървя си по Ринга, срещам Хитлер, той ме гледа в очите и чака да види дали ще го поздравя. Аз обаче няма да го поздравя.

— И аз съм си намислил — казва първият. — Седя си в кафенето, пия си кафето и чета вестник. Кой мислиш влиза? Хитлер! Приближава се до мен и пита: „Прощавайте, господине, като свършите с вестника, можете ли да ми го дадете?“ И тогава ще му дам да се разбере! Ще му река: „На Вас, г-н Хитлер, — не!“