Мориц Йомтов
Еврейски вицове (4) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lucho3k (2018)

Издание:

Автор: Мориц Йомтов

Заглавие: Еврейски вицове

Издател: Издателски център „Шалом“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Художник на илюстрациите: Атанас Йомтов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7484

История

  1. — Добавяне

Равини и други служители на бога

ravini.png

* * *

Един известен равин бил поканен да проповядва в съседно еврейско градче. Не му се вървяло пеша дотам и се обърнал към съседа си файтонджия да го откара.

— Добре — съгласил се той, — но имай предвид, че от кончето си вадя прехраната, а то е старо и слабо, така че по нанагорнищата ще трябва да слизаме от файтона, за да не го измъчваме.

Тръгнали. Още на излизане от града имало стръмнина и двамата слезли. Като стигнали на върха, равинът поискал да се качи, но файтонджията възразил:

— Сега почва нанадолнище, и двамата сме тежки, файтонът ще бута кончето, то няма да може да ни удържи и ще се пребие.

Така нагоре, надолу двамата извървели почти цялото разстояние. Като стигнали пред синагогата, равинът платил на файтонджията и му казал:

— Ясно ми е защо аз тръгнах за тук — трябваше да произнеса проповед. Ясно ми е защо дойде и ти — трябваха ти пари. Но защо взехме кончето?

* * *

Петък сутрин в еврейската община се явил непознат, добре облечен човек и заявил на равина:

— Раби, моля за услуга. От друг град съм, дошъл съм по търговия и нося със себе си 1000 златни рубли. Понеже утре е събота и е грях да се борави с пари, може ли да ги оставя във вашата каса до неделя?

— Разбира се — отговорил равинът, — ще извикам общинарите, те ще бъдат свидетели.

Въпреки увещанията на непознатия, че му имал пълна вяра, равинът извикал общинарите и пред тях заключил парите в общинската каса.

В неделя сутрин пристигнал непознатият, поздравил най-учтиво и зачакал.

— Какво ще обичате? — попитал го равинът.

— Как какво? Нали бях тук в петък, оставих Ви 1000 златни рубли. Вие извикахте общинарите за свидетели и поставихте парите в касата.

— Така ли? — учудено казал равинът и повикал общинарите.

— Този господин — казал им той — разправя, че бил идвал тук, оставил ми някакви пари, а вие сте били свидетели. Някой да си спомня нещо такова?

Всички в хор отговорили, че такова нещо няма, и равинът ги освободил. Когато си отишли, без да каже дума, той извадил ключа на касата, отворил я, взел парите оттам и ги върнал на човека.

— Защо направихте това? За малко щях да получа удар!

— За да видите с какви хора си имам работа всеки ден — спокойно му казал равинът.

* * *

В полски град ксендзът и равинът били близки приятели.

Един ден равинът помолил ксендза да му позволи да присъства на изповед — много му било интересно да види как става това.

Свещеникът се съгласил и пуснал при себе си в тъмното помещение равина.

Пристигнала жена, почукала и когато свещеникът й отворил прозорчето, казала:

— Отче, съгреших, дойдох да се изповядам.

— Какъв ти е грехът?

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш „Отче наш“ десет пъти, ще внесеш 100 злоти за църквата и ще ти е простено.

След малко пристигнала втора жена.

— Съгреших, отче!

— Какво?

— Прелюбодеяние, два пъти.

— Ще кажеш 20 пъти „Отче наш“, ще внесеш 200 злоти за църквата и ще ти е простено.

В това време телефонът позвънил и ксендзът станал да види кой го търси. Равинът решил, че вече му е ясно всичко и заел мястото му:

— Какво си съгрешила, дъще? — попитал следващата изповядваща се.

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш 30 пъти „Отче наш“, ще внесеш 300 злоти за църквата и можеш да отидеш да се чукаш още два пъти.

* * *

Шестстотин равини заминавали на екскурзия от САЩ за Израел. Веднага след като се качили на кораба, главният от тях намерил келнера и му казал:

— Ние сме шестстотин души, обслужвай ни добре и като пристигнем в Хайфа, всеки от нас ще ти даде по един долар бакшиш.

Келнерът се разсипал да се грижи за тях. Когато пристигнали на брега, застанал до трапа в очакване на бакшиша.

Минали един, двама и т.н., повечето от тях вече слезли, но никой нищо не му дал. Най-накрая пристигнал последният, бръкнал се в джоба, изкарал си портфейла и му изброил 600 долара.

Келнерът си поел дъх и казал:

— Че сте разпънали Исуса Христа, никога не съм вярвал, но ако ми кажат, че сте му извадили душата с памук, ще повярвам.

* * *

Известен равин бил поканен в едно градче да изнесе проповед. Когато пристигнал в синагогата и минал покрай първите редове, за да се качи на амвона, спрял се пред един от по-богатите енориаши и поискал от него 30 жълтици в заем. Човекът се бръкнал и му връчил парите.

Гостът-равин произнесъл чудесна реч. Когато слизал от амвона, се отправил към мъжа, който му дал парите, поблагодарил му и му ги върнал.

— Не разбирам, защо ги взе?

— Другояче говори човек, когато има пари в джоба си.

* * *

Прочутият равин Ицхак бен Йехуда бил поканен да проповядва в малко еврейско градче.

— Чудесна проповед беше — похвалили го след речта местните първенци. — По-хубава не сме слушали.

— Да бяхте ме чули какво мислех да кажа, когато идвах насам, много по-хубаво беше. Но сега, когато си тръгна за дома и почна да си мисля: и това трябваше да им кажа, и онова трябваше да им кажа, ако го бях казал, щеше да се получи най-хубавата реч.

* * *

Богат скъперник дал обявление във вестника, че е загубил портфейл с пари и ще даде 10 долара на този, който го намери и върне. Някакъв бедняк върнал портфейла и зачакал наградата. Богаташът преброил парите, 90 долара, прибрал си ги и казал:

— Значи си си взел наградата, бяха 100, а сега са 90.

Беднякът, известен като честен човек, протестирал и накрая решили да отидат при равина да реши въпроса.

— Ти колко загуби? — попитал той богатия.

— 100 долара.

— А ти колко намери? — обърнал се той към бедния.

— 90.

— Значи е намерил друг портфейл — обръща се равинът към богаташа. — Продължи да търсиш своя, а този дай на човека, който го е намерил.

* * *

Млад равин попитал по-възрастния си колега защо човек, като забогатее, много се променя, става горделив, егоист, скъперник.

По-старият завел младия до прозореца и го попитал какво вижда през стъклото.

— Хора, жени с деца, ученици играят, старец с бастун, зелени дървета.

— Така, а сега погледни в огледалото и ми кажи какво виждаш?

— Себе си!

— Ясно ли ти е сега? Какво е променило стъклото и го е направило огледало, в което да виждаш само себе си? Един пласт сребро!

* * *

— Нашият равин е свят човек, гладува от събота до събота.

— Не е вярно, видях го, че яде.

— От скромност е ял, никой да не знае, че не яде.

* * *

Многоуважаемият равин, известен в цялата околност като най-светия измежду светите, лежал в безсъзнание на смъртно легло. Около него се били събрали любимите му ученици и разисквали върху добродетелите на равина:

— Какво милосърдие! Какво благородство! Няма наоколо равен на него.

— Да, истински Божи човек. Никой не може да се сравни по щедрост с него.

— И какво отношение към семейството! Любящ съпруг и баща!

— А какъв учен! Кой може да се мери с него по тълкуването на Талмуда и Тората?

Скърбящите ученици замълчали. Тогава умиращият равин се обадил:

— А защо никой нищо не казва за пословичната ми скромност?

* * *

Евреин развъждал кокошки за продан, но по едно време те се разболели и почнали да умират. Обърнал се той към равина за съвет.

— Ще им даваш всеки ден дъждовна вода!

След три дни човекът пристигнал пак и съобщил, че кокошките продължават да умират.

— Ще им даваш счукан овес с мляко!

И това не помогнало.

Равинът продължил да дава съвети, кокошките продължавали да измират.

Накрая евреинът пристигнал пак и попитал равина, няма ли да му даде още някой съвет.

— Съвети имам колкото искаш — отговорил равинът, — но ти откъде имаш още кокошки?

* * *

На вратата на равина се почукало. Посетителят треперел от студ във вехтото си зимно палто. Равинът го настанил до печката, дал му чаша чай.

— Изглеждаш отчаян…

— Как да не съм! След седмица е Песах, а аз нямам пари за традиционните празнични храни — месо, маца̀ и вино. Семейството ми не може да отиде в Синагогата — всички сме в дрипи.

Равинът, също беден човечец, поклатил съчувствено глава.

— Повярвай ми, приятелю. Бог ще ти помогне. Той никога не изоставя чадата си.

Като разбрал, че и равинът не може да му помогне, нещастникът се разплакал.

— Успокой се и всичко ще се оправи. Колко ти трябват за маца̀, месо и вино?

— 15 рубли.

— За дрехи на жена ти и децата?

— 60 рубли.

— За нов костюм за тебе?

— 2 рубли.

— Струва ми се, че твоят проблем е решен. Вместо да се притесняваш откъде ще намериш маца̀, месо, вино и дрехи за семейството си, остава ти само една грижа — да намериш 97 рубли.

* * *

Попитали един равин какво би предпочел да има — пет хиляди долара или пет дъщери.

— Да не съм глупак да искам пет хиляди долара, когато знам, че няма откъде да ги имам. Но пък ако ги имам, ще ми се прииска да имам още повече — такава е човешката природа. А църковният ми сан изключва алчността. Затова бих предпочел да имам пет дъщери, още повече че имам осем.

* * *

На възрастен мъж, женен за много млада жена, се родило дете.

— Това чудо ли е? — попитал той равина.

— Ако е от тебе, чудо е. Ако не е от тебе, чудо ли е?

* * *

— Раби — казал председателят на настоятелството. — Чух, че подготвяте оставката си. Съжалявам.

— Не се безпокойте. Ще ви препоръчам човек, който сигурно ще е по-добър от мене.

— Точно това ме тревожи. Вашият предшественик разправяше същото.

* * *

Равин трябвало да обясни разликата между праведника и злодея.

Ето какво казал той:

— Грешат и праведникът, и злодеят, но разликата е съществена. Докато праведникът е жив, той знае, че греши. Докато злодеят греши, той знае, че е жив.

* * *

— Защо трябва ние, евреите, винаги да носим шапка, нищо не е казано за това в Тора̀та? — питали равина.

— Директно не е казано, но е загатнато — отговорил равинът. — Според писанията Яков от Бершева отишъл пеш до Харан. Мислите ли, че толкова праведен евреин ще върви без шапка през пустинята цял ден?

* * *

— Защо — попитал католическият свещеник равина — вашите погребения са толкова мрачни, а при нашите има знамена, музика и цветя?

— Наистина не знам, но си прав. Може би затова предпочитам да присъствам на ваши, а не на наши погребения.

* * *

Кюре и равин пътуват заедно във влака.

— Вие шунка яли ли сте? — пита кюрето равина, искайки да го провокира.

— Не съм — отговаря равинът, — нали знаете, че да ядем свинско е грях за нас.

— Все пак, признайте, на никого няма да кажа, никога ли не сте опитвали?

— Признавам, веднъж реших да опитам.

— Хубаво ли беше?

— Да.

След малко равинът пита:

— Вие с жена спали ли сте?

— Как може, нали знаете, че ни е забранено.

— Все пак, между нас да си остане, никога ли не сте извършвали този грях?

— Веднъж — признал неохотно кюрето.

— Е, кое е по-хубаво? — попитал равинът.

* * *

Кюрето се хвали на своя добър приятел равин:

— Синът ми се записа в семинарията.

— Е, и?

— Какво „Е, и“? Като я завърши, ще стане свещеник!

— Е, и?

— Ами като напредне, може и до кардинал да стигне.

— Е, и?

— Стигне ли до кардинал, може и папа да го изберат.

— Е, и?

— Абе ти да не искаш Господ да стане?

— Че какво, едно наше момче стана.