Мориц Йомтов
Еврейски вицове (3) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Господ

* * *

Господ може би обича бедните, но помага на богатите.

* * *

Каквото върши Господ, то е най-добро… По всяка вероятност.

* * *

Господи, помогни ми! Ако не, ще се обърна към чичо ми в Ню Йорк.

* * *

Мили Господи, знам, че ще ми помогнеш, но защо не ми помагаш и докато ми помогнеш?

* * *

Господи, помагаш на чужди хора, защо не помогнеш и на мен?

* * *

Ако Господ живееше на земята, хората щяха да му изпочупят прозорците.

* * *

О, Господи, не ни наказвай с всичко, което знаеш, че можем да изтърпим.

* * *

Господ оставил незавършена северната част на земята и казал: „Който претендира, че е Господ, нека оправи тази част!“

* * *

Евреин имигрант пристига с кораб в Хайфа веднага след образуването на израелската държава. На брега е горещо като във фурна, растителност почти няма, навсякъде пясъци и на всичкото отгоре се водят престрелки с арабите. Имигрантът вдига очи към небето:

— Господи, щом си решил да ни подаряваш чужда земя, защо да не е поне Швейцария?

* * *

Дъждовен ден. Евреин минава край една колбасница и вижда на витрината апетитно парче шунка. Поколебава се, грях е да се яде свинско, но все пак влиза и пита колко струва.

В това време блясва светкавица и се чува страхотна гръмотевица. Евреинът излиза от магазина, обръща очи към небето и казва:

— Но, Господи, аз само питах колко струва!

* * *

Млад модерен равин се събудил една събота сутрин и понеже времето било много хубаво, тъкмо за голф, съобщил в синагогата, че е болен.

На игрището видял, че няма други евреи, и спокойно започнал играта. Един от ангелите го забелязал и веднага казал на Господ.

— Жестоко ще го накажа! — заканил се Господ.

Събрали се ангелите да видят Божието наказание. За тяхна изненада, вместо да почне да играе лошо, равинът демонстрирал перфектна игра. Изпращал топката точно където трябва, успявал да я вкара в дупката с един удар, въобще играел по-добре от световен шампион. Смутени, ангелите отишли при Господ:

— Това ли е наказанието ти, Господи? Та той играе като Бог!

— Играе — казал господ, — и се къса от мъка, че няма нито кой да го види, нито може да се похвали на някого: кой ще му повярва, че е посмял да играе в съботен ден!

* * *

— Защо пушиш? — попитал равинът дебел богаташ. — Знаеш, че това е грях!

— Преядох и пуша, за да смеля по-бързо обяда си — бил отговорът.

Малко по-късно равинът видял мършав бедняк, който също пушел.

— Не знаеш ли, че това е тежък грях? Защо пушиш? — попитал и него равинът.

— За да забравя, че съм гладен!

— Боже, Всевишни! — отправил взор към небесата равинът. — Къде е правдата ти? Ако дебелият, богат човек бе поделил обяда си с бедняка, и двамата сега щяха да са по-доволни, по-здрави и, разбира се, и през ум нямаше да им минава да пушат.

* * *

Барни Васерман, собственик на вестник, се прибирал вкъщи след тежък ден. Завалял пороен дъжд. Прогизнал до кости, той се скрил в една църква.

Евангелистки свещеник увещавал събраните да приемат евангелистката вяра. Барни бил възхитен от красноречието и искреността на проповедника, който завършил проповедта си с призива: „Тези, които искат да влязат в Царството Небесно, нека станат!“.

Всички, с изключение на Барни, се изправили.

— Братко! — провикнал се свещеникът. — Нима не искаш да влезеш и ти в Рая?

— Искам, но защо да бързам? — отвърнал Барни.

* * *

Било през лятото. Птички прехвърчали в небето, крави преживяла спокойно на ливадата, а двамата старейшини на градчето се любували на пасторалната гледка и обсъждали чудесата на природата.

— Загадка са хрумванията на Твореца — казал единият. — Ето, например, птиците и кравите. Птичката е малка и нуждите й са скромни. Въпреки това Той й е дал крила и тя има достъп както до небето, така и до земята. Не мога да разбера защо Бог, в безкрайната си мъдрост, не е дал криле на кравата.

Точно в този момент едно птиче прехвръкнало и се изцвъкало на главата му.

Смутеният мъдрец се избърсал бързо с ръкава си и отправяйки поглед към небето, промълвил:

— Сега вече знам, Господи!

* * *

Поляк отишъл при шивач евреин и си поръчал панталон.

След седмица поръчката не била готова. Шивачът казал на поляка да дойде следващата седмица. Така, седмица след седмица, минали шест месеца. На края на шестия месец панталонът бил готов. Когато го плащал, полякът не се стърпял и казал на шивача:

— Що за човек си ти? Вашият Бог направи света за шест дни, а ти един панталон — за шест месеца.

— Да, но вижте света на какво прилича, а вижте панталона, който съм ви ушил.