Мориц Йомтов
Еврейски вицове (12) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
lucho3k (2018)

Издание:

Автор: Мориц Йомтов

Заглавие: Еврейски вицове

Издател: Издателски център „Шалом“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Художник на илюстрациите: Атанас Йомтов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7484

История

  1. — Добавяне

Логика

logika.png

* * *

Двама старци пият чай и разговарят.

— Ти мислил ли си от какво става сладък чаят?

— Разбира се, от захарта.

— А пил ли си чай със захар, без да го разбъркаш?

— Да.

— Сладък ли е?

— Не.

— Значи от бъркането се подслажда.

— Тогава защо слагаме захар?

— За да знаем колко време да бъркаме.

* * *

Двама стари приятели се срещат след дълга раздяла.

— Какво става с Абрамович? — пита единият.

— Умря!

— Че как така, от какво?

— От глад.

— Не може да бъде, няма ли във вашето градче еврейска община, да се обърне към нея, да му помогнат?

— Има, но нали знаеш колко горд беше той.

— Е, защо тогава ми разправяш, че е умрял от глад, от гордост е умрял!

* * *

Рябинович съобщава на жена си.

— В сряда отиваме на кино.

— Ако сме живи.

— Ако не, ще отидем в четвъртък.

* * *

Разговор:

— Какво търси буквата Р в Хаим?

— Няма Р в Хаим.

— Как да няма?

— Какво ще търси Р в Хаим?

— Нали това те питам?

* * *

В едно религиозно училище учениците изучават групово Талмуда. Един от тях отива да пита равина може ли да пушат. След малко се връща и съобщава:

— Каза не…

— Какво го пита?

— Питах го дали можем да пушим, когато изучаваме Талмуда.

— И аз ще ида да питам — решава друг и отива при равина.

— Учителю, можем ли да изучаваме Талмуда, когато пушим?

— Разбира се!

* * *

— Защо на локума викат локум?

— Защото е мек и разтеглив като локум, сладък е като локум, защо тогава да не му викат локум?

* * *

В едно купе пътуват двама евреи — единият възрастен богат човек, другият — млад представителен красавец.

— Колко е часът, моля? — пита младежът спътника си.

Възрастният не отговаря.

След половин час младежът пак задава същия въпрос и така няколко пъти, без да получи отговор. По едно време влакът забавя хода си и възрастният почва да се приготвя за слизане. Преди да слезе обаче, изважда часовника си и казва:

— Два без десет.

— Толкова пъти Ви попитах, защо чак сега ми казвате?

— Ами вижте, младежо! За да Ви отговоря, трябваше да изкарам часовника си. Вие щяхте да ми кажете, че часовникът ми е много хубав. Аз щях да Ви кажа, че е подарък от дъщеря ми. Вие щяхте да ми кажете: „Значи имате дъщеря. На колко е години?“ Аз щях да Ви кажа, че е на осемнайсет, и че е много хубава. Така щяхме да почнем разговор и аз, понеже съм любезен човек, щях да Ви поканя на гости. Вие щяхте да приемете поканата и понеже сте хубаво момче, дъщеря ми щеше да Ви хареса и да се влюби във Вас. След време можеше да се ожените. А аз дъщеря си на човек, който няма пари да си купи часовник, не давам.

* * *

Двама евреи се питат кой е най-умният човек на земята.

— Ще трябва да поразсъждаваме — казва първият. — Хората се делят на две, евреи и неевреи, явно е, че по-умни са евреите и ще трябва да го търсим между тях.

— А евреите на какво се делят?

— На ционисти и неционисти. Явно, ционистите са по-умни, създадоха държава и излязоха прави.

— А между ционистите кой е най-умният?

— Ще трябва да е някой, който е в ръководството на еврейската организация.

— Кой?

— Естествено, който е председател.

— Прав си.

— Но аз го познавам! Да знаеш само какъв глупак е!

* * *

Един от енориашите се произнесъл с насмешка за местния равин.

— Как смееш да се подиграваш с нашия равин! — възмутил се неговият събеседник. — Той редовно разговаря с Господ.

— Откъде знаеш, че не лъже?

— Глупости, как ще лъже. Ще разговаря ли Господ с човек, който лъже?

* * *

Равин бил хванат в леглото на жената на Померанц и бил изправен пред равинския съд. На въпроса дали се признава за виновен, той отговорил отрицателно и задал следните въпроси:

— Може ли аз да легна със собствената си жена?

— Можете — отговорил съдията.

— А може ли Померанц да легне с жена си?

— Може.

— А може ли той да легне с моята жена?

— Не може.

— Е, щом аз мога да легна с тази, с която той не може защо да не мога да легна с тази, с която той може?

* * *

В остър спор Ицик нарича своя приятел Яков „магаре“.

— Чакай! — иска обяснение Яков. — Защото съм ти приятел ли ми викаш магаре или съм ти приятел, защото съм магаре?

* * *

— Къде са ми очилата? — чуди се Беркович. — Не ги виждам до книгата, която четях, нито ги виждам на масата, не ги виждам и под масата. Но как виждам, че не ги виждам, когато аз без очила нищо не виждам. Ама че съм глупак. Щом виждам, че никъде не ги виждам, значи са на носа ми!

* * *

Мъж влиза в магазин и си избира вратовръзка. Продавачът му я увива и му я подава.

Мъжът се колебае, после връща връзката:

— Извинявайте, но бихте ли я сменили за чифт чорапи?

Търговецът му подава чорапите и мъжът си тръгва.

— Господине, не сте платили чорапите?

— Какво имате предвид? Нали ги смених за вратовръзката?

— Да, но вие не бяхте я платили.

— А защо да я плащам? Нали не я взех?

* * *

Сляп амбулантен търговец и приятелят му си купили череши. Дали си джентълменска дума — по ред да вземат по една череша. Внезапно слепият пернал ядосано през ръката виждащия си приятел.

— Не те ли е срам да мамиш сляп човек, при това приятел?

— Но какво съм сторил?

— Аз вземам по две череши, ти не протестираш. Това може да означава само едно, че ти вземаш по три, ако не и по четири, измамнико долен!

* * *

Двама бедни братя евреи получавали по сто долара месечна помощ от Ротшилд. Когато единият умрял, другият отишъл да получи парите сам.

Касиерът на Ротшилд му дал 100 долара.

— Ей, чакай, защо само сто? Полагат ми се двеста.

— Брат ти умря и г-н Ротшилд нареди да спра милостинята за него.

— От къде на къде? Кой е наследник на брат ми — Ротшилд или аз?

* * *

— Бека, трябва да намерим нов учител по иврит на Дикчо. Днес бях в училище и смятам, че старият Оливер не е добър учител.

— Но защо? Всички казват, че е много добър. Та той преподава вече 20 години.

— Точно там е проблемът! Всеки добър учител си разбива нервите за 3–4 години, вдига високо кръвно и си сменя работата или пък получава удар. А този ми изглежда подозрително здрав.

* * *

— Ралф, затвори прозореца. Навън е студено… Ралф захвърли за миг този вестник и затвори прозореца, навън е студено… Ралф, глух ли си!? За трети път ти казвам, затвори прозореца, навън е студено.

— Е, добре, ето, затварям го. Мислиш ли сега, че навън стана по-топло?

* * *

— Кое е по-важно — слънцето или луната?

— Разбира се, че луната. Тя свети през нощта, когато е тъмно и имаме нужда от нея. А на кого е притрябвало слънцето, когато и без това през деня е светло?

* * *

— Колко е разстоянието от Филаделфия до Ню Йорк?

— Около сто мили.

— А от Ню Йорк до Филаделфия?

— Разбира се, пак толкова!

— Защо да се разбира. Не е задължително разстоянието напред и назад да е еднакво. Например от Коледа до Великден са пет месеца, а от Великден до Коледа — седем.

* * *

— Какво се е случило, жено, защо плачеш?

— Как да не плача, когато някой е откраднал гъшата мас. Цели две кила. Бях я приготвила за Песах.

— Но тук не е близал никой, освен тебе и… котката. Разбира се, че котката.

— И аз така помислих, но я претеглих — тежи всичко на всичко две кила.

— Ето ти тебе загадка. Намерихме гъшата мас, но къде, мислиш, се е дянала котката?

* * *

Осемнайсетгодишният Шломе се оженил. Представете си изненадата му, когато на третия месец жена му родила. Колкото и да бил несведущ по тези въпроси, Шломе бил смутен и отишъл при равина за обяснение.

— Раби — възкликнал той, — може да ти е трудно да повярваш, но жена ми роди.

— Няма нищо чудно в това!

— Но ние сме женени само от три месеца. От майка си, Бог да я прости, зная, че бебета се раждат за девет месеца.

Равинът погладил брадата си и дълбоко се замислил.

— Ще ти задам няколко въпроса по методите на Талмуда и ще разрешим тази мистерия. Първо, синко, казваш, че сте женени от три месеца?

— Да, Раби.

— Жена ти е живяла с тебе три месеца?

— Да, раби.

— И ти си живял с нея три месеца?

— Да, Раби.

— Значи — всичко е наред! Помисли сам: три месеца плюс три месеца плюс три месеца, колко месеца прави?

— Девет! — отвърнал Шломе и хукнал щастлив към дома си.

* * *

Съдържателка на малко ресторантче прави сметка.

— Вареното яйце, хлябът и супата струват 7 копейки. И още седем за рибата — 11 копейки.

— Госпожо — възразил честният посетител — седем и седем прави четиринадесет.

Жената мълчаливо направила отново сметката:

— Не, два пъти по седем е единадесет.

— Как стигнахте до този резултат?

— Много просто. Бях вдовица с четири деца. Омъжих се за вдовец с четири деца. След това си родихме още три. Сега той има седем и аз имам седем, а общо имаме единадесет.

* * *

Смутен, Симон отишъл при мъдреците на града. Попитали го какво му се е случило.

— Известно е — започнал Симон, — че когато човек изпусне намазана с масло филия, тя винаги пада с маслото надолу.

— Това е така — казал единият от мъдреците.

— Е, добре, но днес изпуснах филията си и тя падна с маслото нагоре.

— Не може да бъде! — възкликнал старшият мъдрен — Такова нещо не съм чувал никога.

— Но се случи. Какво може да означава то?

Мъдреците мислили, мислили, докато единият се усмихнал щастливо.

— Симоне — рекъл той, — върви си по живо, по здраво вкъщи и бъди спокоен. Ти просто си намазал филията от обратната страна.