Мориц Йомтов
Еврейски вицове (10) (Събрани и разказани от Мориц Йомтов)

Израелски

* * *

Още при образуването на държавата Израел започнала война между евреи и араби. Двама новопристигнали евреи отишли да се запишат доброволци във флота.

В съответния пункт трябвало да се попълнят формуляри — име, презиме, от къде идва, възраст и т.н. Последният въпрос бил: „Знаете ли да плувате?“

Единият от двамата доброволци се обърнал към приятеля си:

— Нали ти казах, че и параходи нямат!

* * *

Израелски полковник забелязва, че редник минава край него и не му отдава чест.

— Защо не ме поздрави? — пита го той.

— От кого да Ви поздравя? — най-спокойно отговаря войникът.

* * *

Парашутна част. Новобранците започват обучение със скокове, отначало от 2 м, после от 3 и 4 м, за да научат как да се приземяват. След като стигат до съвършенство, лейтенантът съобщава, че на следващия ден ще скачат от 500 м.

— Не е ли много високо, шефе? — пита Шломо.

— От по-ниско парашутът няма да се отвори!

— А, значи с парашут!

* * *

Емигранти от Съветския съюз пристигат в Израел.

— Как беше там? — пита журналист един от тях.

— Не можехме да се оплачем — отговаря той.

— А как бяхте с работата?

— Не можехме да се оплачем.

— А със заплатите?

— Не можехме да се оплачем.

— А с квартирата?

— Също не можехме да се оплачем.

— Тогава защо идвате тук?

— Защото вече можем да се оплачем.

* * *

Редникът Йоси скача с парашут, при приземяването се препъва и обелва носа си.

— Запишете ми два скока! — обръща се той към началника си.

— Но ти скачаш за първи път!

— За първи и за последен!

* * *

На гроба на незнайния войн в Израел на паметната плоча пише: „Тук почива израелският незнаен воин Хайман Голдфарб, кожар.“

— Как е възможно! — възкликнали туристите. — Как е възможно незнайният воин да има име?

Отговорили им:

— Като воин никой не го знаеше. Като кожар, обаче, беше прочут!

* * *

Разправят, че когато два парахода, единият от Израел, другият за Израел, се разминават в Средиземно море на носовете им винаги има по няколко души, които чукат с пръст по челата си. Тези, които отиват към Израел искали да кажат:

— Вие луди ли сте, че напускате!

А тези, които идват от Израел:

— Вие луди ли сте, че отивате там!

* * *

— С влак у нас за цял ден не можеш да прекосиш щата ни — хвали се жител на Тексас.

— И у нас влаковете често се повреждат — отговаря му израелецът.

* * *

Самолет на израелските авиолинии летял над Атлантическия океан, когато един от моторите му се повредил. Пилотът уведомил пътниците, че ако товарът не се намали, ще загинат всички. Затова помолил няколко от тях да се пожертват, като скочат от самолета.

Пръв станал французин, извикал „Да живее Франция!“ и скочил. „Да живее кралицата!“ — последвал го англичанин. Накрая станал един евреин, извикал „Германия над всичко“ и изхвърлил през вратата седящия до него немец.

* * *

— Бихте ли ми казали колко точно е часът?

— Точно след 30 секунди ще бъде приблизително един и петнадесет.

* * *

Немски евреин в Израел продава кравата си на пазара. Малка, слаба крава, ребрата й се броят.

— Дава ли поне мляко? — пита купувач.

— Почти не дава — отговаря продавачът. — Затова я продавам.

— Много е слабичка! — обажда се друг.

— Едва се държи на краката си — съгласява се продавачът. — Затова я давам само за сто шекела.

Купувачите се разотиват. Остава само един румънски евреин, който е наблюдавал цялата сцена.

— Не се продава така стока! — казва той. — Стой настрана и гледай!

Завъртва се купувач. Заразглежда кравата.

— Малка крава, малко яде, много мляко дава! — хвали я румънският евреин.

— Колко много?

— Много! Нямам в какво да го събирам. Затова я продавам.

— Слабичка е!

— Слабичка!? Не виждаш ли как й се броят ребрата? От сила е, от вътрешно напрежение!

— Колко й искаш?

— Само 500 шекела.

Купувачът вади портфейла си.

— Стой, не я продавам! — дръпва си кравата немският евреин.

— Какво направи? — пита учуден румънският.

Немският евреин гали кравата си, радва й се:

— Аз не знаех, че е толкова хубава.

* * *

Двама стари приятели се срещат в Израел.

— Какво ще правиш тук? — пита израелецът.

— Ще разгледам страната — отговаря туристът.

— А следобед?

* * *

Водела се престрелка между арабски и израелски танк. По едно време арабският спрял стрелбата. Командирът на израелския отишъл при командира на арабския и го попитал:

— Какво стана, защо не стреляш?

— Свърших снарядите.

— Слушай, аз имам. Мога да ти продам и да си продължим работата.