Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

В първоразредните заведения: бозаджийница „Идеал“: шкембеджийница „Роял“, бръснарница „Централа“ и семейна бирария „Бай Михал“ на площада в околийския градец Х., настъпи голяма тревога. Дошъл-недошъл, областният лекар започна строга ревизия. Тази работа от дъжд на вятър си я вършеше градският доктор и нали знаете, местен човек, съседство, значи, приятелство, познанство, роднински връзки по мъжка и женска линия, не им придиряше толкова. Не се интересуваше в подробсти с бяла ламарина ли е покрит тезгяхът, или с черна, в канала ли се стичат нечистотиите, или в ръждясала тенекия; има ли шкафче за продуктите, да речем, всичките ли чаши са пукнати и с масло ли е намазан подът, или с кал, довлечена от клиентите.

Ако стопанинът си имаше санитарна книжка — добре, а ако нямаше, ще почерпи конячец, значи, или нещо друго, ще си поговорят за войната, за кризата и ще му даде срок да си я набави. Изобщо добър човек беше градският доктор, ходеше редовно на черква, знаеше на вода „Символът на вярата“, членуваше и в християнското дружество, и в това за защита на животните, та не задължаваше да пръскат с флайтокс заведението лятно време, поради което му бяха благодарни и го обичаха и стопаните, и мухите.

Хубаво, ама областният не излезе такъв човек и искаше всичко да бъде по закона и наредбите, та щом влезе в бозаджийницата, обеси очилата на големия си нос и почна да разглежда нещата микроскопически, един вид, и да крещи като свекърва:

— Това тук на какво прилича? Що за свинщина? Туй боза ли е, или хотентотска каша, гарнирана с мухи? И хлебарки има, значи, а? „Идеал“! Идеал, а потънал в прахове и кал!… И първокласно заведение, а нито съдържателят, нито прислугата имат бели дрехи. Ще видим! Ще ви науча аз вас!…

Седна след това при една маса и почна направо акт да съставя, представете си.

Съседът на бозаджията, стопанинът на луксозната шкембеджийница „Роял“, който беше пратил едно от момчетата да подслушва, като се осведоми за положението, удари тревога и всички почнаха да мият, да чистят, да нареждат. Като избърса с пръст околовръст пахарката с подлучения оцет и си подряза ноктите на лявата ръка, той ритна метлата, седна изпотен на един стол и рече загрижено на готвачката:

— И все пак, Парашкево, каквото и да правим, работата ни е спукана!…

— Че защо спукана?

— Защото погледни себе си, виж мене, че гледай и момчетата. В бяло искал да бъдем, човекът, в бялоо! Нова мода измишльотини! И палта бели трябвало, и престилки. Толкова години сме я карали как да е, а сега…

— Поразила го пораза, че отгде да му ги намерим?

— Не зная. Аз се обърках вече съвсем и нищо не ми ражда тиквата. Виж ти, дано нещо…

— Че какво да видя, като нищо бяло нямаме тук. Пък и време няма да потърсим, че всяка минута може да влезе. Свали си ти поне мазното палто и остани по риза.

— Скъсана е.

— Къде? Отзад ли? Отпред ли?

— Отзад, на гърба.

— Е, че няма заднишката да го посрещнеш я. Нищо, че е скъсана. Ако пък най-после я не хареса, нека да ти купи нова.

Шкембеджията се почеса, почеса по веждата, па съблече палтото и остана по долна риза на точки от бълхите, възпретна ръкави, засука мустаци, посрещна го, както му прилича, и чорбица му предложи даже, но не помогна.

Очилатият дявол обходи навред заведението, седна при една маса и почна и на тях акт да съставя, въобразете си.

Третото подред застрашено заведение беше бръснаро-фризьорница „Централ“ с водна ондулация и прочее, на което единствен съдържателят имаше бяло палто със сиви кръпки на лактите.

Той, горкият, пък съвсем се беше замаял и застанал безпомощно в средата на дюкяна, просто се въртеше около оста си и не знаеше какво да прави. По едно време нещо му проблесна, спусна пердетата на прозорците, затвори, удари ключа и хукна да се съветва със съдържателя на семейна бирария „Бай Михал“.

Бай Михал, човек хитър и практичен, му подаде цигара, потупа го по рамото и му рече:

— Хубаво си направил, че си затворил. Изпъди и момчетата и не отваряй до довечера. Там е спасението! А на мене ще оставиш твоето палто и чаршафите. Ами най-разумно е това. И ти ще се спасиш, и на мене ще услужиш. Дойде ли докторът и запита за тебе, ще му кажем, че жена ти починала скоропостижно, и туйто. Така е най-добре. Друг път няма. Хайде! Бързай!

Бръснарят се повъртя, повъртя на едно място, па се съгласи. Даде му палтото си и единствените два чаршафа, изгони момчетата и през задните врата дигна пушилката към къщи. Последен оставаше бай Михал, който обаче беше взел нужните мерки. Щом областният лекар влезе в заведението му, строени в правилни редици по войнишки, го посрещнаха той, жена му и цялата прислуга. Бай Михал, значи, със съвсем късото и тясно палто на бръснаря и с цвете на петлицата; жена му — напудрена, с бяла копринена блуза и бяла панделка, вързана навръх главата на „кукуриго“; „цалкелнерът“ — с лятната си бяла риза, извадена над панталона, за да наподобява на палто и с бръснарски чаршаф вместо престилка; вторият келнер — с лятна стражарска куртка и вместо престилка една кърпа за лице; готвачът — със старата блуза на госпожата и престилка от покривка за маса; и най-после — най-малкият прислужник с дълга като плащеница бяла манта, препасана с колан.

Всички гледаха лекаря засмяно, кланяха се учтиво, навеждаха се, изправяха се, пак се навеждаха и пак се изправяха, само най-малкият не смееше да се изправи; съвсем и държеше все ръцете на гърдите си, за да прикрива кървавите петна по мантата си, заета набързо от месаря.

Областният лекар, като съзря странно живописната група, спря се насред салона, гледа, гледа строго, па прихна да се смее така, че очилата му заподскачаха на носа. Махна с ръка и излезе. Разбрал, че се е спасил от глобата, и бай Михал прихна след него, след туй пусна грамофона с един английски валс, прегърна жена си и започнаха да танцуват танго.

Край