Владимир Набоков
Прозрачни неща (5)

5.

След закуска успяха да намерят приличен на вид магазин. Confections. Notre vente triomphale de soldes.^[1] „Нашият късмет е продаден победоносно“, преведе баща му, а Хю го поправи с презрителна досада. Една кошница със сгънати ризи, незащитена от дъжда, който вече се усилваше, стоеше върху железен триножник пред витрината. Проехтя гръмотевица. Да се скрием вътре, нервно предложи доктор Персон, чийто страх от електрически бури представляваше още един източник на раздразнение за сина му.

Така се случи, че същата сутрин Ирма, една изтощена и изтормозена продавачка, беше самичка в целия магазин с овехтели дрехи, в който Хю неохотно влезе подир баща си. Двамата, които й помагаха, една семейна двойка, били току-що хоспитализирани след пожар в малкия им апартамент, шефът бил излязъл по работа, а в същото време в магазина нахлули повече хора, отколкото било обичайно за четвъртък. В момента тя беше заета да помага на три възрастни дами (част от цял автобус, пристигнал от Лондон) да направят своя избор, като в същото време упътваше и друга една персона, руса германка в черно, къде може да се снима за паспорт. Една подир друга възрастните дами покриваха гърди с една и съща рокля на цветя, докато доктор Персон услужливо превеждаше кудкудякащия им кокни на лош френски. Момичето в траур се върна за пакета, който беше забравило. На още рокли бяха разперени ръкавите, още етикети с цената бяха огледани с присвити очи. Влезе и друг клиент е две малки момичета. Помежду всички тях доктор Персон едва успя да се вреди и да помоли за чифт панталони. Подадоха му няколко чифта, които да пробва в една от съседните кабинки; тогава Хю се измъкна от магазина.

Тръгна да се разхожда безцелно, като гледаше да стои на сухо под различните архитектурни издадености — ежедневникът в този дъждовен град явно напразно не спираше да тръби, че търговската му част се нуждае от закрити аркади. Хю се загледа във витрината на магазин за сувенири. Погледът му беше привлечен от зелена фигурка на скиорка, изваяна от материал, който не успя да идентифицира през стъклото (оказа се „алабастрит“, имитация на арагонит, издялан и оцветен в затвора „Грумбел“ от осъден хомосексуалист, извергът Арман Рейв, който удушил сестрата на своя приятел, любителка на кръвосмешението). Ами онзи гребен в калъфка от истинска кожа, какво, какво за него… о, той ще се замърси за нула време, а после цял час трябва да се мъчиш да почистваш стегнатите му зъбци с помощта на някое от по-малките остриета на онова сгъваемо ножче ей там, което най-нагло бе извадило на показ целия си настръхнал реквизит от карантии. Прекрасен ръчен часовник с картинка на кученце, която украсяваше циферблата, и то само за двайсет и два франка. Дали да не купи (за съквартиранта си в колежа, например) онази дървена чиния с белия кръст в средата, а около него всичките двайсет и два кантона? Хю също беше на двайсет и две години и винаги се бе измъчвал от подобни символични съвпадения.

Отчетлив звън и блещукаща червена светлина при прелеза оповестиха едно предстоящо събитие — неумолимото спускане на бавната бариера.

Кафявата завеса беше само наполовина дръпната и разкриваше елегантните крака, обути в прозрачно черно, на жена, която седеше вътре. Ужасно бързаме да уловим този момент! Завеса на тротоарна будка с нещо като стол за пиано — за ниските и за по-високите, и монетен автомат, посредством който можеш сам да се снимаш за паспорт или за развлечение. Хю изгледа краката, а после и надписа върху кабинката. Липсата на предлога „на“ след „портрета“ малко разваляше неволния каламбур:

Докато той, все още девствен, си представяше тези предизвикателни пози, пукотът на магнезиевата светкавица от кабинката беше дублиран от друго събитие — тътенът на наблизо профучаващ влак. Блондинката в черно, оказала се неекзекутирана от светкавицата, се появи, като затваряше ръчната си чанта. Към каквото и погребение да беше тръгнала тя с този образ на руса красавица, обвита в креп за случая, то нямаше нищо общо с третото едновременно случващо се в съседство събитие.

Човек би трябвало да я последва и това би бил добър урок — да тръгне след нея, вместо да върви да зяпа някакъв си водопад, — добър урок за всеки възрастен мъж. С ругатня и въздишка Хю се върна назад по собствените си стъпки, което навремето беше елегантна метафора, и се озова в магазина. По-късно Ирма бе казала на насъбралите се, че била абсолютно сигурна, че господинът е излязъл заедно със сина си, тъй като в първия момент не успяла да разбере какво казал последния, въпреки отличния му френски. Когато обаче проумяла, изсмяла се на собствената си глупост, бързо завела Хю в пробната и като продължавала да се смее от сърце, дръпнала зелената, именно зелена, не кафява, завеса, за да я отвори с това, което в ретроспекция би могло да се определи като театрален жест. Пространственият безпорядък и бъркотията винаги са имали и своята забавна страна и малко неща могат да бъдат по-смешни от три чифта панталони, омотани в неподвижен танц върху пода — кафяви спортни, сини джинси и старомоден чифт от сива каша. Непохватният Персон старши се мъчел да провре обутия си крак през зигзага на тесен крачол, когато усетил как в главата му нахлува ръмжаща руменина. Умрял преди да падне на пода, сякаш се стоварил от голяма височина, и сега лежеше по гръб с протегната ръка, която, както се виждаше във високото огледало, не можеше да достигне нито чадъра, нито шапката.