Владимир Набоков
Прозрачни неща (20)

20.

Вече минаваше единайсет. Той загаси лампите в гостната и отвори прозореца. Ветровитата мартенска нощ се втурна да опипа стаята. Една електрическа реклама „Доплер“ произведе виолетовия си ефект през полузатворените завеси и освети мъртвешки белите листове, които беше оставил върху масичката.

Първо даде време на очите си да привикнат с тъмнината в съседната стая, след което бавно се промъкна вътре. Нейният първи сън обикновено се отличаваше с гръмогласно хъркане. Човек не можеше да не се чуди как така едно толкова крехко и нежно момиче може да издава толкова мощни вибрации. Това ужасно притесняваше Хю в ранните дни на брака им поради скритата заплаха, че може да продължи цяла нощ. Но нещо, някакъв шум отвън, или стрес в съня й, или дискретното прокашляне на хрисимия й съпруг я караха да се размърдва, да въздъхва, да премлясква и евентуално да се обръща на една страна, след което да потъва в безмълвен сън. Сега Хю реши, че тази промяна в ритъма очевидно се е случила още докато е работел в гостната, и от страх цикълът да не се повтори, опита да се съблече колкото е възможно по-тихо. По-късно си спомни, че енергично е отворил едно силно скърцащо чекмедже (чийто глас никога преди това не му беше правил впечатление), за да си вземе оттам чифт шорти, които носеше вместо пижама. Напсува шепнешком глупавото стенание на старото дърво, ала не посмя да го прибере обратно; ето че сега пък дъските на пода поеха неговата роля, когато тръгна на пръсти към своята страна на двойното легло. Дали това не я беше събудило? Да, точно така, разсънило я е или най-малкото е пробило дупка в дрямката й, защото тя измънка нещо за светлината. Всъщност всичко, което смущаваше мрака, беше един пречупен под ъгъл лъч, който идваше от гостната, чиято врата бе оставил открехната. Сега я затвори внимателно, преди да тръгне опипом към леглото.

Известно време остана да лежи със затворени очи, заслушан в друг упорит звук — почукването на водни капки по линолеума под един пробит радиатор. Не каза ли, че според теб те чака безсънна нощ? Не съвсем. Всъщност много му се спеше и на практика като че нямаше нужда от страшно ефикасното хапче „Мърфи“, до което прибягваше от време на време; но въпреки сънливостта си осъзна, че вече го дебнат известен брой тревоги, готови да му се нахвърлят. Какви тревоги? Най-обикновени, нищо сериозно, нито специално. Лежеше по гръб и ги чакаше да се съберат. Те това и направиха в унисон с белезникавите петна, които се прокраднаха, за да заемат обичайното си място на тавана, когато очите му свикнаха с тъмнината. Мислеше си, че жена му отново симулира женско неразположение, за да го държи настрана от себе си; че по всяка вероятност го мами и по много други начини; че и той в известен смисъл я беше измамил, като скри от нея онази единствена нощ, прекарана предбрачно с друго момиче, беше я излъгал както по отношение на времето, така и на пространството — случило се бе в същата тази стая; че това, дето подготвя чужди книги за издаване, е една унизителна и неблагодарна работа; че нито перманентната робия, нито временната неудовлетвореност имаха някакво значение пред лицето на неговата непрекъснато нарастваща, все по-нежна любов към съпругата му; че по някое време през следващия месест трябва да се прегледа на офталмолог. Замени последните две букви с едно „ц“ и продължи да се взира в нашарената коректура, която постепенно взе да измества чернотата зад стиснатите му очи. Но една двойна систола отново го катапултира в пълно съзнание и той обеща на некоригирания си аз, че ще ограничи дневната си дажба цигари до една-две сърдечни пулсации.

— И след това се унесохте?

— Да. По всяка вероятност съм се мъчил известно време да проследя още някой ред от ръкописа, но… да, заспах.

— На пресекулки, предполагам?

— Напротив, никога не съм заспивал по-дълбоко. Вижте, предишната нощ не бях мигнал, да съм спал има-няма няколко минути.

— Окей. Аз обаче се чудя дали сте наясно с онова, което психолозите в големите затвори изучават наред с всичко останало, тоест онази част от танатологията, която се занимава със средствата и методите на насилствената смърт?

Персон изпусна едно отегчено: „Не“.

— Ами, нека се изразя така: полицията иска да знае какъв инструмент е използван от извършителя; танатологът иска да знае защо и как е използван. Сега стана ли ви ясно?

Отегчено: „Да“.

— Инструментите са, ами… те са си инструменти. Всъщност могат да бъдат неразделна част от работника, както, да речем, винкелът на дърводелеца е всъщност част от дърводелеца. Или пък възможно е инструментите да се състоят от плът и кости като тези (взе ръцете на Хю, потупа първо едната, после другата, просна ги на показ върху собствените си длани, сякаш се канеше да започне някаква детска игра).

Огромните му ръце се насочиха към Хю като две празни чинии. В следващия миг му беше обяснено, че когато душиш млад, вече зрял човек обикновено се използва един от следните два метода: аматьорският, който е фронтален и не особено ефикасен, или професионалният — при него се напада откъм гърба. При първия метод осемте пръста здраво обвиват врата на жертвата, докато двата палеца натискат с все сила неговото или нейното гърло; тук обаче човек рискува нейните или неговите ръце да стиснат китките ти или по някакъв друг начин да отбият атаката. При втория, далеч по-безопасен начин, се действа откъм гърба и тогава двата палеца се притискат силно отзад във врата на момчето, или за предпочитане на момичето, а гърлото се стяга отпред с помощта на останалите пръсти. Първият начин е известен сред нас като „хищен ястреб“, втория като „яка хватка“. За вас знаем, че сте атакували откъм гърба, но възниква следният въпрос: когато сте планирали да удушите жена си, защо сте избрали „яка хватка“? Защото инстинктивно сте усетили, че това внезапно и здраво стискане ви предоставя най-добрия шанс за успех, затова ли? Или пък сте имали предвид други, субективни съображения, например, помислили сте си, че в никакъв случай не искате да гледате как изражението на лицето й се променя в процеса на душенето?

Той не беше планирал нищо. Беше спал по време на целия този ужасен автоматичен акт, събуждайки се чак когато и двамата се бяха озовали на пода до леглото.

Беше споменал обаче как му се присънило, че къщата гори.

Точно така. Пламъците бушували навсякъде и ако изобщо нещо можело да се види, то било помежду алените езици на имитиращата стъкло пластмаса. Неговата случайна партньорка по легло била вече отворила широко прозореца. О, коя беше тя? Идваше от миналото — една улична проститутка, която беше хванал при първото си пътуване в чужбина, преди двайсетина години, бедно момиче от смесен брак, макар на практика американка и много сладка, която се казваше Джулия Ромео, фамилното име означава „поклонник“ на староиталиански, но нали ние всички сме поклонници, и всички сънища са анаграми на дневната действителност. Той се втурнал след нея, искал да я спре да не скочи. Прозорецът бил голям и нисък; имал широк перваз — подплатен и покрит с чаршаф, нещо обичайно в тази страна на ледове и огньове. Такива ледници, такива изгреви! Джулия, или Джули носела нощна риза от Доплеров ефект върху сияйното си тяло и се била проснала на перваза с разперени ръце, все още докосващи двете крила на прозореца. Той се надвесил над нея, погледнал надолу, и там, ниско долу в бездната на двора или градината, същите тези пламъци играели досущ като онези езици от червена опаковъчна хартия, които под въздействието на скрит вентилатор трептят и се развяват около имитацията на бъдник в празничните витрини на снежните детства. Да скочи или дори само да се приведе върху възлестия лен (изтъкаването на възлите било демонстрирано от една медиевистка, май фламандка, продавачка с дълъг врат, сякаш отражение в огледало някъде на заден план в съня му) му се струвало истинска лудост и клетият Хю положил всички усилия да спре Жулиета. Като се опитвал да я хване колкото е възможно по-здраво, той я приближил откъм гърба и я стиснал за гушата, палците му с квадратни нокти се впили в оцветения й във виолетово тил, докато другите му осем пръста стягали гърлото. Изкривената дихателна тръба била показана на екран за научни филми оттатък двора или улицата, но що се отнася до останалото, всичко било извършено безопасно и удобно: здраво приклещил Джулия като в менгеме и щял да я спаси от сигурна смърт, ако в своето самоубийствено съпротивление и желание да избяга от огъня тя не се подхлъзнала, неизвестно как, на перваза и не го повлякла след себе си в празното пространство. Какво падане! Каква глупава Джулия! Какъв късмет, че господин Ромео все още стискал и извивал, дори успял да пречупи онзи пръстеновиден хрущял в ларинкса, който пожарникарите и планинските водачи от улицата видели на рентгеновата снимка. Как само летели! Супермен, понесъл в обятията си една млада душа!

Сблъсъкът със земята не бил толкова брутален, колкото очаквал. Бравурно изпълнение, Персон, а не пациентски сън. Трябва да докладвам вашия случай. Беше си наранил лакътя, а нейната нощна масичка стоеше съборена на земята заедно с лампата, с една чаша и една книга; но, слава на Изкуството! — тя беше невредима, тя беше с него, лежеше съвършено неподвижно. Той опипа наоколо за лампата и я светна в обичайното й положение. За миг се почуди какво прави жена му там, просната на пода, русата й коса разпиляна като в полет. После погледна засрамените си ръце.