Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Transparent Things, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Владимир Набоков

Заглавие: Прозрачни неща

Преводач: Иглика Василева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Галина Михайлова

ISBN: 978-619-150-010-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2421

История

  1. — Добавяне

14.

Петък сутрин. Една кока-кола. Оригване. Избръсване на бърза ръка. Сложи ежедневните си дрехи и пуловера с поло яка за повече стил. Последна сверка в огледалото. Изскубна черен косъм от розовата си ноздра.

Първото разочарование за деня го очакваше точно в седем на мястото на срещата им (площадът пред пощата), където я завари в компанията на трима млади атлети — Джак, Джейк и Жак, — чиито загорели лица беше видял да се хилят край нея на една от последните снимки в четвъртия албум. Като забеляза как сърдито заподскача адамовата му ябълка, тя му подхвърли с весел глас, че може би в крайна сметка се е отказал да тръгне с тях, „защото ние ще вървим пеш до единствения кабинков лифт, който работи през лятото, а това е доста труден и стръмен преход, ако не си свикнал“. Бляскавозъбият Жак, полупрегърнал дръзката си мадама, отбеляза самоуверено, че monsieur трябва да се преобуе, че му трябват солидни алпинки, на което Хю му отвърна, че в Щатите хората излизат в планината с какъвто им падне стар чифт обувки, дори с гуменки.

— Надявахме се — намеси се Арманд, — че ще те убедим да започнеш да се учиш да караш ски. Ние държим цялата си екипировка горе при човека, който стопанисва мястото, и той сигурно ще успее да ти намери нещо подходящо. След пет урока вече ще правиш чудни чупки по завоите. Нали, Пърси? Освен това имаш нужда от анорак. Тук, на две хиляди фута, може и да е лято, но над девет хиляди условията са арктически.

— Малката е права — съгласи се Жак с престорено възхищение, след което я потупа по рамото.

— Четирийсетминутна разходка — подхвърли един от близнаците. — Хубаво ще се разкършиш.

Много скоро стана ясно, че Хю няма да издържи на темпото им и да изкачи хиляда и двеста футовата стръмнина навреме, за да хване кабинковия лифт северно от Вит. Обещаната „разходка“ се оказа мъчителен преход, по-лош от всичко, което беше преживявал по време на училищните излети във Върмонт или Ню Хампшър. Пътеката се състоеше от много отвесни изкачвания и много хлъзгави спускания, и отново от гигантски върли нанагорнища по склона на следващия хълм, освен това беше засипана с канавки, канари и коренища. Хю се бъхтеше — разгорещен и нещастен — зад русия кок на Арманд, докато тя с лекота следваше лекомисления Жак. Английските близнаци държаха ариергарда. Ако темпото беше по-спокойно, може би Хю щеше да се справи с това най-обикновено изкачване, но неговите безсърдечни и безумни другари препускаха безжалостно, като буквално преодоляваха урвите на няколко прескока, а по наклоните се юрваха с огромно увлечение, докато Хю се втурваше напред с широко разперени ръце, сякаш молеше да бъде пожален. Отказа да приеме предложения му бастун, но най-накрая, след двайсетминутна изнемога, се помоли за кратък отдих. За негово учудване не Арманд, а Джак и Джейк останаха да го изчакат, когато седна на един камък и сведе глава, силно задъхан, а капка пот увисна от върха на острия му нос. Близнаците представляваха безмълвна двойка и сега само си размениха мълчаливи погледи, докато стояха малко над него по пътеката с ръце на кръста. Усети как съчувствието им се отдръпва като при отлив, затова ги помоли да продължат напред, а той щял ги настигне след малко. Когато се отдалечиха, той почака още малко и закуцука обратно към селото. На едно място между две гористи отсечки отново спря да си почине, този път върху отвесна скала, където от една пейка — слепоока, но съблазнителна — се разкриваше възхитителен пейзаж. Докато си почиваше и пушеше, забеляза съизлетниците си — в синьо, сиво, розово и червено, да му махат от една скала високо над него. Той също им помаха, след което поднови мрачното си отстъпление.

Но Хю Персон отказа да се примири. Добре обут, с алпийска екипировка и дъвка в устата, той отново тръгна с тях на следващата сутрин. Помоли ги да го оставят на мира, за да налучка собственото си темпо, да не го изчакват, и щеше да успее да стигне до лифтената станция, ако не се бе изгубил и озовал до горящ трънак в края на свлачище за дървесни трупи. Следващият му опит, подир ден-два, се оказа по-сполучлив. Успя да стигне чак до онази линия над морското равнище, над която виреят само нискостеблени растения, но точно тогава времето се развали, обви го мокра мъгла и му се наложи да зъзне няколко часа сам-самичък насред миризлив обор в очакване виещите се мъгли да се разкъсат и отново да открият слънцето.

Друг един път сам предложи да й носи новите ски, с които току-що се беше сдобила — странни на вид, подобни на влечуго зелени неща, изработени от метал и стъклопласт. Изпипаните им кантове приличаха на първи братовчеди на онези ортопедични приспособления, с чиято помощ инвалидите прохождат. Беше му разрешено да метне на рамо тези безценни ски, които отначало му се сториха невероятно леки, но скоро му натежаха като огромни малахитови плочи, под чието бреме буквално залиташе подир Арманд като клоун, който помага при смяната на реквизита в цирка. Щом седна да си почине обаче, товарът му беше отнет. В замяна му предложиха книжна кесия (четири малки портокала), но той я отблъсна, без дори да я погледне.

Нашият Персон беше твърдоглав човек и ужасно влюбен мъж. Някакъв приказен елемент, като че поръсен с парфюм от готическа роза, въодушевяваше напъните му да изкачи бойните кули на нейния Дракон. На следващата седмица успя, след което вече не им беше в такава тежест.