Тасмина Пери
Любовта не се купува (53)

Епилог

За погребението на Осуалд в селската църква в Хънтсфорд се събраха двеста души. Ако някой случайно дочуеше съболезнованията и разговорите за покойника, би помислил, че погребват светец. Мария и сестрите седнаха на противоположни места в църквата. Серина произнесе погребалното слово, облечена в черен тоалет от „Шанел“ и докара половината паство до сълзи с трогателните си спомени.

Кралската прокуратура не счете, че съществуват достатъчно доказателства за съдебно дело срещу Филип Уочорн и Никълъс Чарлсуърт за убийството на Осуалд Болкън. Следи от стъпките им бяха открити в тайния тунел, водещ към кулата, заедно с тези на Серина и Мария Данте, но останалите улики бяха косвени или непотвърдени. За силно разочарование на сестрите те не бяха достатъчно съществени, за да се започне дълъг и скъп съдебен процес. Уочорн и Чарлсуърт обаче бяха осъдени за отвличането на Серина Болкън; Димитри Влоданов даде показания против тях. Охранителните камери в дома на Филип също предоставиха уличаващи доказателства срещу собственика си. На записите се виждаше как той нарежда на Димитри да отведе Серина. И двамата получиха по дванадесет месеца присъда в затвор с лек режим.

Цените на акциите в компанията на Филип главоломно паднаха и за една седмица причиниха загуба от сто милиона лири. Светският елит престана да посещава клуба на Никълъс, който накрая беше продаден за жълти стотинки на бизнесмен от Саудитска Арабия.

Свирепият бе закупен от богат американски петролен магнат и след още един успешен сезон се завърна за разплод в Ирландия. Както предрече Осуалд, оплождането на кобили по целия свят се оказа печелившо начинание. Деклън О’Конър беше разследван от Асоциацията на жокеите по подозрение за даване на допинг на конете, уредени надбягвания и връзки с подземния свят на Хонконг. Междувременно Финбар продължи да печели дербито.

Кейт бе заинтригувана от изчезването на Алистър Крейгдейл и изпрати един способен журналист в Централна Америка, за да открие каква е била съдбата му. Местните хора в едно селце в Белиз, където Уочорн беше имал вила, си спомниха за човек, който приличаше изумително на фотографията на Крейгдейл. Имаше брада, косата му бе с различен цвят и се подвизаваше под името Андрю Маккинли, но всички бяха убедени, че е същият човек. Беше изчезнал, предполагаха, че се е удавил преди петнадесет години, когато буря раздробила на трески рибарската му лодка. Трупът обаче така и не бил намерен. С това допълнително доказателство Кейт настоя лондонската полиция да възобнови разследването по случая Крейгдейл и издирванията за участието на Филип и Никълъс продължаваха. Предстоеше да ги обвинят и в други престъпления.

Осуалд не беше изготвил ново завещание в полза на Мария и тя не получи нищо. Премести се в Париж, където прекара лятото в обятията на богат, женен два пъти шестдесет и девет годишен френски граф, който притежаваше обширно лозе в областта Шампан и ненаситна жажда към операта. Френската светска преса им предричаше брак. Наричаха я La Croqueuse de diamants^[1].

След сватбата на Кейт Вениша се върна в Севиля заедно с Джак. Прекараха прекрасно лято във финката. Тя рисуваше, плуваше и яздеше с Джак и единадесетгодишната му дъщеря Джейд. Той изкупи акциите на Джонатан в компанията й от Стефан фон Бисмарк на възможно най-ниска цена. Новият магазин в Ню Йорк скоро отвори врати.

Завещанието на Осуалд остави Хънтсфорд на Серина, която от своя страна го прехвърли на Вениша.

— Ти обичаш тази къща — каза й, докато обядваха в „Ле Каприс“. — Ще се грижиш за нея много по-добре от мен. — Вениша беше заплакала над салатата „Цезар“.

Вениша обнови възхитително Хънтсфорд, върна живота на старата къща. Когато не са в Севиля, с Джак живеят в нея. Дъщерите му идват там през уикендите и ваканциите. Къщата е отворена за посетители, когато двойката е в Испания.

След вихрени спорове Камила оттегли кандидатурата си за Ъшър и си взе безсрочна отпуска от юридическата фирма. Заради прегазения и последвалото бягство преди единадесет години я обвиниха и признаха за виновна, защото не е спряла след удара и не е съобщила за злополуката. Полицията реши да не й предявява по-сериозното обвинение — причиняване на смърт чрез опасно шофиране. Тя получи присъда от сто часа общественополезен труд. Вярва, че е щастливка. Животът й поема в друга посока, но всеки, който познава силата, смелостта и таланта й, знае, че с каквото и да се заеме занапред, Камила Болкън ще го постигне.

Нат Монтегю се ожени за скандинавка — манекенка на бански костюми, с която десет месеца по-късно се разведе.

Камила съобщи на инспектор Кранбрук за заплахите на Дейвид Лофтъс. По настояване на полицията Кейт и Вениша се срещнаха с Лофтъс в Хънтсфорд на втория ден от новата година. Без да знае за разследването на участието на Уочорн и Чарлсуърт в убийството на Осуалд, Лофтъс повтори исканията си. В библиотеката бе поставена подслушвателна система и заплахите му бяха записани на лента. Обвиниха го и го признаха за виновен в опит за изнудване, а докато излежаваше дванадесетмесечната си присъда в затвора, той получи нервен срив. Книгата с мемоарите на Осуалд остана недовършена.

На първи януари Серина телефонира на Майкъл Саркис, за да му съобщи за раждането на сина им и да отхвърли предложението му за женитба, в случай че той още храни някакви надежди.

— След раждането на детето предложението ми бездруго отпада. Всъщност исках Хънтсфорд — злостно отговори той. Все пак за кръщенето на детето той изпрати чек за сто хиляди долара, който незабавно му беше върнат.

Всички заглавия в пресата тръбяха за отвличането на Серина. Агентът и импресариото й в Ню Йорк, които не даваха никакви признаци на живот, докато тя беше бременна, сега не можеха да се откачат от телефона. Филмът на Том Кампбел оглави класациите. Серина получи блестящи отзиви, Холивуд най-сетне я прие и тя се появи на корицата на „Вог“ — два пъти. Но докато синът й Тоби не тръгна на училище, тя се ограничи до две-три роли годишно. Твърдо решена е да бъде добра майка и — за втори път — по-добра приятелка на Том.

„Пясък“ спечели наградата „Списание на годината“. Издателска къща „Пясък“ подготвя ново лъскаво дамско списание с огромната подкрепа на финансистите от Ситите. Уилям Уолтън все още е безработен.

А в един горещ юлски ден през онова лято Кейт и Ник се ожениха. Двойката настоя денят да премине в затворен кръг и максимално скромно, с изключение на диамантите за четири милиона лири, които Серина зае на булката. Не че Кейт се нуждаеше от помощ, за да блесне на сватбения си ден. Тя се носеше по пътеката между редиците в селската църква в Хънтсфорд, прелестна в дългата, тясна рокля без презрамки от пресукана коприна на „Валентино“. Вениша я придружи до притеснения Ник Дъглас, който я очакваше пред олтара. Ролс-ройсът на Осуалд от 1922, с вдигнат гюрук и украсен с панделки, закара младоженците обратно в Хънтсфорд, където гостите на сватбата се насладиха на вишисоаз^[2], агнешки врат и пудинг с карамел на трапезата в оранжерията. После всички излязоха на терасата за чаша „Пимс“ и печено на шиш. Елмор Брайънт свири цял час на пианото. По общо мнение това беше сватбата на годината. Дейвид Голдмън не беше поканен.

Титлата барон на Хънтсфорд очаква появата на законно роден мъжки наследник на имението.

— Как ти се струва да станеш баща на лорд? — попита Кейт през медения месец, обръщайки се към съпруга си на терасата на апартамента в хотела им в Портофино.

— Аз съм просто един бедняк от Шефийлд — усмихна се Ник, отпи глътка „Белини“ и прегърна Кейт, докато наблюдаваха как ленивото златно слънце потъва под хоризонта.

— По-добре свиквай с тази мисъл — ухили се Кейт и погали плоския си корем, който нямаше дълго да остане такъв.

— Шегуваш се! — Ник погледна съпругата си, огряна от сумрачната светлина, и усети, че никога не я е обичал повече, отколкото в този момент.

— Лорд Болкън — усмихна се тя и облегна глава на рамото на Ник. Знаеше, че всичко ще бъде наред.