Тасмина Пери
Любовта не се купува (30)

28.

Денят беше идеален за поло. Може би не за играчите — слънцето бе прекалено жежко за късния майски следобед, но седнала под сянката на голямата шатра на Клуба по поло в Стапълхърст, Камила отпиваше от чашата с „Пимс“ и си мислеше, че почти няма по-добър начин да прекараш неделята от този. Изгледа няколко чукера^[1], яде превъзходен обяд, видяха я на най-престижните светски събития на сезона и това не се оказа прекалено изморително. Тя не следеше светския календар със същата страст като Серина, но понеже наскоро бе включена в листата на одобрените кандидати на Консервативната партия, знаеше, че трябва да поработи за известността си. За потенциалните политици не бе достатъчно само да ги виждат и чуват, трябваше и да се появяват на подходящите места, а Годишният ден на благотворителността в Стапълхърст изглеждаше напълно подходящо начало. Особено след като беше специално поканена от собственика на клуба Джош Джаксън, бас китарист на легендарната рок група „Финикс“.

— Е, къде е той? — попита Кейт, изпружвайки врат, за да огледа шатрата, където всички — от актьори до местните аристократи, се наливаха с шампанско и се правеха, че разбират от поло. На списание „Пясък“ му оставаха само два дни, преди да отиде за печат, но Кейт не можа да устои на предложението на Камила да отидат заедно на благотворителния ден в Стапълхърст, поканени от знаменития Джош Джаксън. Освен че музиката на „Финикс“ беше едно от удоволствията, на които гузно се отдаваше, докато преговаряше за матурите си, като слушаше платинения им албум „Албатрос“, бас китаристът беше красавец и тя не можеше да не се поддаде на изкушението да му бъде представена.

Камила посочи към самотния ездач, който препускаше в лек галоп по смарагдовозеленото игрище за поло и размахваше дървен стик с мускулестата си, бронзова ръка.

— Ето го — отговори Камила. — Ще участва в следобедната игра, та не съм сигурна дали изобщо ще яде.

— Срамота — ухили се Кейт. — Искаш да кажеш, че сме били всичкия път до тук, а даже няма да мога да му кажа едно здравей.

Седяха на една маса заедно с други осем гости, затова Камила извърна глава, за да не могат да я чуят.

— Дойдох само от куртоазия — обясни тя, снишавайки глас. — Знаеш, че никога не съм се увличала по полото, но когато те канят клиенти, трябва да се прежалиш.

— О, да — отвърна Кейт с иронична усмивка. — Я кажи пак, защо те покани Джош?

— Наскоро се явих на едно дело от негово име. Счетоводителят му източил над три милиона лири от различните му банкови сметки. Чиста проба измама. Спечелихме. Предполагам, че така ми благодари.

— Не, мисълта ми е защо всъщност те покани? — усмихна се Кейт в момента, в който сервираха пред нея ордьовър от аспержи с лимон и масло.

Лицето на Камила помръкна.

— Не разбирам накъде биеш.

— Ами ерудираният адвокат ли е тук, или любимата на Джош красива дама от колегията? — подкачи я шеговито Кейт.

Камила се помъчи да изглежда възмутена.

— Добре де, не присъствам като негов адвокат, но не си прави погрешни изводи, ставали? Спечелих делото, благодарен ми е. Край.

Въпреки че Кейт не бе критикувала никого от приятелите на сестра си — нито веднъж не спомена на Камила, че счита Нат Монтегю за най-обикновен флиртаджия, който й губи времето — тя би била доволна да я види заедно с един от най-желаните ергени в рока. С високото си, мускулесто тяло и интелигентни сиви очи, изглеждаше невероятно, че Джош Джаксън гони петдесетте. Преди двадесет години замени LSD с йога, пиенето — с пречистващите диети, и похарчи авторските си хонорари като композитор за тристагодишното имение в стил „Крал Джейкъб“. Там направи игрище за поло и се захвана със спорта с такава жар, че придаде нов смисъл на понятието крал на рока.

— Сега ще започнем наддаванията за страхотните следобедни награди.

Обедът свърши и Рик Кларк, рок певец и легендарен Дон Жуан, започна да приканва участниците в търга.

— Бъдете щедри. Знаете защо сме тук. Бръкнете дълбоко в джобовете си. Не започваме игра на поло, докато не съберем поне двеста хиляди кинта в банката. Първо имаме седмица за двама в неповторимия курорт Сен Жеран, която щедро ни бе дарена от „Ексит Травел“. Да започнем ли наддаването с две хиляди лири?

Сред шатрата отекнаха възбудени възгласи, докато наддаването стигна четири, десет, после двадесет хиляди лири, подклаждано от слънцето, шампанското и светската надпревара. Домашно приготвената вечеря от Гордън Рамзи беше продадена за десет хиляди, двете седмици в хотел „Аманпури“ бяха грабнати за тридесет хиляди, пет нощи в хотел „Копакабана“ в Рио бяха купени за осем хиляди. Камила се огледа из шатрата и забеляза министъра на спорта и културата, четирима добре известни дарители от партията на торите и двама редактори на вестници и реши, че пътуването ще бъде напразно, ако не покаже пред света и своето човеколюбие. Никой от присъстващите не знаеше, че тя вече участва в комитет, събиращ средства за приют за малтретирани съпруги в Нотинг Хил, или че е бягала в три петнадесеткилометрови кроса „за развлечение“ в името на благотворителността. Беше тук, за да направи впечатление, и ако възнамеряваше да го стори днес, налагаше се да бръкне в джоба си.

— Уикенд в Ню Йорк с отсядане в панорамния апартамент в „Мърсър“ — обяви Рич Кларк. — Да кажа ли пет хиляди лири?

Камила усети, че ръката й предпазливо се вдига във въздуха, когато цената бързо бе контрирана с шест хиляди.

Тя отново кимна на аукционера, а Кейт шеговито я дръпна за ръката.

— За какво ти е отново да ходиш в Ню Йорк? — прошепна тя.

— Осем хиляди от прелестната Камила Болкан? — обяви рок звездата, който я позна. — Кой ще предложи девет?

Гостите се разгорещиха и цените спираловидно се извисиха до петнадесет хиляди. Тогава Камила даде знак, че се отказва, доволна, че са я видели да участва.

Когато аукционерът кимна към задната част на шатрата и чукчето удари на двадесет хиляди, тя вътрешно въздъхна от облекчение, че следобедът не се бе оказал ненужно разточителен.

— Размина ти се на косъм — усмихна се Кейт, докато — сътрапезниците заизлизаха навън, за да видят старта на играта. — Зная, че искаш да си доставиш удоволствие, след като са те включили в листата на одобрените, но има и по-евтини начини да отидеш в Ню Йорк — засмя се тя.

Камила всезнаещо се усмихна. Кейт не подозираше, че вече си е доставила радост, харчейки без да му мисли в „Ив Сен Лоран“. Купи си чифт обувки, риза и сако, които идеално щяха да допълнят грижливо съгласувания й гардероб, състоящ се от сдържани, но елегантни тоалети.

— Да му се не знае, не гледай натам, но познай кой идва.

Джош Джаксън крачеше към белите странични линии с опънати бричове, високи черни обувки, наколенници и риза за поло в морскосиньо и бяло — цветовете на неговия отбор. Слънцето беше извадило на показ съзвездие от лунички по носа, а бръчките по лицето му ясно личаха, докато се усмихваше на ярката светлина.

— Дами. Добре сторихте, че дойдохте. След минута ме чака стрелба, но реших да се отбия и да ви поздравя.

Кейт се усмихна, опита се да отговори нещо остроумно или интересно, но се отказа, когато видя, че погледът му е съсредоточен върху Камила изцяло.

— Денят е чудесен — запъна се тя. — Но не възнамерявам да пия прекалено много „Пимс“, за да не се спъвам в разровените чимове.

Нито Джош, нито Камила обърнаха внимание на думите й. С чувство на неудобство, като че се натрапваше в интимен момент, Кейт смотолеви някакво извинение и се отправи към бара. Щом тя се отдалечи, Джош притисна с пръсти рамото на Камила.

— Радвам се, че дойдохте — усмихна се той.

Камила се втренчи в него, после, сякаш излизайки от транс, леко отстъпи назад и се отдръпна от ръката му.

— Да, денят е прекрасен.

— Нямаше причина да идвате. Затова реших да осмисля присъствието ви.

Тя се усмихна, като се стараеше да не кокетира.

— Какво искате да кажете?

— Видях ви да наддавате за уикенда в Ню Йорк.

Камила усети, че стомахът й направи салто, но се опита да не му обръща внимание.

— О, мислех, че тренирате. Не ви видях на обяда.

— Бях длъжен да дойда за търга — усмихна се той. — Рич Кларк беше там, Бог знае какво можеше да си каже.

— Е, да. Наддаването стана малко страшничко за мен — запъна се Камила. — Както и да е, бях в Ню Йорк преди Коледа, така че няма значение. Все пак ще направя дарение.

— Срамота.

— Какво? Защо?

— Защото спечелих наддаването.

— О, вие ли бяхте!

— А е срамота, защото го спечелих заради вас.

Камила усети, че гърлото й пресъхва.

— Не разбирам.

— Вие наддавахте и аз заключих, че ви се ходи в Ню Йорк.

— Джош. Не е било нужно… Не мога да го приема.

— Можете. Особено ако ме поканите с вас…

Кейт се върна с две чаши „Кир Роял“, когато се чу сигналът за първия чукер.

— Джош Джаксън е страхотен — усмихна се тя на Камила, наблюдавайки го как възсяда коня.

— Спечели наддаването за уикенда в Ню Йорк и ми го дава.

— Шегуваш се!

— Освен това иска да взема и него.

Кейт погледна лицето на сестра си, съсредоточено в игрището за поло. Самата тя вдигна очи и видя Джош да възсяда лъскав бронзов кон. Копитата прогърмяха, преди той да удари топката със стика си.

— Харесва ти, нали? — усмихна се Кейт.

— Не.

— Моля те, кажи ми, че ще отидеш. Успокой ме, че ще го вземеш със себе си.

— Не се разделих с Нат, за да тръгна по срещи с рок звезда — отвърна Камила и се обърна с лице към сестра си. — В момента не искам нищо да ме разсейва.

— Но, Кам, той е красавец, да не говорим, че има купища пари!

Камила се извърна, за да гледа мача. За нея разговорът явно беше приключил. Току-що бе отхвърлила най-желания ерген в страната, без да й мигне окото. Кейт се загледа в нея и бавно поклати глава. Дисциплината на сестра й направо я плашеше.