Тасмина Пери
Любовта не се купува (3)

1.

Десет месеца по-рано

Почитаемата Серина лежеше по гръб на палубата на египетската платноходна яхта „Ла Мамуния“, свалила розовите си къси панталонки от „Диор“, и се освежаваше с лениви глътки „Мохито“. Колко правилно решение, самодоволно си помисли тя, гледайки нагоре към белите платна, които се развяваха като крила на огромна пеперуда. У дома в лондонския Челси се колебаеше дали да приеме предложението на модния дизайнер Роман Лефей за двудневното плаване от Едфу до Луксор. Тъй като получаваше повече от сто светски покани на седмица, тя учтиво отклоняваше всички, освен най-атрактивните или свързаните с благотворителност. Но пътуването действително изглеждаше многообещаващо. Само тридесет от най-известните приятели на Роман участваха в супер луксозната екскурзия, а Серина не само бе сред поканените, но я бяха настанили в „Клеопатра“ — просторна, екзотична кабина в задната част на кораба, където можеш да отвориш жалузите и да се наслаждаваш на гледката на разлепените от кърмата води. Търсеше думи да опише стаеното величие на гледката. Усмихна се. Беше подходяща.

— Невероятно е — заговори Том Арчър, приятелят на Серина, облегнат на перилата, за да вижда цялата околност. Тъй като беше не само от най-преуспелите, но и от най-красивите актьори, синият екран на Нил му подхождаше идеално.

— Да, напомняш на герой на Агата Кристи, скъпи — отвърна Серина с нотка на сарказъм, взирайки се изпод широката периферия на шапката си за слънце. — Не се надвесвай толкова. Може да има пирани или други опасни твари в тези кални води. Няма да скачам да те вадя.

Том не беше в настроение да слуша остротите на Серина. Продължи да се взира във водния бивол, който пасеше на отсрещния бряг. До него възрастна жена переше във водата с тютюнев цвят.

— Погледни ги — усмихна се той. — Като в библейски времена. Не ме напуска чувството, че ще видим Мойсей да седи на брега.

Серина му хвърли небрежен поглед.

— Мислех, че е умрял.

— Кой?

— Моисей.

Том извъртя очи и Серина схвана жеста.

— Видях те — кисело каза тя.

Той се обърна с лице към нея.

— Какво?

— Извъртя очи, като че съм глупачка.

— Е, в момента изрече глупост. Разбира се, че Мойсей е умрял.

— Шегувах се — сопна се тя, прикривайки лицето си с брой на италианския „Вог“. — Да, прав си. Впечатляващо е.

Том дари приятелката си с кисела усмивка, предчувствайки отговора на следващия си въпрос.

— В такъв случай ще дойдеш ли с мен до Карнак следобед? Несъмнено това е най-импозантният храмов комплекс в света. Роман питаше кой възнамерява да отиде. Съмнявам се, че ще се събере солидна група — вметна той, наблюдавайки долната палуба, където другите гости пресушаваха бара.

— Не ставай смешен, скъпи. За какво ще ходиш там? — попита Серина и остави списанието върху бронзовите си колене. — Ще гъмжи от мухи и туристи. Както и да е — въздъхна драматично тя, — прекалено съм заета да си блъскам главата къде да отпразнуваме рождения ми ден. Искам да кажа, че никъде в Лондон не могат да се поберат хиляда души. Това е абсурдно.

— Хиляда гости — повтори Том и повдигна вежди. — Толкова ли много приятели имаме?

— Ти — не.

Том изсумтя от досада.

— Нямаш толкова много приятели, нали? — тя го изгледа свирепо. — Освен това май не обичаш да се срещаш с хора. Откакто сме пристигнали, все се оплакваш и не полагаш и най-малкото усилие да заговориш някого, което е невероятно грубо. На твое място щях да поканя десетки приятели.

— Навярно е трябвало да го сториш.

— В бъдеще така ще постъпя.

— Давай тогава.

Размениха си ядосани погледи.

— Слушай, престани да се цупиш, а иди да ми вземеш още едно питие от онова чапи^[1] с тюрбана — завърши Серина. Искам шампанско. Пресъхнах.

Том прекрачи напред и грабна списанието от ръцете на Серина. Наведе лицето си така, че тя да може да го види изпод периферията на шапката си.

— Виж къде е — изстреля той, сочейки към тъмнокожия мъж с подноса. — Вдигни си задника и сама си поискай.

Връзката между Серина Болкън и Том Арчър се намираше в етап, който мнозина психолози биха определили като последен. Сексът и навикът все още ги държаха заедно, но дори и най-невинният им разговор бързо се израждаше в язвителни реплики и подмятания; Враждебността на Серина бе резултат на задълбочаващото се разочарование. В началото Том Арчър бе интересният нов любовник, сладък и непретенциозен, пълна противоположност на върволицата й бивши приятели — възпитаници на Итън, разни подобия на Хю Грант и дългокоси банкерски синове с фондове под попечителство. Отначало това, че Том няма знатен произход, беше без значение — майка му работеше във фабрика, баща му бе градинар: в цялото му родословие нямаше и намек за аристократично потекло. Но той беше пламенен, най-сексапилната филмова звезда от Джъд Лоу насам и неимоверно увеличи известността на Серина.

Преди да го срещне преди пет години на снимачната площадка на невзрачен английски нискобюджетен филм, Серина не беше нищо повече от елегантна блондинка, която се подвизаваше като фотомодел и вносител на кашмирени шалове. В светските хроники я споменаваха като една от прелестните дъщери на Болкън, но кой иска завинаги да остане единствено на страниците на „Татлър^[2]“? Тя се стремеше към по-високо положение и покрай Том го получаваше. Медиите ги обичаха — необичайната, но изискана комбинация между Том, британската филмова звезда, и Серина, привлекателната дъщеря на барон, беше силна и неустоима. Безпогрешният й усет за стил също не убягна на модните издания. Няколко седмици след дебюта им като двойка на едно празненство тя стана момиче на месеца на американското издание на „Вог“, а след година запазената марка на Том и Серина зае първо място в света на славата.

Пет години по-късно това вече не бе достатъчно. Да, семейството й притежаваше титла, но за огромно неудоволствие на Серина не беше от ранга на фамилии като Марлбъро, Уелингтън и Балфур. Серина желаеше дом като Бленхейм^[3], копнееше на хартията й за писма да стои мъничката корона на херцогиня и мечтаеше за светска сватба, на която да носи годежен пръстен с цветовете на националния флаг, точно като онзи, който принц Рение някога бе поставил на пръста на Грейс Кели. А фактът, че ужасната й сестра Вениша бе успяла да се омъжи за човек с почти кралска кръв, я тормозеше още повече. Накратко, Серина искаше повече, отколкото Том можеше да й даде.

Тя протегна дългите си аристократични крака и загледа Том, който кипеше до парапета на палубата отсреща. Усмихна се самодоволно. Не можеше да се отрече, че е красив — ъгловатата челюст, кобалтовосините очи със смолисточерни мигли, небрежната елегантност на черната му коса и невероятното тяло, мамещо през разкопчаната риза от „Търнбол и Есър“. Прекрасната външност на Том подхождаше за всякакво обкръжение. В някоя кръчма той би излъчвал непосредствения чар на момче от квартала. На вечеря с баща й в къщата им в провинцията с изисканите си английски черти Том приличаше на герой от „Завръщане в Брайдсхед“^[4]. А на снимачната площадка в Лос Анджелис грееше с онова неопределимо очарование, което агентите от цял свят биха искали да съхранят в бутилка, ако можеха.

Всъщност не беше толкова лош…

— Извинявай, че бях толкова рязка — заговори меко тя, като изви плътните си устни в капризна гримаса.

Напук на себе си, Том не можеше да устои на примамливото й тяло в едва крепящите се на тънка ивица плат бикини. Приближи се намръщен към стола й. Тя обви крака около него, свали горнището си и прилепи голите си гърди към неговите. Том простена, когато тя притисна бедрата си в неговите.

— Какво ще кажеш да се върнем в каютата си и хубаво да…? — измърка тя в ухото му.

— О, Серина — промълви той, разкъсван от противоречиви чувства на страст и гняв.

— Серина, Том. Ето къде сте били, влюбени птички такива! — напевният глас на Роман Лефей проряза тишината. Най-великият френски моделиер след Ив Сен Лоран беше висок, мургав мъж с кожа с цвят на какао и огромен корем, скрит под тъмнозелен кафтан. — Какво търсите на палубата по обедното слънце? Като котки на припек?

— Точно така, Роман — отвърна Том, леко сконфузен. Серина спусна крака на палубата, плъзна потъмнялото си стъпало в сандал на „Маноло Бланик“ и завърза горнището си без капка смущение.

— Роман, скъпи — измърка тя и го целуна по двете бузи. — Тъкмо придумвах Том да бъде по-общителен.

— То се вижда — закачливо се усмихна домакинът. — Скоро ще сервират обяда, така че престанете да се криете и слезте долу — добави той и ги поведе към спираловидната стълба, която се виеше към долната част на яхтата.

— О, не мога да сляза в този вид — оплака се Серина. — Ще отида да се преоблека.

С леки стъпки прекоси долната палуба и изчезна в каютата, където вентилаторът на тавана охлади и кожата, и страстите й. С едно движение отвори дървените врати на гардероба и заразгръща дрехите от шифон, лен и коприна, мислейки си колко досадно беше да си прославен с вкуса си. Един зле преценен тоалет дори и на най-незначителното събиране — тя потрепери само при мисълта за това.

Реши да облече къса бяла лятна рокля от „Марни“, съблече се чисто гола, нахлузи тънката материя върху издълженото си, загоряло тяло и добави огромен пръстен с кварц и медна гривна на бронзовата си ръка. Повдигна меднорусата си коса в кок, попи лицето си с хавлиена кърпа и мацна на скулите си лека розова пудра, която подчертаваше аквамаринените й очи. На двадесет и шест осъзнаваше, че е на върха на физическата си красота: смекчена, стилна, поразяваща. Приличам на Джули Кристи във ваканция, помисли си тя, докато гледаше отражението си в огледалото.

Постави си бъбрековидни очила срещу слънце и слезе на долната палуба, като пристъпваше преднамерено бавно, за да я видят всички. Поспря за миг и огледа сцената. Неколцина гости пиеха шампанско и хапваха сандвичи с риба и хайвер. Въздухът ухаеше на кимион. Близо до бара малка група музиканти с фесове свиреха традиционна египетска музика. Тя мина през навалицата, далеч от Том, който разговаряше с някаква смееща се групичка, и си взе чаша мартини.

— Харесва ли ти дахабеята? — попита Роман, който изникна до нея и пое ръката й.

— Кое?

— Моята възлюбена! — засмя се той. — Дахабея се нарича египетската платноходна яхта.

— Възхитителна е — отвърна тя и закачливо го целуна по бузата, оставяйки кръгче розово червило върху кожата му. — А каютата ни е великолепна.

— Сигурен бях, че ще харесате „Клеопатра“ — уверено се усмихна той и си взе смокиня от един препълнен поднос. — Би трябвало да съм в студиото си и да привършвам колекцията за Милано — добави той, — но не мога да се удържа да не полудувам.

— Толкова си упадъчен, скъпи. Точно за това те обичам — въздъхна великодушно Серина, после изведнъж заговори делово. — Кажи ми сега кои са тук? — помоли тя, проточвайки дългия си врат, за да обгърне с поглед присъстващите. — Още не съм представена на никого.

— Ами нека го сторим сега — прошепна съзаклятнически той. — С кого би желала да те запозная?

Погледът й се плъзна по палубата, търсейки познати лица или интересни хора, с които да се сближи. Бяха я уведомили, че Лео ди Каприо е тук, но не го виждаше никъде. Роман кани така безразборно, рече си тя. Забеляза един фотограф от американското издание на „Вог“, дъщерята на медиен магнат, модел на „Викторияс Сикрет“. Гостите май не бяха от най-високопоставените особи, явно я бяха подвели.

— Като че ли не познавам никого — усмихна се тя, за да прикрие разочарованието си.

Роман се качи на малка платформа, огледа палубата и вдигна дебелото си кутре, за да опише гостите си.

— На това пътуване поканих приятели, които биха оценили Египет — заяви сериозно той.

Серина се усмихна, стараейки се да изглежда благодарна.

Роман представи гостите си един по един, разказвайки накратко историята на всекиго. Руска княгиня, гей — специалист по вътрешна архитектура, моден коафьор от Ню Йорк, светски аранжор на цветя и майстор готвач от Барселона в ресторант, упоменат в каталога на „Мишлин^[5]“. В центъра стоеше Майкъл Саркис, милиардер и притежател на верига хотели.

— Тук е с приятелката си — прошепна Роман.

Интересът й спадна.

— А тази е Рейчъл Барнаби — каза Роман, като плесна с ръце и посочи към едно знойно момиче до бара. — Предстои й голямо, бъдеще. Чете ли уводната статия в броя на „Вог“ този месец?

Серина се усмихна. Естествено, че я беше прочела. Наричаха ослепителната уелска красавица с гарвановочерна коса, алабастрова кожа и чувствени устни следващата голяма звезда. Огромен талант. Изключително обаятелна. Челюстта на Серина се скова само при мисълта за нея.

— Е, всеки може да бъде поредната звезда на „Вог“, нали? — дяволито попита тя. — Но малцина успяват действително.

Роман я тупна по дупето.

— Не ставай груба — усмихна се той. — Няма от какво да се боиш. Дори още си няма собствен агент — наложи се да позвъня на майка й, за да я поканя на плаването.

Серина се усмихна широко. Естествено, нямаше защо да се безпокои заради някаква хубавка, сладка тийнейджърка. Значи Рейчъл Барнаби бе цъфнала на корицата на „Вог“. Някоя сигурно е отпаднала. Серина, от друга страна, заемаше челно място в парада с договора си за реклама на козметика за два милиона лири. Вярно, още не беше се добрала до голяма роля в Холивуд, но ексцентричните, тлъсти холивудски продуценти предпочитаха отстъпчивите безпородни хлапачки пред дамите с истинска класа и маниери. Е, в крайна сметка, тя беше Серина Болкан. Всяка крачка, която тя и Том правеха — лудории по време на почивка, вечеря в Бръшлянената лига^[6], набег в „Харъдс“ за покупка на подаръци за Коледа в последната минута — всичко се появяваше като новина на първа страница. Я се разкарай, уелска селяндурке, помисли си самодоволно тя.

Възвърнала самоувереността си, Серина реши, че Майкъл Саркис е най-доброто от посредствената компания на „Ла Мамуния“. Не знаеше много за него, освен че е роден в Бейрут — син на майка американка и баща ливанец, така беше чела — и че е израсъл в Бронкс. Беше преуспял в хотелския бизнес, издигнал се от нищото, като спечелил солидни суми от продажбата на невероятно луксозни почивки на свръхбогати араби. Хотелите му бяха известни с казината си, с басейните с акули в градините и с позлатата навсякъде, просташки места, в които Серина по-скоро би умряла, но не би допуснала да я видят. И все пак… той беше неприлично богат и разговаряше с Рейчъл Барнаби.

Серина се приближи до дългата маса, отрупана с египетски деликатеси, до която стоеше Майкъл. Имаше миниатюрни баклавички с медена глазура, сладкиши с шамфъстък, купчини бели праскови и подноси с арабски хляб, начупен на парчета. Като че ли беше Последната вечеря^[7].

— Надявам се, че сте гладен — засмя се Серина, схруска една тъмнозелена маслина и отправи най-ослепителната си усмивка към Майкъл.

— Надявам се, че сте жадна — отвърна той, взе бутилка вино и й наля една чаша. — Казвам се Майкъл.

— Серина. Радвам се да се запознаем.

Майкъл протегна загорялата си от слънцето ръка и пое нейната. Когато стисна пръстите й, тя забеляза колко невероятно привлекателни са ръцете му. Големи и бронзови, ъгловати като на занаятчия. Пръстите му бяха меки, с безупречен маникюр, а грамадният, скъп златен часовник с нищо не разваляше гледката.

Майкъл забеляза интереса на Серина и си позволи да се усмихне.

— Харесва ли ви виното? — попита той.

— Виното ли? — повтори Серина. — Великолепно е. „Шато Петрус“, четиридесет и седма, предполагам?

Майкъл завъртя шишето, за да прочете етикета.

— Познавачка сте.

— Е, четиридесет и седма бе една от най-добрите лозарски реколти на века. Според мен е по-добра и от седемдесета. Превъзходна е. — Обърна се към Рейчъл Барнаби. — Какво е вашето мнение? Четиридесет и седма или седемдесета? — попита тя.

Рейчъл се изчерви.

— Едва правя разлика между бялото и червеното, да не говорим за друго — любезно се засмя тя.

— Колко очарователно — усмихна се Серина, хвърляйки й покровителствен поглед. — Е, нали сте актриса, не работите във винарска изба.

Рейчъл Барнаби внезапно почувства нужда да посети тоалетната и Серина я изгледа как се отдалечава.

— Мило момиче — отбеляза Майкъл.

— Много сладка и простодушна — засмя се Серина.

Майкъл я изгледа от глава до пети с проницателен поглед, от който самообладанието й се изпари. Плъзгайки пръст нагоре-надолу по столчето на чашата си, той й хвърли продължителна, похотлива усмивка.

— Как станахте такъв експерт по вината? — попита той и отпи от чашата си.

— Баща ми е ценител на добрите изби — отговори Серина, несъзнателно прокарвайки пръст по устната си.

— Лорд Болкън? — запита Майкъл, рунтавите му вежди образуваха две разрошени арки.

— Точно така, познавате ли го?

— Не съвсем — отвърна магнатът и смръщи чело. — Членува в комитета на един лондонски клуб, който току-що ме отхвърли.

Серина видя как тъмен облак засенчи лицето му и внезапно осъзна, че Майкъл Саркис не беше свикнал да му отказват.

— Кой? „Уайтс“ или „Анабелс“?

— „Хамилтънс“.

Тя си взе сандвич и гръмко се засмя.

— За какво ви е притрябвало да ходите там? Пълно е с дръвници, които баща ми познава от училище. Бих казала, че сте по-подходящ за „Бунгало 8“ или „Милиардер“.

— И аз си имам клубове — усмихна се той, — но понякога на човек му се иска да опита нещо ново.

Пристъпи по-близо до нея и постави ръка на бедрото й. Жестът бе толкова неочакван и интимен, че я разтърси тръпка на желание. Объркана, тя се помъчи да осмисли случващото се. Не беше ли прекалено стар? Трудно й беше да определи възрастта му. Навярно бе на четиридесет, дори на петдесет. Едва ли можеше да го нарече красавец: клюнестият му нос беше прекалено дълъг, тъмните очи — тесни, подобни на мъниста, а главата — твърде малка за тялото му. Но подобно на мнозина по-възрастни и влиятелни мъже, които бе срещала покрай баща си, Майкъл излъчваше дръзко, едва ли не опасно, но определено сексуално обаяние.

— Къде ще отидете след плаването? — попита я той така, сякаш щеше да й предложи нещо.

— За разлика от обикновено нямам нищо спешно — свенливо отговори тя, стараейки се покаже отзивчивост. — Имам ангажимент с пресата заради „Хванете крадеца“, но като изключим това, светът е мой.

— О, чувал съм ви да използвате този израз. — Той се усмихна с възхищение. — В ролята на Грейс Кели, разбира се.

— Естествено — усмихна се Серина, поласкана, че познава работата й. — А Дейвид Клуни беше Роби — красивият крадец на бижута. Бяхме чудесен екип.

— Къде беше купонът?

— Отегчителна работа. Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис — отвърна тя, демонстрирайки светска досада от това, че е летяла с частен самолет по целия свят, а половината световна преса е лазила в краката й.

— Когато минете през Лос Анджелис, звъннете ми да се видим. Къде живеете?

Серина леко поруменя и пъхна една непокорна къдрица зад ухото си.

— В момента всъщност живея в Лондон. Но смятам да си купя още две жилища — да разполагам с нещо и от двете страни на океана. В момента съм отседнала във „Вайсрой“.

Вдигна поглед към лицето му, на което се четеше нещо средно между разочарование и озадаченост.

— Какво има?

Той се усмихна.

— Нищо.

— Не, кажете ми — едва ли не сприхаво повтори тя.

— Питах се защо още живеете в Лондон.

— Че какво лошо има? Живея на две крачки от Чейн Уок^[8].

Изражението му граничеше със смайване.

— Мислех, че жена като вас разсъждава по-мащабно.

Челото й силно се сбръчка.

— Не ви разбирам.

Майкъл замълча. Главата му беше сведена, той се усмихна, сякаш на някаква своя тайна шега.

— Миналата седмица присъствах на един обяд в Лос Анджелис. Приятелят ми Лорънс притежава „Кларкс“, бижутерийните магазини. Знаете ли ги?

Тя кимна. Бяха й заели обици с клипсове от жълти диаманти за раздаването на миналогодишните оскари.

— Търсеха „лице“, говорител, наречете го, както щете. Спрягаха очевидните имена: Джулия, Гуинет, Катърин. Някой спомена вас и след като ви срещнах, бих казал, че сте идеалният избор. — Леко я погали по страната. — Невероятно красива сте.

Серина извърна поглед.

— Но… името ви беше отхвърлено, защото нямате — да го наречем — международна популярност.

Устата й се изкриви в обидено изражение.

— За ваша информация лицето ми е добре познато в Щатите. — „Венити Феър“^[9] дава мило и драго да пише за мен. А за тях едва ли може да се каже, че са провинциално вестниче.

Майкъл разпери ръце в жест на помирение.

— Грешката е моя, просто реших, че ще искате да знаете.

— Е, благодаря ви за мнението — отговори Серина с леден тон. — Смятам, че е време да се видя с Роман.

Обърна му гръб, изведнъж обзета от гняв заради глупавата фикс идея на Том да живее в Лондон. И как смеят да я пренебрегнат за широкомащабна рекламна кампания? Тя беше известна звезда. Имаше потекло — не обичат ли американците всички тия щуротии за „дамите с произход“?

В подсъзнанието й изригна тъмен протуберанс от несигурност.

Серина целеустремено се понесе сред гостите. В съзнанието си вече премисляше срещи с агенти, търговци на недвижими имоти и журналисти. Амбицията й да покори Холивуд се бе разгоряла наново.