Тасмина Пери
Любовта не се купува (28)

26.

— Погледни го от този ъгъл — заговори Елмор Брайънт и надигна бутилковозелените си шорти на цветя от „Вилибъркуин“, преди да се потопи в басейна. — Било е само тройка. Някой от тези баснословно богати бизнесмени си падат по такива извратени гадости, че би могло да бъде и по-лошо. Много по-зле.

— Елмор, не ми помагаш — отговори Серина, похапвайки си от купата с плодове на терасата в имението на приятеля си в Кап Фера.

— Разбира се, милиардерите не могат да си държат патките в гащите, точка — продължи приятелят й, размахвайки покритата си с бижута ръка във въздуха. — Което ме изненадва, убеден съм, че са им мънички. Какво мислиш, че ги подтиква да печелят толкова пари? Беше ли му малка? — попита Елмор и запляска из водата. — Като кренвиршче или като жълъдче?

Серина заби ноктите си с френски маникюр в прасковата, която държеше. Когато те пронизаха плода, тя за момент си представи, че това са тестисите на Майкъл.

— Ако не възразяваш, предпочитам да не обсъждам пениса на Майкъл — възмутено отвърна.

— Както желаеш — закачливо се усмихна Елмор и направи знак към прислужника. — Един „Ърл Грей“?

Серина се протегна в шезлонга си. Къщата гледаше към залива на Сен Жан Кап Фера и притежаваше един от най-красивите изгледи в южна Франция.

— Душа давам за нещо по-силно — въздъхна тя и оправи презрамките на изрязаните си тюркоазени бикини.

— Не и в твоето положение, млада госпожо — възрази Елмор, кимна дълбокомислено и диамантите на слънчевите му очила проблеснаха на следобедното слънце.

Елмор, разбира се, знаеше всичко. В течение беше, че Серина е сварила Майкъл Саркис да прави тройка с две силиконови курви. Известно му беше, че е изхвръкнала като фурия от вилата на Саркис в Кан и че на излизане е бутнала тежката керамична саксия от балкона, която направила на парчета предното стъкло на новото ферари на бившия й приятел. Бе осведомен също и че Серина носи детето на Саркис.

Тя нямаше друг избор, освен да му каже. Беше се появила във вилата му само час след като се бяха сбогували. Елмор, естествено, настоя да разбере причините за внезапната й истерия. Отначало Серина не искаше да сподели нищо, но се чувстваше уязвима, самотна и обзета от мъка. Щом напусна вилата на Майкъл, я връхлетя натрапчиво чувство, което отдавна не я беше спохождало: самота. Беше красива и известна, целият свят я желаеше, но сега нямаше къде да отиде.

Незабавно се обади на личната си помощничка Джейни Норис и настоя да й осигури билет за дома веднага щом е възможно. Но беше разгарът на филмовия фестивал в Кан и дори страховитата експедитивност на Джейни не можеше да я измъкне оттук преди девет вечерта. Серина не можеше да се възползва от резервацията си в „Идън Рок“ — мястото щеше да гъмжи от хора — и тя се бе обадила на другата си спасителна линия, шофьора на бентлито на Елмор Брайънт. Той още пълзеше сред трафика по Ла Кроазет и се върна обратно, за да я отведе в убежището, предложено й от Елмор. Обляна в сълзи, Серина бе настанена в богато украсената пагода с изглед към Средиземно море и тайните й се изляха като водопад.

Елмор очевидно се наслаждаваше на нейната драма, но макар да беше непоправим клюкар, имаше голямо сърце. Увери я, че може да остане при него колкото си иска и й показа апартамента за гости с изглед към ослепителната извивка на Кап Фера. Вилата се намираше на прелестно място, където можеше да се отпуснеш и да се изолираш от света. След като пропълзя между колосаните ленени чаршафи на гигантското легло стил „Луи XI“ в спалнята за гости с удобно изтръпнал мозък, Серина се почувства малко по-добре. Но сега, почти двадесет и четири часа по-късно, шокът, истерията, и ако беше безмилостно честна към себе си — болката от измяната, се преродиха в нещо много по-могъщо: ярост. Точно когато си мислеше, че няма накъде по-зле, рекламният й агент в Ню Йорк се обади, за да я уведоми, че таблоидите „Сън“ и „Мирър“ ще отпечатат статии за нея на следващата сутрин. „Сън“ щеше да започне с интервю на двете проститутки, загадъчно успели да се възползват от услугите на Чарли Нолан, безскрупулния и продажен агент за връзки с обществеността, който от двадесет години продаваше сензационни истории на таблоидите. А „Мирър“ се бе докопал до нещо още по-съсипващо. Бременността й.

— Умът ми не го побира как са разбрали за бебето — хленчеше Серина, захвърли прасковата и тя приглушено тупна на пода на терасата.

— Тъпата ми сестра е, нали? — попита тя. — Боже, допускаш ли, че Кейт действително е говорила с пресата? — Тя погледна ужасено Елмор, но срещна неодобрителния поглед на приятеля си.

— Не. Предполагам, че не. Но беше достатъчно глупава да отиде и да купи онзи тест за бременност. Такава наивна егоистка. Да хукне към аптеката, без да помисли за последствията за мен. Сигурно е някой от аптеката. Нищо чудно през цялото време да си отварят очите на четири за знаменитости. — Поспря за миг налудничавата върволица от предположения, докато претегляше всички възможности.

— А може репортери да са ровили в кофата й за боклук. Или са ми подслушвали телефона! Не зная. Как се добира пресата до подобна информация? Тя е като Мосад!

Елмор разпъна един шезлонг до нея и разпуха издутите бели възглавници, преди да се отпусне в по-удобна поза.

— Съкровище, случило се е, няма смисъл повече да се тровиш. Сега по-добре помисли как да ограничиш вредата.

Серина вече беше провела подобен разговор с импресариото си Стивън Фелдмън. Свърза се с него в Ню Йорк веднага щом разбра, че вестниците са разбрали за бременността й. Сега изобщо не можеше да става дума за аборт, заяви й той. С горчивина отрече дори и да й е хрумвала такава мисъл, усещайки, че се черви от срам, докато говори. Предната нощ, свита на кравай в спалнята за гости на Елмор, с часове стоя будна, убеждавайки се, че ще е по-добре да прекрати бременността си. Тя беше реалистка, знаеше, че Майкъл ще се отрече от нея и детето. И какво щеше да стане с нея без Саркис и кариерата й? Наистина ли искаше да остане самотна майка и да се откаже от всичко друго? Фелдмън беше изтъкнал по безкомпромисния си начин, че абортът щеше да е за предпочитане, ако новината за бременността й не беше изтекла, но след като бе станало така… Да направи аборт би означавало професионално самоубийство. Средният американец приравняваше извършилата аборт жена със сериен убиец. Дори по-лошо. Американските зрители — публиката, на която се опитваше да се хареса — просто нямаше да приемат това.

Серина легна по гръб и потъна дълбоко в шезлонга, като придърпа бялата пухкава хавлия, с която се бе увила, до брадичката си като юрган. Едновременно наранена и прославена, тя се чувстваше като нещо средно между гадже на Джеймс Бонд и самотно малко момиченце.

— Винаги можеш да го приемеш обратно — предложи Елмор и замълча, за да отпие от шампанското си. — Жените прощават на мъжете далеч, далеч по-сериозни престъпления. А хората действително малко откачат в Кан.

Серина яростно заклати глава. Знаеше, че не разбитото сърце я боли. Тя беше прекалено независима, за да страда заради това. Ясно й беше, че петдесет процента от емоциите, които изпитва, са ярост, а другите петдесет — мъка от изневярата. Именно нея не можеше да понесе. Егото й не прощаваше измяната. Тя бе твърде суетна, за да допусне, че някой може да предпочете друга — да не говорим за проститутка — пред нея. Нямаше значение, че в далечен план това можеше да е изгодно за нея.

— Не искам да се събирам с него, искам да му откъсна топките — решително заяви тя.

Елмор я погледна под око и се усмихна.

— Има повече, от един начин да одереш плъх, скъпа. Удари го там, където ще го заболи. В портфейла.

— Не искам парите на този негодник. Не искам нищо негово освен може би главата му на поднос.

— Не ставай кръвожадна.

— Сериозно ти говоря. Не искам и цент от парите му.

— Гордостта предхожда падението, съкровище — мъдро отбеляза домакинът й.

— Дръж поученията си за себе си, драги Елмор. Не искам нищо от него. Нека Майкъл Саркис да гори в ада.