Тасмина Пери
Любовта не се купува (20)

18.

Милано не се разделя с блясъка си дори и в средата на март, мислеше си Ник Дъглас, с очи, зареяни към Пиаца дел Дуомо. Карнавалът на Седмицата на модата се бе отърколил от града преди две седмици и бе заменен със сив, мокър и ситен дъждец, който му напомняше на Манчестър, но Милано все още кипеше от изисканост и елегантност, ненадминати от никой друг град по света. Дори и северната част на Ийст Сайд не можеше да се похвали с така безупречно облечени жени, които пазаруваха в бакалниците с дълги палта от норка и тъмни слънчеви очила. Може Ню Йорк да беше страната на неограничените възможности, където продавач на вратовръзки като Ралф Лорън да стане милиардер в търговията на дребно, помисли си той, но Милано бе действителният център на бляскавата модна вселена, особено що се касае до издаването на лъскави списания. И без да впечатли градските модни гиганти „Армани“, „Прада“, „Долче и Габана“, „Версаче“ — и да си подсигури доходните им рекламни инвестиции, издаването на първия брой на модно списание изглеждаше толкова примамливо, колкото и да умреш сред пенестите, ухаещи на рози води.

Кейт и Ник седяха в малко кафене в сянката на огромна катедрала и поливаха успешния си следобед с „Белини“^[1]. В „Прада“ бяха съгласни да се включат след първите няколко броя, ако видяното им хареса, а Джорджо Армани, който настояваше лично да надзирава и одобрява всяко списание, преди да даде зелена светлина на рекламата, беше възхитен. Не само че им повери рекламата на новата си колекция, а дори се съгласи на снимки и интервю в разкошния си дом на италианския остров Пантелерия.

— Нима се познаваме само от месец? — усмихна се Кейт, вече на третото си „Белини“, леко замаяна. Разлистваше дневника си, за да запише уговорка за среща с личния помощник на Армани, и видя бележката „Да се срещна с Ник Дъглас в «Манерката»“, надраскана срещу дата в началото на февруари. — Сякаш е отпреди цял живот — допълни тя.

— Ако пресметнеш, само от шест седмици — поправи я Ник, поглеждайки над рамото й, за да надникне в дневника. — Но си съвсем права. Имам чувството, че ми е израсла още една глава — твоята.

Кейт закачливо го ритна под масата и се пресегна да гребне шепа обелени бадеми от купата на масата.

— Искаш ли да отидем да вечеряме? Умирам от глад — оплака се тя, взирайки се към небето през прозорците на кафенето. Розови облаци се носеха над заострения връх на кулата на Дуомо и на лицето й неволно се плъзна усмивка.

— Макар че няма да имам нищо против, ако се отърва от облеклото си на властна, кариеристична кучка — добави тя и погледна към светлосивия си костюм с панталон от „Хелмут Ланг“.

— Хубаво, хайде — съгласи се Ник и хвърли банкнота от петдесет евро върху малкия сребърен пепелник. — Да се връщаме в хотела.

Бяха отседнали в пищния „Булгари“. Той значително надхвърляше бюджета им, но беше адрес, който правеше впечатление на модните агенти.

— Сума пари само за да използваме номер на факс от луксозно място — мърмореше Ник. И все пак нямаше съмнение, че хотелът е прекрасен. Преустроен стар манастир, чието фоайе бе елегантно оформено от великолепен мрамор. В стаите колосани ленени чаршафи бяха постлани върху огромни меки легла, а мраморната баня изобилстваше от пухкави хавлии и скъпи тоалетни принадлежности.

Тъй като нямаше да слиза в бара преди седем и половина, Кейт поплува в басейна, облицован с мозайка, преди да се прибере в апартамента си. Взе си пенеста вана и за първи път от седмици си позволи да се отпусне. Изви палеца на крака си около кранчето и пусна горещата вода да потече по кожата й, докато мехурчетата покрият гърба й, а сапунената вода не стигна до врата й.

Добре, чувстваше се добре. Не се беше случвало да бъде толкова горда и доволна от себе си, дори и когато я взеха за стажант в списание „Ню Йоркър“. Нито когато спечели престижната награда на Асоциацията на издателите на периодика за нов редактор на годината, нито когато списание „Класа“ надхвърли продажбите на „Вог“ по щандовете за вестници. Но да работи за себе си, следвайки влечението си, беше нещо различно — особено когато всичко вървеше от хубаво, по-хубаво. Усмихна се на себе си и се зачуди какво ли прави Ник в съседната спалня. Да се надяваме, че се приготвя, каза си тя и погледна кое време е. Представи си го как влиза под душа и прокарва сапунисаните си ръце през сладката си рошава кестенява коса. Почувства как се изчервява.

Какви си ги мислеше? Не биваше да подхваща сексуални фантазии с Ник Дъглас! Подразнена от себе си, излезе от ваната, мократа коса капеше по врата й и тя започна енергично да се бърше с хавлията, за да се разсее. Отиде боса до заемащия отделно помещение гардероб, за да избере тоалет за вечеря, и се спря на рокля с дълбоко деколте в ръждиво и бутилковозелено от „Мисони“, която прилепваше към всяка извивка. Беше доволна от това, което видя в огледалото. Цветовете подчертаваха червеникавокафявите кичури в гъстата й вълниста коса, а високите до небесата обувки без пета от „Маноло Бланик“ караха дългите й заоблени крака да изглеждат страхотно. След Като натърка нозете си с крем с аромат на мускус от „Дона Каран“ и защипа косата си на една страна със старинна диамантена шнола, тя пусна картата от хотелската стая в чантата си и беше готова. Поспря, леко озадачена — готова за какво?

В ресторант „Багута“ се носеше жужене. Прочут с огромните си тоскански пържоли, той привличаше блестящи посетители, които не се бояха да ядат.

— Какво ти се пие? — попита Ник, плъзгайки пръст по листа с вината. — Смятам, че на днешния ден подобава шампанско.

— Розово шампанско — съгласи се Кейт. — Да върви с грамадния къс месо.

Тя погледна Ник. Ако не грешеше, той бе положил не по-малки усилия от нея за вечерното излизане. Вместо с обичайните си джинси и суичър, съдружникът й изглеждаше подозрително издокаран, сякаш искаше да направи впечатление с шитите по поръчка сиви панталони и черен кашмирен пуловер. Усмихна й се и големите му лешникови очи се сбръчкаха в ъгълчетата.

— За нас — обяви той и вдигна чаша, за да се чукне с нея.

— И за нашето списание — отвърна тя, внезапно смутена от близостта помежду им.

Ник я погледна, а очите му блеснаха.

— Сега доволна ли си, че отказа работата в „Харпърс Базар“? — попита той.

Кейт се изправи на стола си.

— Откъде знаеш за нея? — ахна тя.

— Серина ми съобщи на празненството си. Сподели, че й е много мъчно, че няма да бъдеш с нея в Ню Йорк. — Бавно отпи от шампанското си. — Защо не ми каза?

Кейт потопи залък хляб в зехтина и обра чинията си.

— Не счетох, че е от голямо значение. Не исках да мислиш, че не съм сериозна.

— Никога не бих си помислил подобно нещо за теб.

Спогледаха се. Тя се почувства неудобно. Такива погледи навярно си разменяха влюбените.

— Ще бъда откровена, навярно щях да обмисля предложението, ако не бяхме получили парите онзи ден — бавно продължи тя. — Но и преди съм живяла и работила в Ню Йорк. За мен той не излъчва такова вълшебно привличане, както за другите. Пък и първия път не ми се ходеше кой знае колко.

— А защо замина?

Тя погледна Ник и за първи път почувства, че наистина може да му се довери. През последните няколко седмици бяха преживели толкова много, прекарваха заедно толкова дълго време, че я заля желание да бъде откровена.

— Отпътувах, за да се махна от баща си.

Ник не отвърна нищо. Само окуражително я погледна, насърчавайки я да продължи.

— Струва ми се, че винаги ме е карал да се чувствам некадърница, а когато станеш достатъчно голям, че да избягаш, просто го правиш.

— Защо, как се държеше? — Той леко докосна ръката й. — Трябва да говориш за това, Кейт, или никога няма да го преодолееш.

Тя замълча и пое дълбоко дъх, тишината продължи сякаш цяла вечност. Но шампанското, доброто настроение и растящото им приятелство й помогнаха да продължи.

— Искаш ли да знаеш кога започна всичко? Когато почина майка ни. — Тя се заигра с пръстена на средния си пръст. — Тя беше прекрасна. Мила, красива — добави тихо. — През шестдесетте беше модел на „Диор“. Караше всичко да изглежда хубаво, дори и когато не беше. Четеше ми „Магьосникът от Оз“ всеки път, когато бях болна и не можех да заспя. — Леко се усмихна, после помълча, забелязвайки, че очите му гледат право в нейните.

— Когато бях на седем, ни заведе с Камила да гледаме един мюзикъл в Лондон. Вениша бе на лагер с клуба по езда. Серина бе още малка и остана в Хънтсфорд с гувернантката ни. Гледахме „Оливър“. — Засмя се при спомена, после усмивката избледня и над лицето й отново надвисна облак.

— Помня, че татко трябваше да дойде с нас, но беше зает. Вечно беше зает. Някаква среща в Лондон — не зная какво бе оправданието му този път. Все едно, отидохме на театър и после се върнахме в къщата ни в Челси, където щяхме да пренощуваме. Спомням си, че вечерта бе страшно гореща. Тичах из градината по лятна рокля, докато майка ми поливаше лехите.

Ник забеляза, че гласът й стана неуверен, но тя продължи.

— После припадна насред градината. Не знаех какво да правя. Бях само на седем, Ник. — Кейт го погледна умолително, сякаш се мъчеше да го убеди да види всичко през нейните очи.

— Не можах да се свържа с татко. Намерих в чекмеджето бележник с какви ли не номера и ги набрах всичките, но не го намерих. Повиках линейка и някакъв съсед, когото не познавах, за да остане при Камила и мен.

Тя отпи голяма глътка вино и избърса нещо от бузата си.

— После, в полунощ, баща ми си дойде и ни съобщи, че мама е мъртва — причината била тромб в мозъка. Укори ме, че не съм била достатъчно бърза. — Кейт погледна към Ник. — Заяви, че аз съм виновна.

Въздъхна дълбоко и почувства, че й олекна. Ник виждаше изписаната на лицето й вина. Искаше да заобиколи и да я прегърне силно, но само погали пръстите й през масата.

— Нищо чудно… започна той. — Кейт, това е…

— Няма нищо — бързо го прекъсна Кейт, още веднъж избърса бузата си и погледна настрани. — Радвам се, че ти казах. Е, обзалагам се, че тук правят страхотно тирамису.

Ник разбра, че тя не иска да говори повече и я разсея с шеги и глупости. Кейт се кикотеше. Не се беше смяла отдавна и й беше приятно. Забавляваше се така добре, че не забеляза кога са приключили вечерята, сметката е пристигнала и ресторантът се е опразнил.

— Пеша ли искаш да се върнем, или да вземем такси? — попита Ник, докато ставаха от масата.

След шампанското и коктейлите преди него Кейт се чувстваше уморена, но с леко сърце.

— Ще възразиш ли да повървим? Поне част от пътя. Мразя да си лягам с размътена глава.

— Добре. Да си вземем палтата.

При гардероба се наредиха на малка опашка. Пред тях една двойка се смееше, докато поемаше дългите си палта от елегантна брюнетка със закачалка в ръка. Мъжът беше висок и едър и ръката му им се стори огромна, когато погали дребния, закръглен ханш на блондинката. Платиненорусата жена изцвърча, щом пръстите му се плъзнаха под колана на полата й.

— Неуместно поведение за такова изискано място — прошепна Ник в ухото на Кейт и тя се разсмя.

Двойката се обърна към тях и изведнъж се озоваха лице в лице с Уилям Уолтън и Никол Валънтайн. Смехът на Кейт секна на часа, а устата на бившия й шеф увисна.

— Катърин Болкън. Ами, здравейте… — Уолтън се оплиташе в собствените си думи, а лицето му леко поруменя.

— Уилям, Никол. Каква изненада — обади се Кейт с безизразен глас.

— Да, виж — подхвана Уолтън, като се прокашля, — имаме срещи с рекламодатели. Опитваме се да ги впечатлим с това, че Никол е назначена за редактор, а „Класа“ неизбежно ще бъде променена из основи.

Никол самодоволно се усмихна към Кейт и килна глава на една страна.

— На кратка ваканция, а? — сладко-сладко попита американката.

— Всъщност не. И ние сме тук по същата причина като вас — отговори Кейт с много повече самоувереност, отколкото чувстваше. Ник докосна кръста й, за да я окуражи. — Самите ние подготвяме ново издание.

— Така и чухме — обади се Уилям, опитвайки да прикрие пренебрежителния си присмех. — Да бъда честен, изненадах се, че сте събрали пари. — Устните му се разтегнаха в тънка лукава усмивка.

Кейт посрещна погледа му твърдо.

— Инвеститорите ни бяха впечатлени както от продукта, така и от екипа ни — остро отговори тя. — Мисля, че ще справим идеално. Наистина много добре.

Нахалството на Уолтън се беше върнало. Той погледна Никол и ръката му отново се плъзна към задника й.

— Не се опитвай да примамиш когото и да било от старите си колеги — престана да се хили нахално. — Не че можеш да си го позволиш.

Очите на Кейт се присвиха.

— Е, радвам се, че получаваш всичко, за което плащаш, Уилям — отвърна тя. — Преданост от страна на персонала и каквото там се полага.

Ник пристъпи между тях и подаде палтото на Кейт.

— Довиждане, Уилям. Довиждане, Никол — сбогува се Кейт и гласът й не трепна. — Приятно прекарване в Милано. — Дари ги с най-сладката усмивка, която можа да докара на лицето си. — Определено личи, че не скучаете.

Уилям и Никол се втренчиха в нея. Бесни бяха.

— Добре ли си?

На улицата Ник топло прегърна Кейт през кръста. Тя разреши на ръката му да остане там, горда от себе си, че последната дума с Уилям и Никол бе нейна, но все още изпитваше гняв и раздразнение.

— Беше олицетворение на спокойствието — засмя се Ник.

— Е, сега всичко си идва на мястото — отвърна ядно тя. — Допускаш ли, че е спала с него и преди да ме уволни?

— Почти е сигурно — бавно отговори Ник. — Вкусът му за жени е ужасен.

— Но тя е сгодена!

— Откога това спира когото и да е да има любовна връзка?

Млечната лунна светлина осветяваше тротоара, докато вървяха бавно един до друг през смълчаните улици. Кейт пъхна ръце в джобовете си, чувствайки, че ръката му все още е на кръста й. Свърнаха към малък парк, където странна каменна пътека се виеше из тревата.

— А! Потънало е във влага — засмя се тя, поглеждайки към вечерните си обувки. — Ходилата ми ще се намокрят. Да продължим по улицата.

В този момент Ник се наведе и я грабна на ръце, а краката й подритнаха във въздуха.

— Е, може и да не си намокриш нозете, нали, Катърин Болкън? — каза той и тръгна неуверено напред.

— Внимавай да не си докараш херния — подкачи го тя, чувствайки се лека като перце в ръцете му.

Когато ръката й обгърна врата му, усети, че между тях пробяга електричество. Намери спокойствие в топлината на палтото му, завъртя глава към врата му. Миришеше приятно — на одеколон за след бръснене и току-що измита коса. Устните й бяха на сантиметри от кожата му. Ръцете му бяха изненадващо силни и тя се почувства напълно защитена, на милиони километри от Уилям Уолтън, списанията му и враждебния свят. Докато постепенно се успокояваше в обятията на Ник, всичко изведнъж й се проясни. Защо искаше всеки час, когато е будна, да работи с него. Защо се отдръпна, когато Дейвид Голдмън й налетя. Тогава не искаше Дейвид, от дълбините на сърцето си желаеше Ник.

Той обърна глава. Устните му бяха толкова близо, че почти усещаше вкуса на шампанското по тях.

— Кейт — промълви Ник, затвори очи и приближи лице към нея.

Очите й бяха затворени, когато той я целуна нежно. Беше идеално.

Тя позволи на устните си да отвърнат на целувката му и в същия момент се опомни. Приятелката му. Ник почти никога не я споменаваше, но Кейт знаеше, че съществува. Ребека. Освен това с Ник работеха заедно. Бяха съдружници. Не беше професионално. Те не бяха по-добри от Уилям Уолтън и Никол Валънтайн. Беше пошло.

— Ник. Имаш приятелка.

Видя как той трепна в тъмнината.

— Но Кейт. Ти си… Аз съм…

Сърцето й се преобърна, тя отчаяно искаше да чуе думите му. Но се боеше, той да не потвърди, че тя е само заместител.

Предприе изпреварващ удар.

— Все едно. Работим заедно… Би било… Би било… неловко.

Ник се вгледа в очите й от толкова близо, че тя забеляза жълтите петънца в ирисите му.

Настъпи дълго мълчание, което продължи цяла вечност.

— Може би си права.

Каза го така тихо, че тя не можа да прецени интонацията му. Тъга ли беше? Облекчение? Полека я остави на земята. Електричеството, което допреди секунди я изгаряше и разтърсваше, изчезна така, както се бе появило. Кейт не усещаше нищо друго, освен смазващо чувство на разочарование.

— Вече май не е толкова мокро — бавно произнесе Ник.

— Съвсем си е добре.

— По дяволите, ние сме пияни.

— Да, така е.

И те тръгнаха през парка към хотела.