Робърт Шекли
Машината Шехеразада (13)

11. Хърн: появяват се Петроний и Попея

— Извинявай — рече Хърн.

Мартиндейл се изправи сепнат.

— Какво?

— Казах извинявай.

— О, така ли? Виж какво, каквото и да искаш, не може ли да почака малко?

— Защо? — попита Хърн.

— Защото този господин тук ми разказва приказка.

— Какъв господин? — попита Хърн.

— Старият господин с брадата, който стои ей тук — рече Мартиндейл.

Обърна се, тъй като разказвачът, изглежда, не беше вече пред него. Ала за своя изненада установи, че разказвачът не бе нито зад него, нито встрани. Изцяло извън полезрение бе този разказвач — заминал, изчезнал. Или може би изобщо не бе съществувал.

— Той ми разказваше една приказка — рече Мартиндейл. — Сигурно си го изплашил. Може би, ако се махнеш, той ще се върне.

— Боя се, че няма — каза Хърн. — Радикс ме изпрати да те доведа. Наистина трябва да продължим.

— О, добре — отвърна Мартиндейл. — Може би по-късно ще го намеря отново.

Каза го съвсем невинно, без да съзнава, че думите му ще породят критична ситуация и че тя щеше да се случи не в някакво далечно и трудно въобразимо бъдеще, а скоро, много скоро.

И тъй, Мартиндейл се изправи и последва Хърн навън в усоето на приказната горска конструкция. Това би трябвало да е напълно в реда на нещата, но то доведе и свои собствени неприятности. Горският сценарий не предполагаше толкова скоро в него да навлезе наблюдател и затова бе проявил небрежността да не предложи никакви картини. Такова сериозно подхлъзване бе против всички правила, а сценариите винаги са били предупреждавани да не се оставят да бъдат прекалено схематични. Сценарият набързо зае някои все валидни шумове, няколко стари бухания на бухал от амбициозната постановка на Пепеляшка, след това изнамери малко мирис на листа и го пръсна щедро, а най-накрая наметна ямурлука от клони и листа. Всичко това можеше да се види само двуизмерно, тъй като поради недостиг на място в залата на излъчване другите измерения бяха отрязани. Тази ограничена измерност не се оказа обаче проблем, тъй като в крайна сметка беше нощ.

След малко Мартиндейл и Хърн стигнаха до малка кръгла сграда със застъпващи се дъски на покрива — тя бе командният пункт на Радикс за този поход. Самият Радикс седеше на столче без облегалка до тръстикова масичка, която му служеше и за писалище, и за тайник, а понякога и за съветник. По челото му блестяха ситни капчици пот. Ако се изключи това, върху лицето му не бе изписано някакво изражение, което си струва да се споменава.

— Мартиндейл? — рече Радикс, почти без да надига глава от писалището си. — Тъкмо навреме идваш. Има неколцина, които искат да се срещнат с теб.

— За кого говориш? — попита обезпокоен Мартиндейл.

— Не се тревожи. Просто неколцина симпатични римляни.

— Но защо искат да се срещнат с мен?

— Всъщност не знам — отвърна Радикс. — Може би, за да проявят любезност.

— Но откъде знаят дори, че съм тук?

— Новините се разнасят бързо — отговори Радикс и махна неопределено с ръка.

— Не искам да се срещам с тях — рече Мартиндейл.

— Налага се — каза Радикс. — Боя се, че ще трябва да приложа известна сила, за да запазя засега присъщата на ситуацията двойственост. Но вярвам, че това е позволено, като се има предвид необратимостта на обстоятелствата и характерът на редактирания материал. В състояние съм да подразбирам предварително произходящото. Смятам, че мога да се разпростра с разясненията си. Но те ми наредиха да не ти казвам, навярно за да могат да ти обяснят сами.

— Какво да ми обяснят? Радикс, думите ти са наистина много загадъчни.

— Всъщност — намеси се Хърн — мисля, че това са мои реплики, старче.

— Не вярвам — отвърна Мартиндейл. — Нима смяташ, че не мога сам да прочета листчетата с подсказките си и да ги проумея?

— Моля ви — рече Радикс, — бъдете добри момчета и идете да поговорите с тях, става ли, Мартиндейл?

— Май да — отвърна нацупено Мартиндейл.

— Великолепно. Ей през тази врата.

Мартиндейл мина през вратата. Забеляза веднага, че имаше известни промени. Жителите на града, които видяха, че ще става нещо, бяха решили да стъкмят празненство. Тъй като в града имаше някои важни персони, те откриха ресторант, защото ресторантите привличат пътешествениците, а тъкмо от това се нуждаеше градът. Мазни предприемачи вече замисляха цяла кампания. Имаше спорове как да се нарича тя. И не стига това, ами и покрай всички пътища трескаво садяха декоративни храсти.

— Влизай направо — каза Радикс, когато стигнаха до главното здание за прием на гости. — Искам да се запознаете с двама мои приятели. Това е Попея, а това — Петроний.

Мартиндейл се вгледа внимателно в двамината — мъж и жена — които стояха в стаята и ги очакваха.