Емил Лазаров
Сто капки (9)

(Виртуална импресия)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 8 гласа)

Егон

Даде ми само един ден за размисъл. Не подозирах, че ден след като получих писмото на Лили, тя ще изпие бутилка уиски, забъркана с хапчета за сън.

Ако тогава ми беше казала, че ме обича, може би щях да се оженя за нея. Марта я изпревари. Смъртта на Лили понесох тежко, понякога чувствах вина, но за какво? Че ме обичаше? Да съм виновен за това?

Или че не съм я обичал? Аз не знаех какво значи това. Тя ми беше симпатична, да, правехме си експерименти, и то добри, но сега всичко ми се слива в едно и не помня точно с коя съм бил. Безбройните съвкупления — с Никол или с Лили или с Марта (тя е най-флегматична) или с многото безименни любовници — не знам къде, не знам кога и изобщо не знам защо.

Никога не съм могъл да дефинирам какво значи да обичаш.

Гледах сега малкото птиче в своя кабинет, счупеното му крило (всъщност гледахме се един друг), то имаше интересни очи, тъжни и дълбоки. Стъкленото ми бюро бе цялото изцапано с кал. Документи с надпис „Секретно“ и някакви подпечатани пликове се търкаляха по пода. И добре че погледнах към пода, защото там видях последния плик с порно снимки на Никол. Тя винаги успяваше да ме изненада с нещо; това е опасно, но възбуждащо.

Това ли значи, че обичаш? Да ми показваш порно снимки?

По-добре е да ги скъсам. Имам машина за унищожаване на документи, имам и доверена секретарка, която всяка вечер унищожава натрупаните от мен листа, с цел безопасност, за да не излезе случайно нещо поверително от моя кабинет. Например вчера при мен бяха и двете страни на конфликта; едната преди обяд, продадох им автомати, танкове и самолети, втората дойде след обяд и на тях продадох противотанкови оръжия, противосамолетни радари, оръдия и ракети, получи се добра сделка. Същата вечер се почерпихме с моя тим.

Марта ме нахока. Прибрах се късно.