Емил Лазаров
Сто капки (36)

(Виртуална импресия)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Дани

Готово, вече сме към края. Година и половина събирахме материал с Петър, стотици съдби, снимки, изповеди. Както истински, така и измислени, но свързани с живота. Завърших сценария си. В него искам да покажа беззащитността на индивида, който днес е в състояние на асоциализация, отчужденост, неразбиране на човешките взаимоотношения. Интернет, комерсиализацията, рекламата, виртуалният балон, който засмуква в себе си обикновените хора, и те там загубват своята енергия, мозък, себе си.

Виртуална кланица.

И — щрак! — монтирам паралелни истории от войните — Втората световна, човешки съдби, огромната машинария, която ги поглъща. Хора, които отиват в кланицата на концентрационния лагер, без да се бунтуват. Защо? Не отиват доброволно, тогава защо не се бунтуват? Или другите войни — Виетнам, Ирак, Афганистан. Огромни икономически интереси, които вкарват маси от човечеството в безнадеждни и напълно безсмислени ситуации. Но всички си мълчат или протестира само незначителна част от човечеството.

Защо?

Естествено, тези въпроси не задавах директно, филмът не беше пропаганден. Дълго изграждах образите и за съдбите им ползвах събрания от Петър материал, търсех в музеите и читалищата. Интересувах се от чисто човешка гледна точка. Описвах човешки истории, чувства, сълзи, смях, семейни саги, всичко бе вкарано в динамичния сценарий за период от едно столетие. Между историческите личности и съвременните не слагах никаква граница, един герой се явяваше в миналото и в настоящето.

Основната идея на филма бе, че независимо от периода, от историята, от политиката, животът винаги е бил, е и ще бъде за отношението между двама души.

Разказвах на Беатрис какво пиша, тя знаеше всичко до последната подробност. Сигурен съм, че ще стане добър филм.

Човек трябва да повярва на мечтите си, иначе никога няма да ги осъществи.

Петър В. ми помагаше, много. Той напусна комуната, живее с Ева у нас. Водим целодневни и целонощни разговори, това момче е много умно и талантливо. Не общува с баща си, но аз разказах на моя приятел за децата му.

Започваме снимките. Очаквам това с нетърпение въпреки липсата на достатъчно пари и операторът ще бъда отново аз. За статисти ще използвам хората от Рентклуб, така те ще се включат в реалния свят. Въпреки че филмът все пак е фикция, но така да бъде. Най-много се страхувам от снимките от самолета, когато ще трябва да правя панорамни кадри отвисоко. Но такъв е сценарият и няма как.

Всъщност аз много се страхувам от височините, спазвах студентската си клетва и наистина на по-високо от жена не съм се качвал.

До оскарите обаче ще се изкача.

Ще сложа статуетката на камината.

Под часовника на моя дядо и моя баща.

Часовникът ще дам на Петър В.