Емил Лазаров
Сто капки (34)

(Виртуална импресия)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 6 гласа)

Егон

Беше твърде наивно, но аз я подкрепих.

Чувствах, че това е следващата важна крачка в живота й.

Трябва да прави нещо такова, защото обича хората, въпреки че всичко ми изглеждаше невъзможно, дори математически неправдоподобно.

Като бацил е тази необходимост да правиш нещо. Заразен си. Когато бацилът е в тебе, вече не можеш да се спреш, трябва и трябва да измислиш нещо. Бях много радостен, че помогнах на Джени да намери бацила в себе си. Това бе някакъв бонус за всичко, което направихме заедно.

Това е двигател. Сам си го включваш и носиш в себе си и вървиш ли, вървиш. Води те напред, невинаги по най-лесния път, но напред. В това е смисълът на живота ти. Вече нямаш време за затъпяване пред телевизора или за висене по кръчмите. За скуката, която те поглъща, където се изгубваш, писах й аз. И после не знаеш кой си, защото без интереси, оформена по последния филм или сериал, ти си безобидна, нищо не можеш да измислиш, с нищо да изненадаш и да бъдеш творческа, незадоволена и търсеща личност.

— Кой управлява цялата система, кому пречат тези, които измислят нещата, които имат нестандартно мислене и могат да изпреварват времето или да имат идеи? — пишеше ми тя.

Ако знаех, щях да си знам противника.

Един приятел казваше, че цялото консумативно общество се управлява от Кукларя.

— Какъв куклар, кой е той? Кукловод?

— Не, той е куклар. Той е някъде, може би в някаква сграда или някъде горе, но не е Бог, или е на някоя друга планета, но е куклар. Как хубаво звучи — куклар? Той желае хората да са сиви, тъжни, да не измислят нищо, така се управляват по-лесно, защото, ако някой се замисли, може би ще се сети кой и къде е този куклар. Той знае как да докара света до точката на безразличието и регреса. Той не е дяволът, кукларят ни подвежда, дърпа ни конците и е много умен. Сивият господар на посредствеността.

Аз знам как да се спася от пипалата на кукларя — не позволявам да ме понесе инерцията, търся начини да вървя напред — да руша безполезното, да правя нещо ново.

Чак сега осъзнах, че със своя труд и енергия всъщност помагам на кукларя.

А Джени, макар и наивно, искаше да направи нещо, да върви по своя път, различен от този, който желае кукларят.

Но защо наивно? Какво е наивно? Та нали всички визионери са наивни хора! Останалите не ги разбират, защото с мислите си са другаде и са нематериални, некомерсиални, извън обсега на кукларя.

Наивен визионер. По-добре, отколкото да си просперираща дясна ръка на кукларя. По този път искам да вървя и написах на Джени:

ДЖЕНИ, НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ КАК МИ ПОМОГНА. ТВОЯТА ИДЕЯ Е ПРЕКРАСНА. АЗ СЪЩО ЩЕ НАПРАВЯ НЕЩО, ЩЕ ТЕ ИЗНЕНАДАМ!