Емил Лазаров
Сто капки (33)

(Виртуална импресия)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 6 гласа)

Джени

Чувствах, че нещо става с Егон. Той беше все така внимателен, интересуваше се и питаше какво ново, как вървят нещата, как е съпругът ми, как е синът ми. (В пубертета е и понякога ме побърква, той е екстроверт. Появи ли се някъде, след него е потоп, но в компания го харесват. Помага ми много, но пуши и това ме дразни. Довечера пак ще го проверя и ако това продължава, ще кажа и на мъжа си. Повече няма да търпя да пуши тайно долу в мазето. Научи и дъщерята. Когато са сами вкъщи, си правят купони, но не казвам на мъжа си, да не се ядосва.)

От съобщенията, имейлите и телефонните обаждания чувствах, че Егон е замислен все повече и повече. Разговаряхме за работата му, за световния механизъм, понякога това ме изважда от равновесие и не знаех дали да му вярвам — от моя гледна точка и от нашето малко градче нещата не изглеждат така. Казваше ми често, че неговата работа вече губи първоначалния си смисъл. Разказваше ми за мечтите си да помага на хората и как заради това е учил дипломация, международни отношения и социална кибернетика, езици, как много е пътувал, виждал в себе си спасителя на човечеството едва ли не.

Вместо това е бурмичка в механизма на света, колелце в световната машина.

НО НА МЕН ТИ МНОГО МИ ПОМОГНА, МНОГО, ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕШ ТАКА, КАКТО АЗ ГО ЗНАМ, МНОГО СИ МИ ПОМОГНАЛ!, написах му в съобщение, за да го утеша.

„ПОМОГНАХ ТИ, ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ, НО НЕ ПОМОГНАХ НА СТОТИЦИТЕ ХИЛЯДИ, ЗАЩОТО ВЪРШЕХ РАБОТАТА СИ И НЕ ЗНАЕХ КАКВО Е ДА ОБИЧАШ. АКО НЕ СЕ БЯХ НАУЧИЛ ДА ОБИЧАМ, ЩЯХ ЛИ ДА ТИ ПОМОГНА? СЕГА МОЯТА РАБОТА НЯМА НИКАКЪВ СМИСЪЛ“, отговори ми той.

Исках да го зарадвам и му писах, че имам идея да правя нещо, нещо съм измислила. Птичето живееше у дома и ми хрумна, че е добре да се грижим за птичета, които бяха изоставени или наранени. Синът ми беше възхитен от идеята. Заедно с приятелите си търсеше ранени птичета. Купихме литература и започнахме да ги лекуваме — крилата, очите, човките, станахме почти ветеринари. Имах достатъчно време, така че тази работа ме погълна изцяло.

Егон беше много радостен. От началото ме съветваше да правя нещо, да имам свои интереси. Най-после си намерих хоби, което постепенно обсеби цялото ми време. Създадох малка птича ферма, където в клетки имаше много различни птичета. Те бяха ранени, мънички и невинни. Със сина ми се грижихме за тях от сутрин до вечер.

Както си говорихме с Егон през тези години, разбрах, че моята вродена интуиция и способност да възприемам и съчувствам на съдбите на хората, се задълбочи. Веднъж попаднах в безнадеждно задръстване на магистралата и гледах колите. Разбрах, че ще закъснея за срещата, така че дори нямах сили да се ядосам. Това беше важна среща за мен, трябваше да се срещна със служители от фирмен отдел заради разрешителното за отглеждане на птици.

Отгоре на всичко започна да вали — хайде сега и това! Гледах стъклото на колата, отделните капки. Помислих да ги изтрия с парцал (така и така съм в задръстване, поне малко да се раздвижа). Взех парцала и излязох навън.

Изведнъж дъждът спря. Слънцето изгря и капките на стъклото така отразяваха слънчевата светлина, че вдигнах глава нагоре и погледнах към слънцето. Капките имаха ясни очертания, на стъклото бяха поне сто. За миг ми се стори, че те имат душа, че ми говорят. Погледнах към стъклото на колата пред мен, но това там бяха обикновени дъждовни капки, докато капките по моето имаха душа. Защо?

Изведнъж разбрах какво означават тези капки.

Това бяха сълзи.

Знаех, че мислите на хората не се изпаряват ей така. Четох, че около земята, която представлява хардуерна система, съществува пръстен от софтуер, където са всичките човешки мисли, преживелици, идеи, желания.

А тези капки бяха сълзите на хората, сълзите на душите им, на всички нереализирани желания и неосъществени идеи.

Загледах се внимателно в капките, представих си съдбата на всеки притежател на сълзи, надникнах в душата на всеки човечец, който ги е пролял някога… защото е искал нещо… страхувал се е да го направи… през целия си живот е бил някой друг… отдалечил се е от себе си… не се е обичал… и неудовлетворен си е отишъл…

Стоях там, не исках да се отделям от моите капки, нито да ги избърша, нито да ги докосна.

Погледнах назад към колоната от коли, всички натискаха клаксоните, пътят пред мен бе свободен, никой не ми пречеше да вървя по него, само аз спирах това забързано множество.

Бързащи закъде? Дали знаеха накъде отиват? Знаех ли аз къде отивам?

Пътят бе свободен, но накъде водеше?

Какво ми пречеше да тръгна по свой път, какво ми пречеше през целия си живот да правя това, което беше стойностно и ценно за мен, защо чак сега разбрах, че това отклонение трябваше да направя отдавна, много по-рано?

Вече знам. Трябва да помагам на другите. Не само на птичетата, но и на хората като мен, да намерят себе си. Вече знам с каква дейност ще се занимава моята фирма.

Дали съществува фирмена дейност да помагаш на хората? А, Егоне?

ЗАВИСИ САМО ОТ ТЕБ. ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ. ЩЕ ТИ ПОМОГНА, АКО ИМАШ НУЖДА, ДАВАЙ НАПРЕД, написа ми той.

Веднага му отговорих:

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО МИ СЕ СЛУЧИ ДНЕС? ПРЕДСТАВИ СИ, АЗ, КОЯТО СЪМ ЗАОБИКОЛЕНА ОТ ЧИСЛОТО СТО — НАВСЯКЪДЕ СЪМ НА СТО КРАЧКИ РАЗСТОЯНИЕ, ЖИЛИЩЕТО НИ Е СТО МЕТРА, СТО КРАЧКИ БЯХА ДО БИВШАТА МИ МЕСТОРАБОТА, ДО МАГАЗИНА СА СТО КРАЧКИ, ДО УЧИЛИЩЕТО, КЪДЕТО СТО ПЪТИ МЕ ВИКАХА ЗАРАДИ СИНА МИ, СА СТО КРАЧКИ, СТО ПЪТИ ГОДИШНО СЕ КАРАХМЕ С МЪЖА МИ И СТО ПЪТИ СЕ СДОБРЯВАХМЕ, СТО ПЪТИ СЪНУВАХ, ЧЕ ПЪТУВАМ НЯКЪДЕ… И СЕГА МИ СЕ СЛУЧИ СЛЕДНОТО:

НАМИРАМ СЕ НА СТО КРАЧКИ ОТ НОВАТА СИ МЕСТОРАБОТА, КЪДЕТО ИМА СТО МАЛКИ РАНЕНИ ПТИЧЕТА, СТО ПЪТИ ИСКАХ ДА ПЪТУВАМ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЕБ СЪМ ПЪТУВАЛА СТО ПЪТИ, ВЕЧЕ С НИКОГО НЕ СЕ КАРАМ И НЯМАМ СТО ЛЮБОВНИЦИ, А ДНЕС, КАКТО СИ ПЪТУВАХ С КОЛАТА, ВИДЯХ НА СТЪКЛОТО СТО КАПКИ, СТО СЪЛЗИ ОТ СТО ДУШИ, КОИТО СЪЩО КАТО МЕН ПРЕДИ ГОДИНИ НЕ СА РЕАЛИЗИРАЛИ СЕБЕ СИ И СА НЕЩАСТНИ И САМОТНИ. РЕШИХ ДА ИМ ПРЕДАМ ТОВА, КОЕТО НАУЧИХ ОТ ТЕБ, ДА ГИ НАУЧА ДА ЛЕТЯТ И МОЖЕ БИ ДА ПЕЯТ, И СЛЕД КАТО ВСЕКИ ОТ ТЯХ НАПРАВИ СЪЩОТО И ПОМОГНЕ НА ДРУГИ СТО ДУШИ, СВЕТЪТ ПОСТЕПЕННО ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР, ЕГОНЕ!

КАК ЩЕ ГО НАПРАВИШ, ДЖЕНИ?

ЩЕ НАУЧА ТЕЗИ СТО ПТИЧЕТА ДА ДОЛИТАТ ПРИ ХОРАТА, КОИТО ИСКАТ ДА КАЖАТ НЕЩО, НО НИКОЙ НЕ ГИ СЛУША. НА ЛИСТЧЕ ЩЕ НАПИШАТ ЗАЩО НЕ СИ ВЯРВАТ, ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ, КАКВО НЕ МОГАТ ДА ПОСТИГНАТ, КАКВО ИМ ПРЕЧИ ДА ПОЛЕТЯТ. ЩЕ СЛАГАТ ЖЕЛАНИЯТА СИ В КУТИЙКА, ВЪРЗАНА КЪМ КРАЧЕТО НА ПТИЧЕТО, И КОГАТО ТО СЕ ВЪРНЕ ПРИ НАС, ЩЕ ВИДЯ КАК ДА ПОМОГНА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТЕХНИТЕ МЕЧТИ.

ТОВА Е ТОЛКОВА НАИВНО, ЧЕ Е ПОЧТИ ГЕНИАЛНО, МНОГО ТЕ ОБИЧАМ, ТИ СИ ПРЕКРАСНА. ДАЛИ МОГА ДА СТАНА КРЪСТНИК НА ФИРМАТА ТИ, НАЛИ МОЖЕ?

ТОВА ЩЕ Е НОВА ПОЩА, ОТ ДРУГО ПОКОЛЕНИЕ, ТВОЯТА ЧАСТНА ПОЩА, ДЖЕНИ, ДА Я КРЪСТИМ „СТО КАПКИ“, ИСКАШ ЛИ? ВСЯКА КАПКА Е ЕДНА СЪЛЗА, КАЗВАШ ТИ, НО ВСЯКА КАПКА МОЖЕ ДА БЪДЕ И КАПКА ЩАСТИЕ. ЗАПОЧВАШ ОТ ДНЕС, ВЕДНАГА ЩЕ ТИ ПРЕПОРЪЧВАМ НЯКОЛКО АБОНАТИ, СИГУРНО ЩЕ ИМАШ ВСЕ ПОВЕЧЕ КЛИЕНТИ, ЗАЩОТО ЗНАМ КОЛКО САМОТНИ СА ХОРАТА ДНЕС, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАТ ИНТЕРНЕТ, ПАРИ, МЕДИИ… ЗНАЯ, ЧЕ ОБЩУВАТ САМО ЧРЕЗ ЕКРАНА И ЧЕ ВСИЧКИ СЕ КРИЯТ ЗАД ОБРАЗОВАНИЕ, ВЛАСТ И ПАРИ.

ТИ ИМАШ НАЙ-ЦЕННОТО У ХОРАТА В ДНЕШНИЯ ДЕН, ДЖЕНИ, ТИ ИМАШ ДУША, КОЯТО УМЕЕ ДА ПОГАЛИ, И СЪРЦЕ НА ТОЧНОТО МЯСТО И ВЛЯВО ☺☺. ЗНАМ, ЧЕ СИ ТАКАВА И НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИШ. ТОВА МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВ, ОБИЧАМ ТЕ.

Написах му това само за да го зарадвам. И сега трябва да го направя, за да не го разочаровам. Не само защото трябва. Искам да направя това. Много добре знам как изглеждат хората на стоте капки, тези сто сълзи. Изглеждат като мен, преди да срещна Егон.

Колко пъти ми е казвал: едно е да искаш нещо, друго е да можеш да го направиш, а трето, четвърто и пето е — наистина да го направиш.

Да, ще го направя. Аз, Джени, Джени Ен, ще помагам на всички хора, които никой не слуша.

За да получат своето щастие.

За да запеят и полетят някой ден!

Като мен.