Емил Лазаров
Сто капки (32) (Виртуална импресия)

Никол

Егон е влюбен. Отдавна не сме били заедно, пък и той нищо не казва, но или няма време, или е замислен, или отсъства. Разговарях за това с Марта, казах й, че ми изглежда не в час, сигурно е изморен и разколебан в смисъла на това, което прави. Намекнах, че може би има любовница, а тя ме изгледа продължително, захили се и каза:

— Любовница за Егон е твърде евтина дума. Той не се занимава с любовници. Ако това се случи, той ще стигне докрай, а това би означавало развод, съдебни разправии, подялба на имуществото, напускане на работа, и то не само за него!

Каза го и многозначително размаха пръст, дали не знае нещо за нас? Но за бога, ние сигурно от две-три години не сме го правили.

Всъщност, като се замислих, тя имаше право. Въпреки че Егон е желан мъж, не съм чула или забелязала да има поне една любовница. Винаги спираше на границата на флирта. После се досетих. Джени не е негова любовница.

Тя е неговото малко птиче, на което той искаше да помогне в този неорганизиран, лош и мръсен свят, а после си го и заобича. Искаше да е с него, когато полети, за да му помага. Тя сигурно също го обича, изглежда, че взаимно се уважават, а при любовниците това не се случва често. Една връзка, която не разбирам. Връзка от друго столетие, може би от някакво бъдещо столетие.

Егон винаги бе с една мисъл пред мен, с една идея напред. Дали и този път успя да намери нещо ново? Връзка, в която двама могат да са свързани, без да се виждат, без да има секс?

Познавам Егон, беше ми ясно, че го мисли сериозно и с цялото си сърце. Не познавам Джени, но й го желаех от все сърце.

Искам да съм на нейното място.