Емил Лазаров
Сто капки (3)

(Виртуална импресия)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 8 гласа)

Никол

Той е просто един луд, в когото съм била влюбена през студентските години, ама много! Какво прави този глупак на средна възраст с това тъпо птиче? Срамувам се вместо него. Мой шеф, мой гуру, на младини, а и сега понякога — мой страстен любовник, остроумен и изобретателен в леглото и в разговора, а сега като го гледам от прозореца, лицето ми почервенява от желание да се обадя за линейка или на жена му и най-после да й отмъстя.

Не усетих как тя ми го отне. Заедно следвахме в университета и живеехме в една стая, така че знаех всичките й притеснения — малките гърди, неспособността да постига оргазъм, изчервяваше се винаги, когато срещне някой нов колега, но после в нощта като си го представяше, дълбоко въздишаше.

После открих, че тя има бисексуални наклонности и въпреки че това тогава бе рядкост, а и ни беше страх, направихме го заедно.

За Егон това беше възбуждащо. Хвалех му се, бях различна, би, без конкуренция, имах и красиви гърди. Всеки ми ги заглеждаше, а всяка ми ги завиждаше, а пък за триъгълника и за краката ми да не говорим. Още тогава си ги бръснех, изцяло, а за по-възбуждащо и заради радостта от правенето на любов си оставях кичурче меки косъмчета. Следването ми бе период на бурен секс и многобройни сексуални преживявания с Егон, преди Марта да ми го отнеме.

Не разбрах как се случи това. Исках да бъда като него, учех чужди езици и някои по-редки — суахили, монголски или виетнамски, само и само за да го победя. А Марта изоставаше, тя не знаеше други, освен обикновените световни езици.

Когато съпругът ми Петър ми досади с историите си за края на света, за екологията и загиващите птици от далечна Африка, се качвам три етажа по-нагоре при Егон, минавам с папката покрай неговите секретарки (здрасти, сега няма време, има, нося му важна и поверителна информация, трябва да му я предам, ами дай му я на оперативката в понеделник, добре, ама на твоя отговорност, да не избухне Третата световна, е добре, тогава, отивай при него).

Както винаги, Егон е с нов костюм или поне с нова риза, вратовръзките не се броят. Сигурно ги сменява по два пъти на ден. При него са или усмихнати негри, които подозирам в човекоядство (не ицка ли гоцподжа с нас на ресторант, ние не човекоядци, вчера изпапали последен човекоядец, ха-ха-ха, майтап), или сериозни бели мъже с очила и бутониери на изгладените ризи, без сака.

Когато останем сами, вадя папката със снимките, които съм направила преди час с мобилния си телефон в заключения си офис (обикновено актови снимки — седнала съм гола на масата или само по съблазнително бельо на стола). Уговаряме си среща или го правим веднага (бързия секс с Егон е около петнадесет минути), което е равно на пет или повече акта с моя Петър — екологът, който се колебае дали да еякулира или да се въздържи заради природата, будизма, продължаването на рода, естетиката, енергията чхи или кондалинито.

Правим го на дивана, където се решаваше проблема на Близкия и Средния изток, например, или бе продадено оръжие за милиарди.

И този Егон, с когото имах толкова планове, който ми струваше толкова сълзи, с който преживях толкова години, който можеше да бъде бащата на децата ми (моят син е наркоман, а дъщеря ми е на четиринадесет и ме пита дали, ако има бебе, аз ще се грижа за него, за да завършела тя основното си образование), та тази мечта на много жени и съпруг на скучната Марта, сега гази в калта, с глупавото птиченце, което — о господи, слага в сакото си, и ми се струва, че му говори!

Той е безумец!

Сложете му усмирителната риза!