Емил Лазаров
Сто капки (14)

(Виртуална импресия)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 6 гласа)

Джени

Очите ми разсеяно блуждаеха, вече скучаех, но се успокоих и свикнах с новата обстановка. Имах много време, така че размишлявах за живота си.

Имах съпруг, за когото приятелките ми завиждаха; беше хубавец, но вкъщи нямахме какво да си кажем. Празнотата запълвах с любовници, което никой не очакваше от мен, понякога дори аз се срамувах да си го призная. Вече забравих имената им или какво и защо сме правили. Беше ми безразлично, всъщност това не се случваше и толкова често, само няколко пъти в годината. Така исках да отмъстя на мъжа си, но вече не си спомням за какво. И зет ми пак е прав, той винаги е прав, моят зет, че трябва да си подобря паметта, за тази цел най-добро е судокуто, вика ми той. И ако сега ме вземат на тази работа, ще почна да решавам судоку, иначе сигурно ще ме уволнят.

По-късно разбрах, че любовниците например ми дават секс, но те и много ми вземат. Чувствата винаги са ми липсвали. Не ги получавах от никого, имаха ли те въобще такива? Никой от тях дори нямаше потребност да ми даде чувства.

Получавах и натрупвах студена мъжка вулгарност, докато самата аз не станах студена и отблъскваща. Превърнах се в женската алтернатива на мъжката вулгарност…

На вратата се появи мъж на средна възраст, добре облечен, с черни панталони и тъмнозелено сако с кафяво-черни райета, черни обувки, светлозелена риза и зелена вратовръзка, беше шармантен (шик, привлекателен). Имаше нещо в него, мъжа ми никога не би се облякъл така, него го виждах само по анцуг пред телевизора. Но в този човек нещо не беше наред, може би това, че ризата му беше мокра. Погледнах към крачолите му, отдолу целите бяха изцапани с кал. В ръката си държеше малко птиче, мокро, странно и уплашено, със счупено крило и червен перчем на главата.

Механично прекарах ръка през моите червени коси, които се подаваха изпод шнолата, и ги поприбрах. Мъжът забеляза моето движение и се усмихна. Имаше особени очи, които станаха весели, щом се усмихна. Погледна часовника си, каза нещо на Алис и отиде в съседното остъклено помещение, а след това в следващото. Всички ставаха, когато той минаваше оттам, аха, той е шефът. Но това птиче, с какво ли се занимава тази фирма, сигурно с продажба на птици? В обявата пише, че са маркетингова организация, сигурно правят анализ на пазара за внос и износ на птици и може би и с тяхното лекуване.

Ми това ще е супер!