Емил Лазаров
Сто капки (10) (Виртуална импресия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Емил Лазаров

Заглавие: Сто капки

Преводач: Александър Матев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Георги Лесков-Гешдизайн

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Джовани Принт

Художник на илюстрациите: Виктория Камю

Коректор: Екатерина Павлова

ISBN: 978-954-92590-1-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5946

История

  1. — Добавяне

Марта

Вчера пак се прибра късно. Беше изморен и веднага заспа, така че имах време да стана, да отида до гардероба, ловко да преровя целия му костюм, без да забравям малкото горно джобче вляво и дори това за визитки отвътре. След това панталона, така-аааа, няма нищо, а сега чантата, как беше кодът? Аха, отворих я, там имаше друга затворена чантичка, в която слага документите и точно в нея два пъти съм намирала снимки на Никол. Тя е истинска тигрица! Беше снимана гола зад бюрото и до копирната машина, с хубави гърди, такива стегнати, секси и тежки, харесвах ги.

Днес в чантичката нямаше нищо, сигурно ги е дал за унищожаване на секретарката си Алис. Тя обаче винаги ги дава на мен, като се видим на кафе. Аз пък я уча на нещата от живота. Предавам й своя опит. Нямам с кого да го споделя, деца нямаме, не исках да си развалям фигурата. Нали виждам как всяка бременна качва сума ти килограми. На мъжа й му писва от нея и си намира любовница, омъжена, защото женените не си падат по агънцата, а по-скоро по овчиците. Но и любовницата също качва килограми, ако забременее вкъщи или от любовника. Аз обаче през целия си живот съм постъпвала умно. За това ми помага и моята външност, аз съм такава една незабележима, дребна, тиха.

Никому няма да навредя, никому никога нищо лошо не съм направила, само гоня своята цел, наблюдавам какво става и умно винаги си постигам своето.

Така беше и с Егон. От Никол научавах всичко за него. Той нямаше слаби места, беше просто каскадьор, полов атлет, гений, герой. Често ги наблюдавах. Те бяха като петли, биеха се, състезаваха се, конкурираха се, биха се изяли, ах тази страст. Казвах си — Никол винаги ще си остане секс лъвица, а аз, аз бих могла да играя само ролята на тихо влюбена. Но все едно, животът и без това е хубав и кратък и не е само секс, а Никол това така и не го разбра. И когато се напиха, с онази Лили (тя май се е самоубила, беше алкохоличка, ходеше с оня Виктор и все се мъкнеше с нас, въпреки че не беше от нашия бранш, но този Виктор си струва греха, ама нали не си падам по зайци), измислих да направя признание. Да му кажа на Егон, че го обичам, че без него така и така и дрън-дрън-дрън.

Хвана се. От Никол знаех, че за чувства помежду си не говорят. Година или две след сватбата не се виждахме с Никол, после отново взехме да си говорим, защото и без това знаех, че продължават да са заедно. Аз обаче бях добре, Егон печелеше, с него всяка жена би била щастлива и доволна; пътувам си по света, а той все още си мисли, че чувствата…, че аз…, че още не знам какво си…, добра актриса съм, нали.

Един път ми сподели, че никоя преди мен не му е казвала, че го обича; ах, колко съм умна, нали, да си се похваля сама.

Алис ми харесва, тя е красиво и добро момиче. Когато съм с нея в унгарския ресторант винаги й поръчвам специалитета „Добра жена“, едно специално месо с гъби, полети с токайско вино, с ядки и пикантен сос. После започвам нашия разговор (естествено, след като ми предаде снимките на Никол и заедно ги обсъдим: за толкова години съм събрала цял албум, цяла галерия с Никол, с удоволствие си ги разглеждам, при евентуален развод ще ги използвам, нали имам право на половината имущество, ако не и на повече) с думите:

— Днес ще направим следващата крачка по нашия път, как от доброто момиче да стане добра жена!