Диана Петрова
Ана (75)

75.

След няколко дни, в които Мая се разхождаше из улиците на град Пуне и жадно попиваше всичко, което видеха очите й, Боян Калугеров я намери в бунгалото рано сутринта. Тя вече беше станала и беше измила косата си. Сушеше я с кърпа, когато чу почукването по вратата си.

— Имаш работата — рече той и я изгледа отгоре до долу.

— Благодаря ти — отвърна Мая.

Боян я хвана през кръста и я целуна. Тя отговори на устните му колебливо, но след това прокара ръце по врата му, а той затвори вратата след тях с крак. Любиха се цяла сутрин бавно, с тих копнеж по тялото на другия. Когато най-накрая легнаха уморени, Мая проговори първа:

— Дойдох тук, за да избягам.

— Сигурно си разбила десетина сърца и си изпратила притежателите им в гроба. А сега бягаш от местопрестъплението — рече Боян.

— Много мило, но всъщност бягам от друго. Майка ми почина наскоро.

— Съжалявам.

— А аз не. Имам чувството, че и мъртва ме преследва.

— Тук никой никого не преследва, Мая. В Индия най-лесно може да се освободиш от себе си. Хайде, да се разходим. Ще те заведа на едно място, което ще ти хареса.

Мая се усмихна и стана. Ребрените й кости хвърляха сянка в сумрака на стаичката. Боян се наслаждава безмълвно на този безименен път, който го беше отвел към вратите на рая, всъщност, като се замисли тогава, точно както беше очаквал. Той прехапа устни и примижа от удоволствие, а после рече:

— Мога да гледам гърба ти цяла вечност.

— Недей — засмя се отново Мая.