Диана Петрова
Ана (40)

40.

— Това преживяване промени ли живота ви?

— Да, удвои го.

— Бихте ли разяснили?

— Не — отвърна Спартак, а журналистите зашумиха като оркестър, който настройва инструментите си.

* * *

Илия изключи телевизора. Слънцето беше прибрало оранжевите си отблясъци и сега в хола цареше полумрак. Той се запъти към банята. Дълго стоя под душа, а после се подсуши бавно и си легна. Откакто се помнеше, възприемаше времето като покривки, насложени една върху друга. Дори да бяха изработени от най-точната машина, те никога не бяха съвсем еднакви. Крайчецът на едната е винаги по-дълъг от този на другата. Или пък някоя гънка ще издаде факта, че са две, а не една. Времето беше като масата под тези покривки — едно и също, а с различни облекла. Илия можеше да бъде едновременно в началото и в края на живота си, да бъде хлапе и мъдрец, събрани в едно. Не избираше коя покривка кога ще бъде отгоре. Имаше седмици, през които изпреварваше събитията. Знаеше какво щеше да се случи, колко щеше да му струва и как бе най-добре да се постъпи — досущ като старец. В други моменти копнееше да извади долната покривка и да щурее като малко дете — нещо, което сам не си беше позволявал дълго време. Старецът или хлапето.

— Да я обесим — заехтя в главата му, докато лежеше по хавлия върху спалнята.

— Не — ще направим друго.

Той и двамата му приятели от детството бяха окачили съседската котка с щипки за простора. Животното ги гледаше безучастно, без да измяучи. Вися така в продължение на часове, докато ядосаната му стопанка не го откри.

Горещината в Кристалната пещера можеше да бъде непоносима. Минути преди да се унесе, Илия си представи как мозъкът му се разтича и се превръща в пихтиеста маса. Краката му щяха да се размекват като локум, докато си проправяше път към изхода й. Видя се с неподвижен поглед, същия като този на котката, окачена с щипки на простора.

Когато се събуди следващата утрин, си резервира билет за Мексико с парите, предназначени за ремонта.