Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Форматиране
Alegria (2012 г.)
Форматиране
Devira (2015 г.)

Тичам по стълбите на Военна болница, защото имам контролен преглед след една операция, която бързо съм забравила, защото се чувствам добре. Отгоре слиза точно моят доктор — хубав едър мъж, малко по-млад от мен… бе, пич!

— Доктор Николов, здравейте! — поздравявам го аз с най-кокетната си усмивка.

Докторът спира — заинтригуван е, оглежда ме с очевидно внимание и усещам, че е готов да пофлиртува! Но не си спомня коя съм…

Аз му се представям — пациентката, на която… дъра-бъра… и виждам как пламъчето на интерес в очите му изгасва. Да, радва се, че съм добре, ама чак да ми обръща внимание — не, ами аз съм просто бивша пациентка!

И това е само една от многото подобни случки, благодарение на които изведох три болнични правила:

1. Повечето лекари са много интересни мъже. Просто не се запознаваш с тях в правилния момент и на точното място.

2. Интересните мъже лекари никога не те разпознават в „цивилни дрешки“ и те оглеждат като нова.

3. След като им се представиш, повечето неизбежно си спомнят за пациентката и вече не те оглеждат.

А напоследък прочетох, че едно авторитетно световно изследване е установило кои са най-интелигентните хора на земята, по професии. Познахте! Най-интелигентни са именно лекарите. С най-висок IQ.

Аз пък как веднъж не си хванах за гадже лекар…

Край