Скот Уестърфийлд
Левиатан (41)

Четиридесет и едно

Алек никога не бе виждал толкова студенина в очите на д-р Барлоу. Погледът й прескачаше от Дилан на яйцата и обратно, сякаш смяташе, че момчето бе тук, за да открадне някое.

— Съжалявам, госпожо — промърмори Дилан, преглъщайки онова, което щеше да каже преди малко. — Тъкмо бях тръгнал да търся Таса.

Алек го хвана за ръката.

— Чакай. Не си тръгвай. — Обърна се към д-р Барлоу. — Трябва да кажем на капитана кой съм.

— И защо трябва да го правим?

— Заповядал е на Дилан да ме държи под око и да му съобщи, ако разбере нещо. Всичко. — Алек зае изправена стойка, като се опитваше да поддържа заповедния тон на баща си. — Не мога да моля Дилан да не се подчинява на директно нареждане.

— Не се тревожете за капитана. — Д-р Барлоу махна с ръка. — Тази мисия е моя, не негова.

— Да, госпожо, но не е само той — каза Дерин. — Адмиралтейството знае, че на борда има Машинисти и самият Първи лорд е питал за тях!

Лицето на д-р Барлоу потъмня отново, а гласът й се снижи до недоволен шепот.

— Този човек. Знаех си. Цялата тази криза е по негова вина, а той все още се осмелява да се намесва в моята мисия!

Дилан се опита да каже нещо в отговор, но не успя.

Алек се намръщи.

— Кой е този човек?

— Говори за лорд Чърчил — успя да обясни Дилан. — Той е Първият лорд на Адмиралтейството. Ръководи целия флот!

— Да, и човек би си помислил, че това ще му е достатъчно на Уинстън. Но не — сега прекрачва всичките си правомощия — каза д-р Барлоу. Седна до яйцата и издърпа няколко от нагревателите от болното яйце. — Седнете и двамата. Ще трябва да ви разкажа цялата история, османците така или иначе ще разберат съвсем скоро.

Алек си размени поглед с Дилан и двамата се настаниха на пода.

— Миналата година — започна тя — Османската империя предложи да си закупи военен кораб, построен във Великобритания. Кораб, който е сред най-модерните в света, с животно, което е достатъчно силно, за да промени баланса на силите в морето. И този кораб вече е готов да плава.

Тя замълча, погледна към термометъра, а после подреди още няколко нагревателя в сламата.

— Ала в деня преди аз и вие да се срещнем в Риджънт парк, господин Шарп, лорд Чърчил реши да отнеме кораба в полза на Великобритания. Въпреки че той вече бе напълно изплатен. — Поклати глава. — Подозираше, че османците може да преминат на другата страна през тази война и не искаше Осман в ръцете на врага.

Алек се намръщи.

— Но това е обикновена кражба.

— Сигурно може и така да се нарече. — Д-р Барлоу почисти стръкче слама. — По-важното е, че това е шокираща дипломатическа грешка. Този отвратителен мъж направи почти сигурно преминаването на османците на страната на Машинистите. И нашата мисия е да предотвратим това.

Тя потупа болното яйце.

— Но какво общо има това с тайната ми? — попита Алек.

Д-р Барлоу въздъхна.

— С Уинстън сме на нож по отношение на османците от доста време. Той не се радва на това, че се опитвам да поправя неговите грешки и с удоволствие се изпречва на пътя ми. — Погледна към Алек. — Ако разбере, че синът на ерцхерцог Фердинанд е наш пленник, ще му даде повод да върне кораба в Лондон.

Алек стисна зъби.

— Пленник? Страните дори не са във война! И ако позволите да ви напомня — кой поддържа двигателите на този кораб?

— Точно това имам предвид — каза д-р Барлоу. — Сега разбирате ли защо не искам вие и Дилан да отидете и да издрънкате всичко на капитана? Това ще ни причини много неприятности и ще ни изправи едни срещу други. А толкова добре се разбираме до този момент!

— Да, права е — рече Дилан. Момчето изглеждаше сякаш се е отърсил от някакъв товар.

Д-р Барлоу се обърна и нагласи отново яйцето.

— А лорд Чърчил можете да оставите на мен.

— Но проблемът не е само ваш, госпожо — възрази Алек. — Проблемът е и на Дилан. Казвате, че ще го предпазите, но как може да обещаете да… — Намръщи се. — Коя сте вие, госпожо, че да можете да се справите сама с лорд Чърчил?

Жената се изправи в пълния си ръст и намести бомбето на главата си.

— Аз съм точно онази, която виждате — Нора Дарвин Барлоу, главен уредник на Лондонската зоологическа градина.

Алек примигна. Да не би да беше казала Нора Дарвин Барлоу? В стомаха му затрептяха още нервни окончания.

— Искате да к-кажете — заекна Дилан, — че дядо ви… пчеларят?

— Не съм казвала, че е пчелар — разсмя се тя. — Казах само, че намираше вдъхновение в пчелите. Теориите му нямаше да постигнат такава елегантност без поучителния им пример. Така че спрете да се безпокоите за лорд Уинстън, господин Шарп. Той не е нещо, с което да не мога да се справя.

Дилан кимна, пребледнял.

— Ще ида да видя Таса тогава, госпожо.

— Чудесна идея. — И му отвори вратата.

— И повече да не се случва да ви хващам тук без разрешение.

Момчето се заизмъква през вратата, после хвърли един последен поглед на Алек. За миг погледите им се сключиха. После Дилан поклати глава и изчезна.

Най-вероятно бе смаян, също като Алек. Д-р Барлоу не беше просто Дарвинист, тя беше Дарвин — внучката на човека, който бе проумял същината на самите нишки на живота.

Алек почувства, че подът под него се люлее, но се съмняваше, че корабът се накланя. Стоеше до въплъщението на всичко онова, от което го бяха учили да се бои.

А той му бе поверил себе си в напълно.

Д-р Барлоу се обърна към яйцата. Пренареждаше нагревателите и отново ги трупаше около болното яйце.

Алек стисна юмруци, за да спре треперенето на гласа си.

— А какво ще стане, когато стигнем до Константинопол? — попита. — Щом веднъж стигнете там в безопасност — вие и яйцата ви, какво може да ви спре да ме заключите?

— Моля ви, Алек. Нямам намерение да заключвам никого. — Протегна ръка и разроши косата му, което го накара да потрепери. — Имам други планове за вас.

Тя се усмихна, докато крачеше към вратата.

— Доверете ми се, Алек. И тази нощ дръжте под око яйцата.

Щом вратата се затвори зад нея, Алек се обърна да погледа меката светлина, която идваше от сандъчето, докато се чудеше какво толкова важно имаше в тези яйца. Що за фабрикуван звяр би могъл да замени могъщ военен кораб? Как е възможно животно, не по-голямо от цилиндър, да задържи една империя извън войната?

— Какво има вътре във вас? — нежно промълви Алек.

Ала яйцата просто си лежаха там, без да отвръщат.