Това са истории за българи, „за обикновени хора, за добри хора“, споделени " в дългите зимни вечери край огнището".
Времето минава, но „историите на хората остават завинаги“ в паметта на идните поколения.
Историята на онова време е странна пътечка, в чиито делнични дебри си спомняме отколешните традиции, разказани „на един дъх“.
Цвете алено,
Коментарите Ви са като отблясъци от книгите, за които се отнасят — слънчеви зайчета от вълшебно огледало…
Удоволствие е да се четат!
Благодаря Ви !!!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.