Мег Кабът
Дъщерята на унищожителя (6)

— Тед! — възкликва Лайла със сладникав глас, а гаджето й лежи на изкорубената пластмасова пейка с глава в скута й.

— Да? — пита Тед и я гледа влюбено.

— Не — пояснява Лайла. — Ще си го татуирам, когато пак отида в Канкун. На кръста. Надпис „Тед“. За да знае всеки оттук нататък, че аз съм твоя.

— О, миличко — възкликва Тед, придърпва главата й надолу и пъха езика си в устата й.

— Господи! — извръщам се аз.

— Знам. — Адам се е върнал, след като запокити светещата шесткилограмова топка за боулинг по осветената с диско лампи алея. — Май повече я понасях, докато беше омагьосана от Дрейк. Но сигурно така е по-добре. Като си татуира „Тед“ ще я боли много по-малко, отколкото ако беше „Себастиан“. Това беше страйк, между другото, ако не си забелязала. — Той се настанява на пейката до мен и поглежда бланката за резултати на светлината на лампата, която свети точно над главата ми. — Ей, знаеш ли, победителят съм аз!

— Стига си се перчил — казвам му. Въпреки че съм длъжна да призная, че той има с какво да се похвали, и то много. Далеч не само с това, че е победител в тая игра на боулинг.

— Само ми кажи — продължавам, когато той посяга и най-сетне маха папийонката си. Дори и на шантавите диско светлини на Боулмор Лейнс — боулинг залата, където се замъкнахме след бала, таксито от „Уолдорф“ ни струваше само девет долара — Адам пак изглежда неприлично красив. — Откъде взе светената вода?

— Ти я даде на Тед — отговаря Адам и ме поглежда доста изненадано. — Не помниш ли?

— Но как така ти хрумна да напълниш с нея водния пистолет? — питам. Още ми се вие свят от случилото се по-рано. Да играеш боулинг в полунощ е готино, но нищо не може да се сравни с това да убиеш двестагодишен вампир на училищния бал.

Жалко, че той се превърна в пепел в градината и никой, освен нас двамата с Адам не го видя. Със сигурност щяха да ни изберат за крал и кралица на бала вместо Лайла и Тед, които още не са свалили короните си… макар и килнати много шик, защото се скъсаха да се целуват.

— Не знам, Меър — казва Адам и записва резултата си. — Просто хрумването ми се стори добро.

Меър. Никой досега не ме е наричал Меър.

— Но как се досети? — питам. — Че Дрейк ме е… каквото там ми е направил? По-точно как се досети, че аз не се преструвам? За да го подмамя и да му създам фалшиво чувство за сигурност?

— Освен това, че се готвеше да те захапе за шията ли? — вдига Адам тъмната си вежда. — И че ти с нищо, ама с нищичко не се съпротивляваше? Да, доста добре разбирах какво става.

— Щях да се отърся — уверявам го аз, но всъщност далеч не съм толкова уверена. — Веднага щом усетех зъбите му.

— Не — възразява Адам и се ухилва на светлината на единствената лампа на таблото за резултати. Цялата боулинг зала тъне в мрак, освен алеите и кеглите, които сияят призрачно. — Нямаше. Признай го, Мери. Аз ти бях нужен там и тогава.

Лицето му е толкова близо до моето — много по-близо от лицето на Себастиан Дрейк.

Само че не ме обзема желание да се гмурна в погледа му, а ми се струва, че ще се разтопя под него. Сърцето ми спира.

— Да — казвам аз, а погледът ми се плъзва към устните му и не мога да го спра. — Май да.

— Добър екип сме — казва Адам, и забелязвам, че и неговият поглед не може да се откъсне от устните ми. — Не мислиш ли? Особено в светлината на предстоящото апокалиптично събитие? Когато татенцето на Дрейк разбере какво сме сторили тази вечер?

Дъхът ми секва от думите му.

— Точно така! — извиквам. — О, Адам! Той няма да преследва само мен. Ще преследва и теб!

— Знаеш ли… — казва Адам, погледът му се откъсва от устните ми и плъзва надолу. — Твоята рокля много ми харесва. Много добре се съчетава с обувки за боулинг.

— Адам — казвам му. — Това е много сериозно! Дракула може би се подготвя всеки миг да връхлети в Манхатън, а ние си губим времето с боулинг! Трябва да започваме подготовката! Да подготвим контраатака! Трябва да…

— Мери — прекъсва ме Адам. — Дракула може да почака.

— Но…

— Мери — повтаря Адам. — Млъкни.

И аз млъквам. Защото той ми запушва устата с целувка и аз му отговарям.

А и освен това е прав. Дракула може да почака.