Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Erebos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016 г.)
Разпознаване и корекция
cherrycrush (2016 г.)

Издание:

Автор: Урсула Познански

Заглавие: Еребус

Преводач: Ваня Пенева

Език, от който е преведено: немски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австрийска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Валери Манолов

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Нина Ганева

ISBN: 978-954-660-123-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3550

История

  1. — Добавяне

18.

От: Франк Бетани <[email protected]>;

До: Ник Дънмор <[email protected]>;

Относно: тренировка;

Ник, ужасно съм разочарован от теб! От всички вас. Не дойде на последните тренировки и дори не сметна за нужно да ме уведомиш. За съжаление не си единственият. Последния път дойдоха само четирима.

Да знаете, че не можете да си играете с мен. Няма да го позволя. Още едно неизвинено отсъствие и ще изхвърчиш от отбора.

Ф. Бетани.

— Какво е станало с теб?

— Беше ли в болницата?

— Изглеждаш ужасно!

Брини и приятелките й бяха наобиколили тихия Грег, който с видима мъка изваждаше нещата си от шкафчето.

— Паднах по ескалатора — Грег се усмихна с усилие. Ако се съдеше по тона му, днес не разказваше историята за първи път. — Подхлъзнах се и полетях надолу. Но не е чак толкова лошо, колкото изглежда. — Грег попила драскотините по носа си и се усмихна криво.

„Лошото си е лошо“, помисли си Ник. Лявата китка на Грег беше стегната в превръзка, освен това куцукаше леко.

— Искаш ли да ти нося чантата? — попита Ник, но Грег поклати глава.

— Не, не! Ще се справя. Не е толкова лошо. Чао.

Ник го проследи с поглед, опитвайки се да прогони неприятната мисъл, заседнала в главата му след появата на Грег.

Глупости. Нали самият Грег каза, че се е подхлъзнал. И с него се бяха случвали подобни произшествия. След едно сблъскване по време на баскетболен мач ходеше две седмици с превързани ребра. Ето ти на! Такива неща не бяха рядкост.

— Ник?

Емили беше сама. Нито Ерик, нито Джейми, нито дори Ейдриън не бяха наблизо.

— Здравей, Емили. Съжалявам, че не отговорих на съобщението ти.

— Нищо, нищо, не беше чак толкова важно — отвърна с усмивка тя.

— Кой е този Виктор, за когото ми писа?

— И това не е толкова важно. Мога ли да те попитам нещо?

— Разбира се.

— Да идем по-настрани. — Емили посочи стълбището. Там можеха да разговарят необезпокоявани.

Ник я последва. Усети пронизващия поглед на Брини в гърба си, обърна се и й се усмихна измъчено, наричайки се страхливец.

— Как мислиш — започна без заобиколки Емили, — вярно ли е онова, което Айша разказва за Ерик?

„Тя знае, каза си Ник и усети, че лицето му пламва. Тя знае какво съм поискал от кристала.“

Ала в очите на Емили нямаше и следа от обвинение. Само искрен интерес към мнението му.

Ник разпери ръце в безпомощен жест.

— Нямам представа. Може би. Искам да кажа, аз почти не го познавам и… затова… — Под втренчения й поглед той се обърка и започна да заеква.

— Никой не познава никого изцяло — помогна му тя. — Знаеш ли, от вчера постоянно се питам дали зад твърденията на Айша не се крие нещо друго. Отначало положението ми изглеждаше абсурдно, но кой знае…

Ник остана като ударен от гръм.

— Ти вярваш на Айша?

— Не. Може би. Не знам. Хората правят непонятни неща. Неща, които никой никога не би очаквал от тях.

Ударът беше болезнено точен. Ник целият пламтеше. Сигурно беше яркочервен. Да, тя знае.

Дори да бе забелязала смущението му, Емили го скри много умело. През цялото време гледаше към шкафчетата, където стоеше Брини и упорито ги зяпаше.

— И аз не познавам добре Ерик. Двамата обичаме английска литература и най-често разговаряме за книги и писатели. Той е много умен и това ми харесва. Никога не бих помислила, че е способен да нападне момиче, но сега има свидетел, който твърди…

— Кой?

Емили вдигна рамене.

— Нямам представа. Тази сутрин мистър Уотсън казал на Джейми, че се е появил свидетел. Джейми се пръска от гняв. Според него това е дяволска интрига.

„Не би било зле да намерим свидетел на Айша.“ Ник затвори очи.

— Защо ми разказваш всичко това?

Емили сведе глава.

— Какво искаше да ми дадеш онази неделя, когато ми се обади?

Ник неволно се усмихна. Исках да ти подаря нов свят, беше готов да отговори той. Страхотен, невероятен, вълнуващ свят. Увлекателен. Мистичен. Страховит. Кошмарен. Всичко в едно.

— Сигурно ти е ясно, нали? Не съм искал номера на Ейдриън. Обадих ти се за…

— Ясно — кимна Емили. — Знам, че се държах едва ли не грубо. Но не беше лично, повярвай ми. Днес сигурно щях да реагирам другояче. Щом ти смяташ, че онова нещо е добро, сигурно и аз ще го харесам. — Тя му се усмихна за пореден път и се отдалечи.

Ник остана загледан след нея, изпълнен с ужас. Ако това беше действието на кристала, значи имаше всички основания да се страхува. Такива неща не се случваха в действителност. Емили иска Еребус? Защо така изведнъж? Той разтърка слепоочията си, учуден, че мисълта му причиняваше само гадене. Нали това искаше! Да се сражава редом с Емили в образа на жена котка, на елфа, а защо не и на вампирка. Обаче той вече бе копирал играта за Хенри Скот и с това задачите му приключваха. Дори да искаше, не би могъл да я предложи на Емили.

— Не знаех, че си толкова дебелокож. Как смееш да флиртуваш с Емили, когато съм наблизо! — Брини застана пред него и гневът издигна гласа й до неприятни висини.

— Какво каза?

— Нима срещата ни не означаваше нищо за теб?

— Но аз… — Проклятие! Защо пак заекваше?

— Да не мислиш, че можеш всеки ден да се занасяш с различно момиче! Да не мислиш, че аз нямам чувства?

— Но аз не се занасях с Емили — отговори възмутено Ник. — Просто разговаряхме.

— Ти ме пренебрегваш! Да не мислиш, че не забелязвам как я зяпаш? — с достоен за сцената жест Брини отметна косата си назад. — Много съм разочарована от теб, Ник!

С тези думи тя го остави и Ник въздъхна уморено. Защо се държеше като идиот? Защо се оправдаваше, че е говорил с Емили?

 

 

Много скоро му стана ясно, че това е денят на странните разговори. Имаха свободен час и мистър Уотсън го помоли да си поговорят в една от празните класни стаи. Сърцето му моментално заби като безумно.

Пистолетът! Той знае, че имам нещо общо с пистолета!

— Реших да поговоря с теб, защото те смятам за умно момче — започна мистър Уотсън, остави термоса си на един чин и погледна замислено през прозореца. — Смятам, че си се забъркал в нещо, което ти се отразява зле.

Сега ще каже за пистолета!

— Вече знам, че голям брой ученици от нашето училище участват в компютърна игра, наречена Еребус. Мисля, че ме познаваш, Ник, и знаеш, че нямам нищо против компютърните игри. Даже съм възлагал на учениците да пишат съчинения по сюжета на „Уоркрафт“. Но това е друго. Новата игра е опасна и се чувствам длъжен да предприема нещо срещу нея.

Ник погледна мълчаливо своя учител. Колин, Рашид и останалите сигурно са видели, че Уотсън го е повикал. Нямаше как да го скрие от Пратеника.

— Много бих искал да ми помогнеш, Ник. Ще бъда откровен с теб: досега не съм постигнал никакви успехи. Няколко от учениците, изгонени от играта, се съгласиха да говорят с мен. Обаче самата игра е изчезнала от компютрите им. Ако включа полицията, може би ще открият нещо, но за да поискам съдействие от техните специалисти, тук трябва да се е случило нещо. — Той въздъхна и поясни: — Много ме е страх, че ще се случи нещо ужасно. Ти как се чувстваш?

Ник произведе неясен шум — нещо между кашлица и сумтене.

— Какво толкова може да се случи? — попита той, тъй като мистър Уотсън очевидно очакваше отговор.

— Аз не знам. Ти ми кажи.

— И аз не знам.

Мистър Уотсън го измери с остър поглед.

— Случилото се с Ерик е достатъчно лошо. Сега, разбира се, ще ми кажеш, че сам си е виновен, щом е посегнал на Айша. Но тя отказва да отиде в полицията. На никаква цена. Странно поведение, нали?

Ник вдигна рамене. Потиснатостта му нарастваше.

— Сигурно й е неловко. Това е разбираемо. И си е нейна работа.

— Да, сигурно. Тук всеки се грижи само за себе си, нали? С изключение на твоя приятел Джейми, който реши да вземе нещата в свои ръце. Не си ли го забелязал?

— Мога ли да си вървя? За съжаление не знам как бих могъл да ви помогна.

Мистър Уотсън кимна примирено.

— Ако почувстваш нужда от помощ, ела при мен, чуваш ли? По всяко време. И ти, и другите можете да разчитате на мен.

Ник излезе от класната стая с бързи крачки. Опитваше се да изглежда спокоен и уверен, но знаеше, че не му се удава изцяло. В момента обаче му беше все едно. Мистър Уотсън не бе споменал пистолета. Това беше най-важното.

 

 

— Имаш ли новини за мен?

Сарий се е срещнал с Пратеника на напълно непознато място. Никога не е идвал тук. Възвишение, на което се издига древна кула. Вече е полуразрушена, но упражнява зловеща привлекателна сила. Сарий се опитва да прецени колко голям е бил замъкът, към който е принадлежала. После си казва, че се държи глупаво — кулата може всеки момент да рухне. Отляво върви жив плет, иначе местността е гола. Живият плет също е странен: наполовина зелен, наполовина жълт. Жълтото се дължи на фуниевидните цветове, израсли плътно един до друг, но само по лявата страна. Дясната си остава зелена.

Сарий неволно си представя луд градинар, който се киска безумно и сади своите омагьосани растения в сивата, камениста земя.

Ако не се наложи, няма да спомене разговора с мистър Уотсън, решил е Сарий. Първо ще опита с нещо друго. С нещо положително, макар и неразбираемо.

— Останах с впечатлението, че Емили Карвър започва да се интересува от Еребус. Доскоро беше враждебно настроена, но днес ми намекна, че е променила мнението си.

— Аха. Това е добре, Сарий. И е достатъчно за днес. Върви си сега. Ще ти кажа само, че се приближаваме към крепостта на Ортолан и трябва да бъдеш много предпазлив. Върви покрай живия плет, докато стигнеш до паметника. Истински монумент.

Пратеника се киска злобно и Сарий усеща ледени тръпки по гърба си.

— Там ще откриеш приятелски настроени воини, но вероятно и врагове, които трябва да победиш. Желая ти успех.

Живият плет осветява пътя му. Колко практично. Пресича местността по абсолютно права линия и това е практично. Сарий е готов да повярва, че е забелязал в жълтите цветове нещо скрито. Някаква истина, скрита зад очевидното. Ала впечатлението изчезва така бързо, както се е появило.

Пътят е дълъг, но явно е правилният — ярко светещият жив плет не оставя съмнение в това.

Някъде далеч пред себе си Сарий вижда нещо огромно. Сигурно паметника. Но защо се движи? С приближаването си Сарий разбира какво е: известна гръцка скулптура. Мъж и двамата му синове, обхванати от огромни морски змии. Как ли беше името на мъжа? Високо на мраморния подиум каменните хора продължават да се борят за живота си, докато змиите се увиват около телата им.

Десетки воини са наобиколили скулптурната група. Сарий вижда Дризел, Лорд Ник, Фениел, Сапуяпу. Малко по-настрани стоят Лелант, Бероксар и Нуракс и явно изчакват развоя на събитията.

Сарий застава до Сапуяпу и заедно с другите проследява жестокото представление, разиграващо се над главите им. Много иска да попита джуджето какво означава това, но запаленият огън е твърде малък и се намира доста далече от тях — това значи, че не бива да разговарят. Все пак трепкащата светлина на пламъците е достатъчна да освети движещите се каменни хора.

Дали ще им възложат да убият змиите? Но как ще се покачат на подиума? Никой не се опитва. Може би вече са се отказали.

Движенията на умиращите хипнотизират. Сарий има чувството, че се задушава. Сякаш змиите се увиват около собственото му тяло.

Появява се гном със снежнобяла кожа. Пратеник на Пратеника.

— Великолепна гледка, нали? — пита той и оголва зъби. — Разбирате ли какво означава?

Никой не се обажда. Загадка ли е това? Който я разреши, ще получи награда.

— Нищо не разбирате. И господарят каза, че няма да разберете. Затова вървете в гората да убивате орки. Който ми донесе три глави, ще получи награда.

Сарий хуква пръв, зарадван, че няма да гледа повече ужасяващата сцена. В ушите му отново зазвучава прекрасната музика, която му вдъхва чувството, че е непобедим.

Три глави? Та това е детска игра!