Мегън Марч
Порочни удоволствия (15)

Глава петнадесета
Холи

Енергията от тазвечерното шоу бе точно това, от което имах нужда, за да заредя вътрешните си резерви. Публиката беше невероятна, пееше с мен и крещеше. Може би изглежда така, сякаш съм суетна, но наистина нямаше нищо, което да се сравни със стотици почитатели, викащи името ти.

Човек би си помислил, че обикновено момиче от Голд Хейвън, Кентъки, което е започнало да пее на караоке, с вмирисани на пържена храна дрехи и коса, няма да се чувства комфортно на сцената пред стотици хора, но аз се чувствах така. Тук ми беше мястото. Всеки път, щом застана пред публика, го правя с пълната осъзнатост, че съм родена да правя точно това.

Но мислите за миналото ми напомниха, че майка ми идва на посещение, и макар Крейтън да каза, че ще се погрижи за нея, тя щеше да намери начин да забие нокти в мен. Просто, когато се отнасяше за нея, бронята ми никога не беше достатъчно твърда. Искаше ми се да й се обадя и да й кажа „не, по дяволите, размислих“, но нямах никаква идея как да се свържа с нея.

Докато лежах полузаспала в автобуса, сгушена в прегръдките на Крейтън и омаята от последния ми оргазъм все още не бе изчезнала, аз му казах:

— Иска ми да се върна времето назад и да кажа на майка ми да отива някъде другаде, където и да е. Не я искам тук. Не искам отново да влиза в живота ми. Никога не свършва добре.

Крейтън ме притисна към гърдите си и ме целуна по главата.

— Заспивай. Утре в Билокси те очаква още един натоварен ден.

Вибрациите от пътя и спокойното равномерно дишане на Крейтън ме унесоха в сън без сънища.

* * *

Следващия следобед измъкнах телефона си и за пореден път погледнах колко е часа. Не че се тревожех, че ще пропусна срещата с феновете си в Билокси, а защото очаквах майка ми да се появи с балетна стъпка зад сцената и да създаде опустошение като миеща мечка, която се е промъкнала през нощта в къщата през комина.

Крейтън ми хвърли въпросителен поглед.

— Какво ти става? Няма да закъснееш, затова се успокой.

Поех си дълбоко дъх и го изпуснах бавно, опитвайки да овладея нервите си.

— Не е това. Майка ми е. Надявах се, че ще се появи по-рано, за да имам време да се стегна за шоуто. Мразя да се чувствам така на ръба.

Крейтън пребледня.

— Мамка му. Забравих да ти кажа. Погрижих се за нея.

Кълна се, всичко в мен замръзна… дробовете ми, сърцето ми, дори кръвта във вените ми.

— Какво? За какво говориш?

— Уредих й ваканция. Напълно безплатна почивка в Маями. Там имам няколко големи курорта и реших, че така ще е ти дам спокойствието, от което имаш нужда. Тя се съгласи доста лесно.

Чувайки спокойните му думи, аз се разстроих истински.

— И не си направи труда да ми го споменеш? — изписках аз.

Той прокара ръка през косата си, отказвайки да срещне погледа ми.

— Мамка му, Холи. Цял ден търчим напред-назад. Изплъзна ми се от ума.

— Мамка му, Крей. Тревожа се за това през целия скапан ден. Можеше да ми кажеш и да ме отървеш от мъките.

В гнева си започнах да крача зад сцената. Знаех, че преигравам, но Крейтън не разбираше майка ми или стреса, който ми причиняват дори мислите за нея. Той ме гледаше, оставяйки ме да се набеснея, което вероятно беше умно от негова страна. Приближи се до побесняла женска и може да изгубиш важна част от анатомията си, а това щеше да е голяма загуба, нали?

След около двадесет обиколки напред-назад през стаята, която не бе повече от десет метра дълга, успях да се успокоя мъничко. Вдигнах поглед към Крейтън, който седеше облегнат до стената с ръце на гърдите си, чудейки се дали не се опитва да прикрие смеха си. Погледнах го за миг и осъзнах, че не го прави. Но освен това разбрах, че не мога да разгадая какво мисли.

— Какво? — сопнах му се аз. Добре, звярът още не беше укротен. Просто имах нужда да пренасоча енергията си към изпълнението си тази вечер. Поне това можех да направя.

— Нарече ме Крей — каза той.

Поклатих глава.

— И какво, да не би да има нещо нередно в това?

Той кимна.

— Така ме наричат близките ми, но ти никога не си ме наричала така.

Прехапах устна и се замислих.

— И?

— Нищо. Изненадах се, това е. — Той махна с ръка. — Може да продължиш с тирадата си.

От някой друг може би щеше да звучи снизходително, но Крей изглежда ме оставяше да си излея всичко, което бе именно това, от което имах нужда в момента. Осъзнаването на тази истина ме накара да се успокоя.

— Прекалено изтощена съм — заявих аз, спирайки пред него.

— Тогава май е най-удобното време да те попитам навита ли си да отскочим до Ню Йорк след шоуто в четвъртък. Знам, че не сме говорили какво ще правим, след като турнето приключи, но у дома има някои неща, за които трябва да се погрижа лично, и които отлагам вече доста време, а ми се иска да дойдеш с мен.

Умишлено отбягвах темата „Какво ще правим с нас след това“, затова въпросът ми беше напрегнат.

— Нали знаеш, че не искам да оставам в Ню Йорк за постоянно?

Изражението на Крейтън стана сериозно.

— Ще измислим как да се справим, Холи.

— Добре. Ще дойда.

Усмивката му стана по-голяма и по-нежна.

— Радвам се, че няма да ми се наложи да те отвличам. Наистина не искам да ходя на тази гала вечер сам.

— Гала вечер?

— Благотворителна. В МнМИ.

Когато отворих уста, за да кажа, че не съм сигурна какво значи МнМИ^[1], той каза:

— Ела тук.

Пресякох стаята и застанах близко до него, но достатъчно далеч, че да не може да ме докосне.

— Нямам време за нищо порочно точно сега.

Погледът му стана мек, такъв, какъвто не помнех да съм го виждала някога. Думите му също бяха нежни.

— Не това искам. Просто искам да те подържа малко, преди лудостта на вечерта да ни обгърне.

Пристъпих напред, разтапяйки се в прегръдката му. В мен се надигна топлина, която се превърна в изгаряща нужда, щом той прошепна до косата ми:

— Но по-късно нещата ще станат по-порочни, отколкото може да си представиш. — Ръцете му се плъзнаха по гърба ми и обгърнаха задните ми части, а пръстите му се провряха в процепа между двете полукълба. — Ще трябва да използваме дори още по-голям анален разширител, за да те подготвя и най-накрая да чукам мъничкото ти задниче.

Той ме притисна към слабините си и твърдата, гореща ерекция изпрати вълни от възбуда по цялото ми тяло, когато се притисна в клитора ми. Искаше ми се да се търкам в него, докато свърша.

Така и направих. Бяха ми нужни само три минути с удоволствието, което ми доставяха пръстите му върху задните ми части. Отстъпих назад с треперещи колене и знаех, че лицето ми е зачервено, а косата ми е пълна катастрофа.

— Трябва да отида при Рошел и Крис за довършване на грима — прошепнах аз.

Крейтън се усмихна с превъзходство, но бях прекалено доволна, че да го ударя през лицето.

— Направи го. Ще се видим след срещата с феновете. — Погледът му стана по-остър. — И не се карай пак с Маркъс, задето седи близо до теб. Може да не влиза в кадър за снимките ти, но го искам близо до теб за всеки случай, ако някой шибаняк реши пак да ти се нахвърли. Тези устни са мои, а аз не споделям своето с никой.

Той сграбчи ръката ми и ме дръпна отново близо, за да ме целуне, преди да ме освободи.

Успях да си събера акъла и да козирувам.

— Сър, да, сър!

Той ме плесна по задника и се насочих навън от стаята, потраквайки с токчета.