Борис Младенов-Young
Не сме заумирали — рече ми тя…

Не сме заумирали — рече ми тя —

не сме си походили, ни поживяли.

Улисани в къртовски труд до сега,

какво сме, кажи, от живота разбрали?

 

Отлагахме всичко — почивка, любов,

към „Светлото бъдеще“ погледи впили,

строихме живота „прекрасен“ и „нов“,

отдадохме младост и здраве, и сили…

 

Но шансът последен е още пред нас

с последна надежда. Последен е влака,

дошъл на перона в последния час.

Ела да го хванем — нас няма да чака.

 

Не сме приумирали. Още не сме.

Побързай, че времето бързо тече!

Сидни, Австралия — 2011 г.