Борис Младенов-Young
На Ивка и Румчо

И днес в живота стават чудеса:

след повече от двадесет години

съдбата най-накрая ни събра

с приятели, по-близки от роднини.

 

На хълм от слънчеви лъчи облян,

наваксваме след дългата раздяла;

под нас се шири Сан Себастиян,

с La Concha^[1], като перла заблестяла.

 

И ни е мило, и ни е добре

да бъбрим свойски и чистосърдечно…

Не! Старото приятелство не мре —

то като слънцето е вековечно.

 

О, колко много ний сме ощетени

с това, че сме живели разделени!

Сан Себастиян, Испания — 2012 г.