Борис Младенов-Young
Видях картина зимна: сняг, фъртуна…

Видях картина зимна: сняг, фъртуна,

красиви клонки, лъснали от скреж…

В душата ми прозвънна жално струна

и ме облъхна тиха скръб, копнеж.

 

Припомних си как в младите години

на Витоша се качвахме пеша,

как бродихме по снежните пъртини

не чувствайки умората, студа.

 

И в хижите, с камини отоплени,

ни черпеха с горещ планински чай;

Чист въздух дишахме без алергени,

с отпуснати гърди — блаженство, рай!

 

Днес зимата студена не обичам —

на слънце стари кокали припичам!

Сидни, Австралия — 2012 г.