Борис Младенов-Young
Благословена земя

Сред нощ от жажда се събудих аз —

отидох в кухнята вода да пия.

Запалих лампата… О, кобен час!

Какво заварих там? Вакханалия.

 

Хлебарки може би над петдесет

от някаква мутирала порода,

нахално се търкаляха навред

по плотовете, в мивката, на пода…

 

Като след пир, на лунна светлина,

в нестроен ред, охранени и тлъсти,

едни лежаха, вирнали крака,

а други друсаха хоро чевръсти…

 

Земя, от вечно слънце озарена,

в теб всяка твар расте благословена.

Сидни, Австралия — 2013 г.