Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tears of My Soul, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2018)

Издание:

Автор: Ким Хюн Хий

Заглавие: Сълзите на моята душа

Преводач: Илияна Шеркова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „ЕМАС“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: автобиография

Националност: корейска

Редактор: Василка Ванчева

Рецензент: Василка Ванчева

Коректор: Виолета Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4906

История

  1. — Добавяне

Епилог

Скъпи татко, скъпа мамо,

Пише ви Хюн Хий. Да, аз съм жива и съм добре, макар че е трудно за вярване.

Може би ще се убедите, че съм аз едва след като видите написаното от собствената ми ръка. Представям си колко ще се изненадате, когато прочетете това писмо, ако то все пак стигне до вас.

Изминаха три години, откакто се разделихме. Всеки ден плача и мисля само за вас.

Много пъти се събуждах обляна в сълзи, след като ви виждах в сънищата си, покрусена, че сме разделени.

Мамо и татко, знам, че не бях достатъчно добра за най-голяма дъщеря в семейството. Направих толкова много грешки. След като се разделихме, ме изпратиха в Гуанджоу, Китай, където ме натовариха със секретна мисия от изключително значение за нашата страна. По тази причина никога не можах да ви посетя повече. Дори не ми беше разрешено да излизам извън оградата на лагера.

Разбирате ли, след като бях приета в Партията, ме обучаваха за агент на Разузнавателното бюро. Изпращаха ме по работа из целия свят. След като бях в Гуанджоу, ме натовариха със задачата да унищожа южнокорейски самолет. Целта беше да се предотврати провеждането на летните Олимпийски игри в Сеул през 1988 г., а страната ни да се обедини отново. Както знаете, и двете неща пропаднаха.

Вместо това мисията, в която ме накараха да повярвам, че е от огромно значение за нашето Отечество, остави у мен чувството на дълбок срам и на безкрайно терзание. В едно нещо мисията ми успя — самолетът беше взривен и 115 души загинаха.

Няколко дни по-късно ме заловиха южнокорейски агенти и ме екстрадираха в Сеул. Тук направих самопризнания, съдиха ме и получих смъртна присъда.

Но научих, че по някакво чудо съм помилвана. Сега съм, както се казва, „свободен човек“.

Как мога да ви обясня всичко това? Как да ви обясня, че всичко, което някога бях научила в Северна Корея, се оказа чиста лъжа? Южна Корея е прекрасна страна и сега може да се състезава в икономическо отношение с Америка, Япония и Европа. И колкото да се опитвам, никога няма да мога да ви обясня мащабите на прогреса тук. Едно обикновено домакинство си има цветен телевизор, видео, телефон, хладилник, а много имат дори автомобил.

И е трудно също да се намери семейство, което да се страхува, че няма да може да се нахрани три пъти дневно, както е на Север.

Хората разполагат с толкова много свобода, че в началото ми беше трудно да разбера как може да се управлява страната при наличието на толкова много различни мнения и идеи. И все пак това е факт.

Чух руски туристи да казват, че Южна Корея е раят на земята. И всички тук искат обединяване на нашата земя и на народа ѝ. Аз толкова се бях привързала към тази идея, че се подведох по една зловеща и опорочена кауза, и до края на дните си ще живея с кръвта на 115 души по ръцете си.

Хората тук се отнесоха със съчувствие към мен и често ми казват: „Вината не е само твоя. Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, които ти заповядаха да извършиш престъплението, трябва да носят отговорност за него“. Аз не мога да направя нищо, за да върна живота на загиналите, но човешката добрина тук ми помогна да разбера, че в края на краищата, не съм безчувствено чудовище.

Наскоро четох за някакъв човек, Ким Ман Чул, който избягал от Севера с лодка заедно със семейството си и прекосил тридесет и осмия паралел. Завиждам му и ми се иска и вие да сте тук.

Имам изненада за теб, мамо. Тук срещнах твои близки.

Наскоро се запознах с твоя чичо, Им Куан Хо, а също с Хуан Ин Сук, Хуан Мун Сук, Хуан Юн Сук и Ким Бон Сук. Те ме приеха като своя и оттогава често се виждам с тях. Това облекчава самотата ми и знам, че те силно желаят да се срещнат с вас.

Сега, когато двете части на Германия се обединиха, искрено вярвам, че нашето време също не е далеч. И когато това се случи, ще бъда безкрайно радостна да ви видя и отново да бъдем едно семейство. Защото зад тъмните облаци проблясва сияйна звезда и се таи крехък живот, който копнее да поникне от замръзналата земя. Не бива да губим надежда.

Имам да ви казвам хиляди други неща, но засега ще спра дотук. Страшно много ми липсвате.

С копнеж от Сеул, вашата най-голяма дъщеря:

Ким Хюн Хий

Май, 1991 година

Край