Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lotta på Bråkmakargatan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Астрид Линдгрен

Заглавие: Децата от улица „Тряскаджийска“

Преводач: Теодора Джабарова; Ели Буздрева

Език, от който е преведено: Шведски

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: повест

Националност: Шведска

Редактор: Костадин Костадинов

Художник на илюстрациите: Илун Викланд

ISBN: 978-954-660-061-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4515

История

  1. — Добавяне

Лота си тръгва от къщи

Ето че дойде време мама да отиде на покупки. Ала преди това тя влезе в детската стая и каза:

— Хайде, Лота, бъди послушна и облечи пуловера. Тогава ще можеш да дойдеш с мен на покупки.

Да ходи с мама по магазините за Лота бе по-хубаво от всичко. Пуловерът, който трябваше да облече, обаче бе в кошчето за отпадъци, разрязан на парчета. Затова не бе никак чудно, че Лота започна отново да плаче, и то така, че се чу чак в къщата на леля Берг.

— Какво става с теб, Лота? — попита мама. — Нима искаш да се караме цял ден? Е, тогава ще трябва да отида на покупки сама.

После мама излезе.

Лота остана да седи на пода и плака с цяло гърло, докато й свършиха сълзите.

rev.png

Тогава се умълча и се зае да размишлява.

„Сега ще трябва — казваше си тя — да стоя цял живот в детската стая само заради този омразен пуловер.“

Всички останали бяха на покупки, на училище, на работа или си имаха някое друго интересно занимание, а Лота трябваше да седи с Мечо на пода в детската стая съвсем сама, и то без дрехи.

— По-добре да си тръгнем от тази къща — каза тя на Мечо.

О, разбира се, че ако поискаш, можеш да си тръгнеш от къщата, в която живееш. Както бе постъпила Мая, помощничката на госпожа Ларсон.

„При Ларсонови, изглежда, не й хареса“ — бе казала мама.

— И на мен при Ниманови не ми харесва — рече Лота на Мечо.

Ниманови — това бяха мама, татко, Юнас, Мия-Мария и естествено — самата Лота.

— Всички те са лоши към мен — каза тя. — И заслужават да си отидем.

Лота реши веднага да си тръгне от къщи.

— Трябва да побързаме, докато не се е върнала мама — обясни на Мечо, — защото тогава вече няма да може.

Ала тя не искаше да си тръгне, без това да остане незабелязано. Мама трябваше да разбере и да плаче, че Лота вече я няма.

Затова Лота взе лист и молив и написа на мама бележка.

Юнас я беше учил да чете и пише с печатни букви. И сега, макар че не й беше лесно, Лота успя да се справи и върху листа се появи следното съобщение:

Утива си

виш в кошъ за одпадаци

Което трябваше да означава:

Отивам си, виж в коша за отпадъци.

— Тогава мама веднага ще разбере защо съм си тръгнала — каза тя.

След това взе Мечо и излезе от къщи. Така, както си беше — по ризка и гащички, обувки и чорапи.

Ала преди това се отби в кухнята и изпи какаото до дъно. После взе филийката с масло и сирене и я изяде в коридора.