Астрид Линдгрен
Децата от улица „Тряскаджийска“ (3)

Лота е упорита като стара коза

Нашият татко е много смешен. Когато се прибира от кантората, Юнас, аз и Лота заставаме в антрето и го посрещаме. И тогава татко почва да се смее и казва:

— Брей, колко много деца имам!

Веднъж се скрихме зад дрехите в антрето и стояхме съвсем, ама съвсем мирно и тогава татко каза на мама:

— Защо няма шум в къщата, да не са болни децата?

Тогава изскочихме иззад дрехите и взехме да се смеем на татко, пък той каза:

— Не бива да ме плашите така. Гръм и трясък трябва да има, когато се прибирам, иначе много се тревожа.

Но обикновено няма нужда да се тревожи.

Веднъж два камиона се сблъскаха на улицата точно пред нашата къща и така страшно изтрещя, че Лота се събуди, макар да беше току-що заспала. Тогава тя каза:

— Какво направи Юнас сега?

Защото тя май си мисли, че Юнас прави целия гръм и трясък на света.

Лота е толкова сладка и има такива дебели крачета! Юнас и аз често я целуваме и прегръщаме, ама тя не иска. Има много неща, които Лота не иска. Лекарството не иска да си взима, въпреки че трябва, когато е болна. Миналата седмица Лота имаше кашлица и мама искаше да й даде лекарство против кашлица. Ама Лота си стискаше устата и само клатеше глава.

— Ти си малко глупавичка, Лота — каза Юнас.

— Не съм малко глупавичка — викна Лота.

— Си, защото не искаш да си вземеш лекарството против кашлица и значи си глупава — рече Юнас. — Когато аз трябва да взимам лекарство, тогава просто решавам да го взема и го взимам.

Пък Лота каза:

— Когато аз трябва да взимам лекарство, решавам да не го взимам и не го взимам.

След това пак стисна устата си и взе да върти глава насам-натам. Мама я погали и й каза:

— Значи ще трябва да лежиш и да кашляш, горката ми мъничка Лота!

— И изобщо да не спя — рече Лота много доволно.

Лота не иска да си ляга вечерно време, всъщност и аз не искам. Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.

Все пак щеше да е по-добре, ако Лота си беше взела лекарството, защото на другия ден беше още по̀ кашлява и по-сополива и мама й каза, че не бива да излиза. Но аз трябваше да отида да купя нещо за мама от магазина за шевни принадлежности и докато стоях там и чаках да ми дойде редът, ето че през вратата дотърча Лота, съвсем сополива.

— Върви си вкъщи — казах й аз.

— Няма да си вървя — рече Лота. — И аз искам да ходя в шевен магазин.

Тя подсмърчаше ли, подсмърчаше и най-сетне една лелка в магазина я попита:

— Ти нямаш ли носна кърпа?

— Имам, ама не я давам назаем на хора, дето не ги познавам — отговори Лота.

Ще разкажа още нещо за Лота. Веднъж мама ни заведе на зъболекар, Юнас и мене, и Лота. Мама беше видяла, че Лота има малка дупчица на един зъб и зъболекарят трябваше да я оправи.

— Ако се държиш храбро при зъболекаря, ще ти дам една крона — каза мама на Лота.

Мама трябваше да седи в чакалнята, докато ние бяхме вътре при зъболекаря. Той първо прегледа моите зъби, обаче аз нямах дупки и ме пуснаха да отида при мама в чакалнята. Седяхме там дълго-дълго и чакахме Юнас и Лота и мама каза:

— Чудна работа, че Лота не крещи!

След малко вратата се отвори и Лота излезе.

— Добре ли се държа? — попита я мама.

— Ами да — рече Лота.

— Какво направи зъболекарят? — попита мама.

— Извади един зъб — отговори Лота.

— И ти не крещя! Брей, каква си била героиня! — каза мама.

— Не, не крещях — рече Лота.

— Ти наистина си храбро момиче — каза мама. — Ето ти една крона.

Лота взе кроната, пъхна я в джоба си и изглеждаше много радостна.

— Я дай да видя дали тече кръв — казах аз.

Лота зяпна, ама аз не видях да й липсва някой зъб.

— Той не е извадил никакъв зъб — рекох.

— Извади… на Юнас — изсмя се Лота.

После излезе Юнас заедно със зъболекаря. Зъболекарят посочи Лота и каза:

— На тази госпожица нищо не можах да направя, защото не искаше да си отвори устата.

— Навсякъде трябва да се срамуваме от това дете — заяви Юнас, когато се прибирахме.

— Аз не го познавах — рече Лота. — Не мога да зяпам пред хора, дето не ги познавам.

Татко казва, че Лота е упорита като стара коза.