Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Janson Directive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VaCo (2016)

Издание:

Автор: Робърт Лъдлъм

Заглавие: Директивата „Янсън“

Преводач: Цветана Русева

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Прозорец“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Марта Владова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-332-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3268

История

  1. — Добавяне

Тридесет и първа глава

Моторната лодка явно беше съоръжена със самолетен турбодвигател, тъй като се носеше поне със сто и петдесет мили в час. Тя се плъзгаше по водата, оставяйки след себе си двойна диря от пяна. Малката лодка ставаше постепенно все по-голяма. Беше като хипнотизиращ танц на смъртта. На две мили от вилата нямаше повече заграждения с мрежи. Нищо не можеше да ги спаси от връхлитащия стрелец. Нищо.

Къде да се скрие? Къде беше безопасно?

Янсън обърна корвета и отново излязоха на пътя. Шасито скърцаше, автомобилът се измъкваше от размекнатата пръст върху твърдата настилка. Дали да не удареше силно всъдехода, натискайки до дупка педала на газта, и да пробва да пробие корпуса му от олекотено фибростъкло с железната броня на корвета? Само че почти нямаше шанс дори да се доближи до машината, преди картечницата М60 да надупчи двигателя и него.

Приведен под перката, стрелецът се хилеше злобно. Лентата с патроните вече бе нагласена и оставаха секунди, преди да ги засипе с дъжд от смъртоносно олово. Изведнъж мъжът увисна напред с отпуснато тяло, а главата му клюмна върху картечницата с патронната лента.

Мъртъв.

Откъм водите на залива Чесапийк се чу слаб екот като от отваряне на тапа, а после още един и всъдеходът спря само на няколко метра от колата между пътя и банкета. Никой не паркираше нарочно всъдеход по този начин.

Както на повечето бойни машини и механизми, уредите за управление явно бяха конструирани така, че да изискват непрекъснат натиск, простичко казано, човешка ръка върху лоста. Ако в бойна обстановка войникът, който я управлява, бъде убит, безконтролната машина — подобно на самострелящо оръжие — може да нарани случайно не когото трябва. Всъдеходът спря, двигателите угаснаха, витлата на перките се въртяха все по-бавно и по-бавно, а шейната се застопори плътно върху земята. Янсън забеляза, че пилотът също се бе отпуснал безжизнено върху предното стъкло.

Два изстрела, двама убити.

Откъм водите на залива Чесапийк се чу вик, когато моторната лодка спря да боботи.

Пол! Добре ли си?

Глас на жена, която ги спаси. Джесика Кинкейд.

 

 

Янсън излезе от колата и забърза към брега. Видя Джеси в лодката само на десетина метра навътре. Това бе най-близкото разстояние, на което моторната лодка можеше да се доближи до брега, без да заседне.

— Джеси! — извика той.

— Кажи ми, че се справих страхотно! — изфука се тя триумфално.

— Два изстрела в главите им, и то от движеща се лодка? Това, мамка му, е достойно за книгата за рекорди! — похвали я Янсън. Изведнъж се почувства олекнал. — Е, естествено аз държах всичко под контрол.

— Да бе, забелязах — отвърна тя шеговито.

Дерек Колинс се появи. Дишаше тежко, а по потното му лице бяха полепнали пясък и сажди и му придаваха вид на мумия.

Янсън се извърна бавно и погледна лице в лице своя враг.

— Идеята за тази шега твоя ли беше?

Какво?

— Ония двамата от твоите хора ли бяха? Или отново ще ме убеждаваш, че нямаш нищо общо с това?

— По дяволите, наистина нямам нищо общо. Как можа да си го помислиш? Те едва не ме убиха, за Бога! Толкова ли си сляп да видиш истината, която е пред теб? Опитаха се да убият и двама ни!

Той повиши тон, а гласът му издаваше същия неукротим ужас, както и цялото му тяло. Вероятно казваше истината, реши Янсън. Но ако беше така, тогава кой стоеше зад опита за убийство?

Нещо в държанието на Колинс притесни Янсън. Въпреки откровеността му той все пак криеше нещо.

— Може и така да е. Но имам чувството, че знаеш кои са нападателите.

Колинс отмести поглед.

— По дяволите, Колинс. Ако имаш нещо да казваш, кажи го сега!

Янсън отново почувства отвращение, докато наблюдаваше уплашения и все пак коравосърдечен чиновник, човека с калкулатор вместо душа. Нямаше как да забрави онова, което Колинс му разказа — че е стоял безучастно, докато са взимали решението за ликвидирането му, без да му пука, че ще жертва пешка в името на голямата игра. Но нямаше никакво желание за саморазправа с този човек.

— Ти изгуби — каза спокойно Янсън. — Отново. Ако ме искаш мъртъв, ще трябва да се потрудиш по-здраво.

— Казах ти, Янсън. Това беше преди. Сега е различно. Планът на играта е променен. Затова ти разказах за програмата, мамка му, съобщих ти една от най-опасните тайни в САЩ. Нямам право да ти разкривам повече.

— Повече от твоите глупости ли? — изсумтя Янсън.

— Не, вярно е. Не мога да ти съобщя повече, но има много неща, които трябва да знаеш. За Бога, ела с мен до Вашингтон да се срещнеш с екипа на „Мобиъс“. Имаме нужда от теб да се присъединиш към програмата.

Той сложи ръката си върху рамото на Янсън. Но Янсън го изблъска.

— Искаш ме в програмата? Нека да те питам нещо. Но искам верен отговор, защото веднага ще разбера, ако излъжеш.

— Казах ти, не съм упълномощен да разкривам…

— Не е въпрос по същество. Само детайл. Каза ми, че екип от опитни хирурзи е извършил три пластични операции на агенти. Чудя се какво ли е станало с тия доктори? Къде са сега?

Колинс примигна с мъка.

— Майната ти, Янсън. Задаваш ми въпрос, чийто отговор знаеш.

— Искам да го чуя от теб.

— Секретността на операцията е от най-висш порядък. Хората, които знаят за нея, се броят на пръстите на двете ръце. Всеки е бил проверен за благонадеждност и е получил одобрение от най-високо равнище.

— Но сте се нуждаели от високопрофесионални пластични хирурзи. Екип от външни хора, по неволя.

— Защо го обсъждаме? Разбираш логиката отлично. Сам каза: всеки един от тях беше нужен за успеха на програмата. Всеки един, което се разбира от само себе си, беше потенциален риск. Това не можеше да се допусне.

— И така програмата „Мобиъс“ спази протокола. Стратезите ви поръчаха да ги убият. Всички до един.

Колинс кимна мълчаливо.

Нещо у Янсън кипна, макар че Колинс само потвърди подозренията му. Сигурно бяха изчакали около дванайсет месеца, преди да ги ликвидират. Едва ли е било трудно. Автомобилна катастрофа, случайно удавяне, може би неочаквано смъртоносно падане на някоя ски писта — повечето известни хирурзи си падаха по спортуването. Не, въобще не е било трудно. Агентите, които са инсценирали смъртта им, без съмнение са смятали предварително задачата си за изпълнена. Поредното зачеркване в списъка с бъдещите жертви. Човешкото измерение — тежката загуба за съпругите, близките, синовете; дъщерите, разбитите семейства, помраченото детство, съкрушителните последици от мъката и отчаянието — това не бяха фактори, които си струваше да се взимат предвид от хората, издали заповедите.

Янсън впери очи в очите на Колинс.

— Малките жертви в името на голямото добро, нали? Не, Колинс, нямам намерение да участвам в програмата ви. Не и във вашата програма. Знаеш ли, Колинс? Ти не си нито пойна птичка, нито ястреб. Ти си змия и винаги си бил.

Янсън погледна към Джеси Кинкейд в лодката, видя как бризът рошеше косата й и изведнъж усети, че сърцето му ще се пръсне. Вероятно Колинс казваше истината, а можеше и да лъже. Единствената истина обаче бе, че Янсън не му вярваше. Има много неща, които трябва да узнаеш. Ела с мен. По този начин Колинс искаше да го примами към смъртта му.

Янсън отново погледна към тихо бръмчащата моторна лодка на десет метра от брега. Изборът не беше труден. Внезапно той тръгна към плажа, без да поглежда назад, потопи се във водата и заплува към Джеси и лодката. Водата нахлу под дрехите му и охлади тялото му.

Когато се изкачи в лодката, Джеси се протегна към него и хвана ръката му.

— Ей, мислех, че си в Амстердам — каза Янсън.

— Да кажем, че ми омръзна. Особено след като две хлапета едва не ме събориха от кораба, но така ми спасиха живота.

— Разказвай.

— Дълга история. По-късно.

Той я прегърна и почувства топлината й с тялото си.

— Добре, въпросите ми може да почакат. Ти сигурно също имаш въпроси.

— Ще започна с един от тях — каза тя. — Партньори ли сме?

Той я притисна силно към себе си.

— Партньори сме.