Джон Гришам
Теодор Буун — Отвличането (22)

22

Когато тръгнаха за училище в понеделник сутринта, децата бяха убедени, че ги очакват нови вълнения. Денят нямаше да бъде обикновен. След изчезването на Ейприл над града бе надвиснал тъмен облак, който изведнъж се разсея. Само преди няколко дни всички смятаха Ейприл за мъртва. Сега тя се бе прибрала у дома, и то благодарение на един от тях. Смелата мисия на Тео в Чапъл Хил, в която Ейприл бе спасена от пленничеството на баща си, скоро щеше да се превърне в легенда.

Учениците не бяха разочаровани. Преди разсъмване пет-шест телевизионни екипа бяха паркирали микробусите си на широката алея пред сградата. Навсякъде гъмжеше от репортери и фотографи, жадни за сензация. Присъствието им смути госпожа Гладуел и тя се обади в полицията. Последва кратък сблъсък между журналисти и служители на реда, които си размениха остри реплики. Чуха се дори заплахи за арест. Накрая униформените мъже успяха да изгонят тълпата от територията на училището и камерите бяха преместени на отсрещния тротоар. В същото време започнаха да пристигат първите автобуси и децата станаха свидетели на част от конфликта.

Звънецът удари в осем и петнайсет за часа на класния, но от Тео и Ейприл нямаше и следа. В стаята на господин Маунт Чейс Уипъл разказа на другите за участието си в спасителната мисия, с което си спечели доста симпатии. На своя профил във Фейсбук Тео бе качил кратка версия за случилото се, като изрично подчертаваше важната роля на Чейс.

В осем и половина госпожа Гладуел отново събра осмокласниците в голямата зала. Настроението беше доста по-приповдигнато от миналия път. Сега учениците бяха радостни и усмихнати. Очакваха с нетърпение да видят Ейприл и да забравят за инцидента. Тео и Ейприл се промъкнаха през задния вход на училището и се срещнаха с господин Маунт в кафенето. После отидоха в залата, където бяха наобиколени от учениците и прегърнати от преподавателите.

Ейприл се чувстваше смутена от цялото внимание. За Тео обаче бе настъпил звезден миг.

Малко по-късно Марсела Буун се яви в Семейния съд и внесе молба за назначаването на временен настойник за Ейприл Финмор. Подобна молба можеше да бъде подадена от всеки, загрижен за сигурността и благосъстоянието на някое дете. Не съществуваше изискване, според което детето или родителите му трябваше да бъдат уведомени за тази процедура, но съдът назначаваше настойник само в случай на крайна необходимост.

Съдията беше едър възрастен мъж с бяла къдрава коса, гъста брада и пухкави, розови бузи. Много хора смятаха, че прилича на Дядо Коледа. Казваше се Джоли, но въпреки името си, което означаваше „веселяк“, беше мълчалив и строг. Заради характера и външния му вид всички в града му викаха „Свети Ник“.

Той разгледа молбата в съдебната зала и попита госпожа Буун:

— Някакъв знак от Том Финмор?

Марсела Буун се явяваше от години в Семейния съд и познаваше добре Свети Ник.

— Разбрах, че снощи се е обадил на жена си — заяви тя. — Двамата са разговаряли за пръв път от седмици насам. Обещал е да се върне днес следобед.

— И не се очакват обвинения в отвличане?

— Полицията смята, че случаят трябва да се разгледа като гражданско, а не като наказателно дело.

— Имате ли препоръки относно настойника?

— Да.

— И кого предлагате?

— Себе си.

— Искате да поемете лично тази роля?

— Да, Ваша Чест. Семейството не ми е чуждо. Познавам детето, майката и донякъде бащата. Загрижена съм за Ейприл. Ето защо съм готова да стана неин настойник, без да получавам издръжка.

— В такъв случай сделката е добра за всички, госпожо Буун — съобщи Свети Ник и се усмихна. — С настоящото ви обявявам за настойник. Какъв е планът ви?

— Бих искала съдът да проведе незабавно заседание, на което да се определи къде ще живее Ейприл на първо време.

— Съгласен съм. Кога да бъде?

— Възможно най-скоро, Ваша Чест. Ако господин Финмор се върне днес, ще го уведомя веднага.

— Какво ще кажете за утре сутринта в девет?

— Чудесно.

Том Финмор се прибра късно в понеделник следобед. Турнето на „Плъндър“ бе приключило, а с него настъпи и краят на самата група. Членовете й се караха от две седмици и не печелеха никакви пари. Освен това смятаха, че Том ги е намесил в семейните си проблеми, като е взел Ейприл със себе си. Дъщеря му беше само една от причините за техните скандали. Най-сериозният проблем се оказа възрастта на музикантите. Те бяха твърде стари, за да продължават да свирят по студентски купони и западнали заведения.

У дома Том бе посрещнат хладно от жена си и Ейприл. Двете бяха обединени в разочарованието си, но Том се чувстваше твърде уморен, за да спори с тях. Слезе в сутерена и заключи вратата. Час по-късно в къщата се появи един помощник-шериф и му връчи призовка. Том трябваше да се яви в съда рано следващата сутрин.