Джон Гришам
Теодор Буун — Отвличането (20)

20

Айк си беше купил голяма чаша кафе, за да не заспи. Само няколко минути след като бяха напуснали града, той каза:

— Добре, деца, ето какво искам да направите. Наближава полунощ. Очаква ни дълъг път, а аз съм адски уморен. Трябва да говорите с мен. Ако задремя на волана, всички ще загинем. Ясно ли е? Хайде, Тео. Започни пръв. После ще дойде ред на Ейприл.

Тео се обърна към Ейприл и попита:

— Кой е Джак Лийпър?

Докато галеше Джъдж по главата, тя отвърна:

— Мой далечен братовчед. Защо? Откъде знаеш за него?

— В момента лежи в затвора в Стратънбърг. Избягал е от килията си в Калифорния преди седмица. Появи се в града, когато ти изчезна.

— Лицето му не слизаше от новините — уточни Айк.

— Полицията предполагаше, че той те е отвлякъл — добави Тео.

Двамата й разказаха цялата история за Лийпър — появата на неговата снимка във вестника, драматичното му залавяне от специалните части, зловещите му заплахи, че е скрил тялото и т.н. Ейприл, която и бездруго бе объркана от последните събития, не можеше да повярва на думите им.

— Никога не съм го виждала — повтаряше непрекъснато тя.

Айк отпи от кафето и заяви:

— Във вестника пишеше, че си му изпращала писма. Вярно ли е?

— Да. Започнахме да си пишем преди година — обясни Ейприл. — Майка ми твърдеше, че Джак ми е далечен братовчед, но аз не го намерих в родословното дърво. Семейството ни не е от най-нормалните. Както и да е. От нея разбрах, че той излежава доживотна присъда в Калифорния и си търси приятел. Писах му и скоро получих отговор. Беше забавно. Струваше ми се много самотен.

— Полицаите са открили писмата ти в неговата килия — продължи Айк. — Когато Лийпър се появи в Стратънбърг, те предположиха, че е дошъл заради теб.

— Направо ми звучи невероятно — въздъхна тя. — Баща ми ме увери, че е предупредил майка ми и всички учители. Според него нямаше никакъв проблем да отсъствам около седмица. Не биваше да му се доверявам толкова бързо.

— Явно е изпечен лъжец — отбеляза Айк.

— Един от най-добрите — отвърна Ейприл. — Никога не е казвал истината. Не знам защо му повярвах този път.

— Била си уплашена — намеси се Тео.

— О, боже! — възкликна тя. — Вече е полунощ и концертът ще свърши. Как ще реагира баща ми, щом научи, че съм изчезнала?

— Ще вземе доза от специалното си лекарство — предположи Айк.

— Да му се обадим ли? — попита Тео.

— Той няма мобилен телефон — отговори Ейприл. — Не иска хората да го намират. Трябваше да му оставя бележка.

Тримата потънаха в мълчание. Айк изглеждаше буден и освежен. Гласът на Ейприл звучеше по-самоуверено. Явно беше преживяла първоначалния шок.

— А онази отрепка Зак? — попита Тео. — Не може ли да се свържем с него?

— Не му знам номера.

— Как е фамилията му? — поинтересува се Айк.

— Нямам представа. Гледах да съм далече от Зак.

Изминаха още няколко километра. Айк отпи от кафето и заяви:

— Ето какво ще се случи. След като забележат липсата ти, Зак ще си спомни, че те е видял с Джак и Макс Форд от Чапъл Хил. Тогава ще се опитат да ни намерят в указателя. Когато не успеят, ще предположат, че си отишла на гости в дома ни. За тях ще бъдем просто трима приятели, събрали се заедно заради доброто старо време.

— Едва ли ще стане точно така — каза Ейприл.

— Не можем да предприемем нищо.

— Трябваше да оставя бележка.

— Наистина ли се тревожиш за баща си? — попита Тео. — Помисли само какво е направил. Взел те е от къщи през нощта, без да се обади на никого. През последните четири дни жителите на града се побъркаха от притеснение. Горката ти майка не е на себе си. Не го съжалявам особено, Ейприл.

— Никога не съм го харесвала — заяви тя. — Но все пак беше редно да го уведомя.

— Вече е късно — подхвърли Айк.

— В четвъртък полицията извади труп от реката — добави Тео. — Всички те смятаха за мъртва.

— Труп ли? — учуди се Ейприл.

Айк и Тео се спогледаха и й разказаха историята. Тео сподели, че е организирал група за издирване и че са обиколили улиците на Стратънбърг. Описа как са раздавали флайъри и са претършували празните сгради, като са внимавали да не бъдат заловени от полицията. Завърши със зловещата сцена край река Янси, на която той и приятелите му бяха станали свидетели. От време на време Айк вмъкваше по някоя важна подробност.

— Мислехме, че Джак Лийпър те е убил, Ейприл — допълни Тео. — Госпожа Гладуел ни събра на извънредна среща, за да ни вдъхне кураж, но ние бяхме сигурни, че се е случило най-лошото.

— Ужасно съжалявам.

— Вината не е твоя — успокои я Айк. — Баща ти е отговорен за всичко.

Тео се обърна към нея и каза:

— Радвам се, че си добре, Ейприл.

Айк се усмихна. Чашата му беше празна. Когато напуснаха Северна Каролина и навлязоха във Вирджиния, той спря за още кафе.

 

 

Малко след два през нощта Айк усети, че телефонът му вибрира. Извади го от джоба си и прие обаждането. Търсеше го брат му, Уудс Буун. Двамата с Марсела току-що се бяха прибрали в Стратънбърг и се интересуваха как върви пътуването. Двете деца и кучето бяха заспали и Айк едва шепнеше. Движеха се доста бързо — по пътя нямаше много коли, времето беше хубаво и засега не се забелязваха радари. Родителите на Тео умираха от любопитство да разберат как е успял да намери Ейприл. Марсела взе другата слушалка, за да слуша разговора, и Айк им разказа за проучванията на Тео и Чейс Уипъл. Сподели как двамата са открили къде е групата — с малко помощ от самия него — и са прегледали стотици снимки във Фейсбук, преди да постигнат успех. След като бяха разбрали, че групата е в района, те се бяха обадили на различни студентски братства.

Айк ги увери, че Ейприл е добре. После повтори нейната версия за лъжите, изречени от баща й.

Родителите на Тео още не можеха да повярват на странната история, но определено се забавляваха. Не бяха особено изненадани от факта, че Тео е издирил Ейприл и е отишъл да я прибере.

Когато приключиха, Айк се намести на седалката и се опита да протегне десния си крак. Изведнъж усети, че е на път да затвори очи.

— Стига вече! — извика той. — Събудете се! Веднага!

Айк бутна Тео по рамото, разроши косата му и повтори на висок глас:

— За малко не излязох от магистралата. Да не искате да се претрепем? Едва ли! Тео, събуди се. Ейприл, сега е твой ред да говориш. Разкажи ни нещо.

Ейприл потърка очи, стресната от силните му крясъци. Джъдж също изглеждаше объркан.

В следващия миг Айк удари спирачки, колата поднесе и се озова на банкета. Той изскочи на платното и затича напред-назад. Един огромен камион профуча край него и изсвири силно. Айк влезе вътре, сложи предпазния си колан и отново потегли.

— Ейприл! — извика той. — Говори. Искам да знам какво точно стана, когато баща ти се появи в къщата.

— Разбира се, Айк — отвърна тя, уплашена от неговия тон. — Бях заспала.

— Кога се случи? Във вторник вечерта или в сряда сутринта? — попита Айк.

— Не знам. Било е след полунощ, защото бях будна дотогава. После съм се унесла.

— Майка ти не беше у дома, нали? — поинтересува се Тео.

— Не. След като говорих с теб по телефона, чаках тя да ми се обади. По някое време съм заспала. Изведнъж на вратата ми се почука. Предположих, че сънувам поредния кошмар, но скоро осъзнах, че греша. Уплаших се още повече. Пред стаята стоеше мъж, който ме викаше по име. Бях толкова шокирана, че не можех да помръдна. Тогава обаче разбрах, че е баща ми. Прибираше се за пръв път от една седмица. Отворих вратата. Той попита къде е майка ми. Обясних му, че не съм я виждала от два-три дни. Татко започна да ругае и ме помоли да се преоблека. Настояваше да заминем веднага. Така и направихме. Докато излизахме от града, си помислих, че е по-добре да напусна Стратънбърг. Предпочитах да бъда с него в колата, отколкото съвсем сама вкъщи.

Ейприл замълча за миг. Айк и Тео я слушаха внимателно. И двамата искаха да се обърнат, за да видят дали плаче, но не посмяха.

— Пътувахме известно време, може би към два часа. Малко преди Вашингтон спряхме в някакъв мотел до магистралата. Пренощувахме в една и съща стая. Когато се събудих, баща ми го нямаше. Реших да почакам. Скоро той се върна със сандвичи и портокалов сок. Докато закусвахме, заяви, че се е обадил на мама и е говорил с нея. Тя се била съгласила да отсъствам една седмица, но не по-дълго. Признала, че има проблеми и се нуждае от помощ. Според баща ми директорката на училището също смятала, че е по-разумно да замина за известно време. Щяла да ми осигури допълнителни часове, когато се върна. Попитах го как се казва директорката. Той, разбира се, не знаеше. Стори ми се странно, но баща ми често забравя имената на хората.

Тео се обърна назад. Ейприл гледаше разсеяно през страничното стъкло. На лицето й се бе появила особена усмивка.

— Тръгнахме от мотела и продължихме към Шарлотсвил, Вирджиния. Същата вечер, в сряда, групата щеше да изнесе концерт в „Милърс“. Барът е много известен, защото там са изгрели „Дейв Матюс Бенд“.

— Обожавам тази група — заяви Тео.

— Не са лоши — добави Айк с мъдрия глас на по-старото поколение.

— Баща ми се радваше, че ще свирят в „Милърс“.

— Как са те пуснали в заведението, след като си едва на тринайсет? — попита Тео.

— Не знам. Просто придружавах „Плъндър“. Не съм пушила или пила алкохол. На другия ден отидохме в нов град. Мисля, че беше Роуноук. Там групата свири в стара зала пред доста малко хора. После заминахме за Роли.

— С микробуса на групата ли пътува? — поинтересува се Айк.

— Не. Баща ми беше със своята кола, както и двама от приятелите му. Но винаги следвахме микробуса. Зак беше и шофьор, и техник. Татко ме държеше настрана от останалите. Тези мъже се карат и хленчат повече от малките деца.

— Вземаха ли наркотици? — попита Айк.

— Да. И се наливаха с алкохол. Около тях непрекъснато се навъртаха момичета. Тъжно е да гледаш как група застаряващи рокери се правят на готини пред студентките. Но баща ми беше изключение. Стори ми се най-разумен от всички.

— Причината е, че ти си била с него — обясни Айк.

— Вероятно.

— Може ли да спрем за няколко минути, Айк? — помоли Тео и посочи следващия изход.

— Разбира се. Тъкмо ще си купя още кафе.

— Къде ще отидем, след като пристигнем в Стратънбърг? — попита Ейприл.

— Ти имаш ли някакви желания? — отвърна Айк.

— Не ми се ходи вкъщи — заяви Ейприл.

— Тогава ще се отбием в дома на Тео. Марсела Буун се опитва да намери майка ти. Предполагам, че тя ще бъде там и ще се зарадва да те види.