Джон Гришам
Теодор Буун — Отвличането (19)

19

Тео и Ейприл вървяха плътно до стената и се разминаваха с блъскане с уморени студенти, почиващи си от танците. После пресякоха мрачното помещение и се насочиха към една врата, която водеше към странично стълбище. Бащата на Ейприл не можеше да ги види, тъй като вниманието му бе изцяло погълнато от някакъв кавър на „Ролинг Стоунс“.

— Къде отиваме? — извика Тео.

— Навън — отвърна Ейприл.

— Почакай! Трябва да повикам Айк.

— Кого?

Тео се втурна през тълпата, откри Айк на старото място и тримата бързо излязоха зад къщата на „Капа Тета“. Музиката се чуваше през стените, но навън беше доста по-тихо.

— Айк, това е Ейприл — каза Тео. — Ейприл, запознай се с чичо ми.

— Приятно ми е — заяви Айк.

Ейприл беше толкова смутена, че не успя да отговори. Стояха в тъмното, зад една счупена маса за пикник. Наоколо бяха разпръснати и други градински мебели. Прозорците в задната част на къщата изглеждаха счупени.

— Айк ме докара тук, за да те взема — обясни Тео.

— Но защо? — попита тя.

— Как така „защо“? — тросна се Тео.

Айк разбираше объркването й. Пристъпи напред и внимателно сложи ръка на рамото й.

— Ейприл, хората в Стратънбърг не знаят къде си. Всъщност се чудят дали си жива или мъртва. Ти изчезна безследно преди четири дни. Никой, включително майка ти, полицията и приятелите ти, няма представа къде си.

Тя поклати недоумяващо глава.

— Предполагам, че баща ти те е излъгал — продължи Айк. — Сигурно ти е казал, че е говорил е майка ти и всичко е наред, нали?

Ейприл кимна едва забележимо.

— Това не е истина, Ейприл. Майка ти е много разтревожена. Целият град те търси. Време е да се прибереш.

— Но ние щяхме да се върнем след няколко дни — обясни тя.

— Според баща ти ли? — попита Айк и я потупа по рамото. — Твърде вероятно е да го изправят пред съда за отвличането ти. Погледни ме, Ейприл.

Айк докосна брадичката й и бавно я вдигна нагоре. Ейприл нямаше друг избор, освен да го погледне в очите.

— Време е да си дойдеш вкъщи. Предлагам ти да се качим в колата и да потеглим. Сега.

Вратата се отвори. При тях се появи мъж с високи ботуши, татуировки и мазна коса. Явно не беше студент.

— Какво правиш, Ейприл? — попита той.

— Просто излязох на въздух — отвърна тя.

Мъжът пристъпи към нея.

— Кои са тези двамата?

— А ти кой си? — поинтересува се Айк.

„Плъндър“ продължаваха да свирят, така че той едва ли беше техен член.

— Казва се Зак — намеси се Ейприл. — Работи за групата.

Айк усети опасността и веднага прибягна до лъжа. Подаде му енергично ръка и заяви:

— Аз съм Джак Форд, а това е синът ми Макс. Навремето живеехме в Стратънбърг. После се преместихме в Чапъл Хил. Макс и Ейприл са били заедно в детската градина. Музиката ви е страхотна.

Зак се здрависа с него. Беше му трудно да формулира някакъв отговор. Намръщи се, сякаш мисленето му причиняваше болка, и се втренчи учудено в Айк и Тео.

— Почти свършихме — обясни Ейприл. — Ще дойда след минутка.

— Баща ти познава ли ги? — попита Зак.

— Разбира се — заяви Айк. — С Том сме приятели от доста години. Искам да го видя по време на почивката. Ще му предадеш ли, че съм тук, Зак?

— Добре — съгласи се мъжът и влезе вътре.

— Ще каже ли на баща ти? — попита Айк.

— Сигурно — отвърна Ейприл.

— Тогава трябва да тръгваме.

— Не съм убедена.

— Хайде, Ейприл — настоя Тео.

— Имаш ли доверие на Тео? — добави Айк.

— Естествено.

— В такъв случай можеш да се довериш и на Айк — заяви Тео. — Да побързаме.

Той я хвана за ръката и тримата се отдалечиха от къщата на „Капа Тета“ и Том Финмор.

 

 

Ейприл седеше на задната седалка и галеше Джъдж по главата, докато Айк се опитваше да си проправи път по оживените улици на Чапъл Хил. След няколко минути Тео наруши мълчанието.

— Да звъннем ли на Чейс?

— Да — отвърна Айк.

Спряха пред една денонощна бензиностанция и паркираха встрани от колонките.

— Набери номера му — заяви Айк.

Тео се подчини и му подаде телефона.

Чейс отговори веднага.

— Беше крайно време.

— Чейс, обажда се Айк. Току-що взехме Ейприл и тръгнахме за Стратънбърг. Ти къде си?

— Крия се в задния двор. Родителите ми ще ме убият.

— Влез вътре и им кажи истината. Аз ще се свържа с тях след десет минути.

— Благодаря ти, Айк.

Айк върна телефона на Тео и го попита:

— Кой според теб ще ни вдигне в този късен час? Майка ти или баща ти?

— Майка ми.

— Тогава набери нейния номер.

Тео го направи и отново подаде телефона на Айк.

Госпожа Буун звучеше разтревожено.

— Какво става, Тео?

Айк заяви със спокоен глас:

— Марсела, тук е Айк. Как си?

— Айк? На телефона на Тео? Защо ли започвам да се притеснявам?

— Историята е много дълга, Марсела. Но в крайна сметка никой не пострада. Всичко приключи добре.

— Айк, моля те. Кажи ми какво се е случило.

— Намерихме Ейприл.

— Моля?

— Взехме Ейприл и сега пътуваме за Стратънбърг.

— Къде сте, Айк?

— В Чапъл Хил, Северна Каролина.

— Продължавай.

— Тео разбра къде е тя и двамата отидохме да я приберем. През цялото време е била с баща си.

— Тео е открил Ейприл в Чапъл Хил? — повтори бавно госпожа Буун.

— Да. Но ще научиш подробностите по-късно. Ще си бъдем вкъщи рано сутринта, между шест и седем. Разбира се, ако успея да остана буден.

— Майка й знае ли?

— Още не. Мисля, че е по-подходящо Ейприл да й каже лично.

— Така е, Айк. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ние с Уудс веднага тръгваме от хотела. Ще пристигнем в Стратънбърг преди вас.

— Чудесно, Марсела. Сигурно ще сме умрели от глад.

— Дадено, Айк.

Тео избра друг номер и Айк поговори с господин Уипъл. Увери го, че всичко е наред, похвали Чейс за помощта му и се извини за предизвиканите неприятности. Накрая обеща да звънне отново.

После спря колата до бензиновата колонка, напълни резервоара и влезе вътре, за да плати. Тео заведе Джъдж на кратка разходка. Когато потеглиха, Айк попита през рамо:

— Ейприл, ще се свържеш ли с майка си?

— Да — отвърна тя.

Тео й подаде телефона. Ейприл се обади у дома, но никой не отговори. Мобилният телефон на майка й беше изключен.

— Каква изненада — заяви тя. — Няма я вкъщи.