Джон Гришам
Теодор Буун — Момчето адвокат (5)

5

Съдия Хенри Гантри оправи десния ръкав на черната си тога и влезе в залата през масивната дъбова врата. Съдебният пристав извика:

— Станете!

Зрителите, съдебните заседатели, юристите и останалите участници в процеса се надигнаха едновременно от местата си. Докато Хенри Гантри сядаше на стола си, който наподобяваше трон, приставът изрече стандартните встъпителни думи:

— Дами и господа, обявявам заседанието на Десети окръжен наказателен съд за открито. Съдия по настоящото дело ще бъде почитаемият Хенри Гантри. Заинтересованите страни да представят своите становища. И нека Бог да благослови този съд.

— Моля, седнете — обяви съдия Гантри в микрофона пред себе си.

Присъстващите заеха местата си със същата бързина, с която се бяха изправили. Дървените столове и маси заскърцаха. Настъпи кратко суетене и повече от двеста души сякаш въздъхнаха едновременно. После се възцари пълна тишина.

Съдия Гантри се огледа набързо. Както очакваше, залата беше препълнена.

— Забелязвам, че има голям интерес към днешното дело — заяви той. — Благодаря ви, че дойдохте.

Съдията вдигна поглед към балкона, забеляза Тео Буун и се усмихна на съучениците му, които бяха насядали плътно един до друг и наблюдаваха внимателно случващото се.

— Ще разгледаме делото „Щатът срещу Питър Дъфи“. Обвинението готово ли е да започне?

Прокурорът Джак Хоугън се изправи и каза:

— Да, Ваша Чест. Готови сме.

— А защитата?

Клифърд Нанс стана от мястото си и мрачно заяви:

— Да, Ваша Чест.

Съдия Гантри се обърна надясно към съдебните заседатели:

— Дами и господа, вие бяхте избрани миналата седмица в тази зала. Преди да си тръгнете, получихте специални инструкции да не обсъждате делото с други хора. Бяхте предупредени, че ако някой се опита да ви заговори във връзка с процеса, трябва незабавно да ме уведомите. Ето защо ви питам дали това се е случило.

Заседателите поклатиха глави.

— Добре. Вече се запознахме с процедурните искания на двете страни и можем да започнем. На този етап обвинението и защитата ще получат възможността да се обърнат директно към вас и да произнесат встъпителните си речи. Те няма да представят доказателства, а обобщение на своите версии за случилото се. Тъй като трябва да докаже наличието на вина, прокурорът ще започне пръв. Господин Хоугън, готов ли сте?

— Да, сър.

— Имате думата.

След безсънната нощ на Тео не му се закусваше. Знаеше много истории за спортисти, които са толкова притеснени преди голям мач, че не са в състояние да се хранят или да спят. Стомасите им се свиват на топка заради страха и напрежението. Тео се чувстваше по подобен начин. Атмосферата в съдебната зала беше нажежена. Макар че присъстваше само като зрител, той все пак се притесняваше. Процесът беше неговият голям мач.

В качеството си на окръжен прокурор Джак Хоугън се занимаваше с най-важните дела в Стратънбърг. Беше висок, слаб и плешив. Винаги носеше черен костюм, заради което хората често го подиграваха. Чудеха се дали притежава само един, или няколко еднакви. Той се усмихваше рядко, но започна встъпителната си реч с едно дружелюбно „добро утро“. После представи себе си и двамата си помощници. Определено умееше да разчупва леда.

Прокурорът бързо премина по същество. Запозна съдебните заседатели с жертвата Майра Дъфи, като им показа нейна цветна снимка.

— Умряла е само на четирийсет и шест години — каза мрачно той. — Майка е на двама синове, Уил и Кларк. И двамата са студенти. Ще ги помоля да се изправят.

Господин Хоугън посочи към местата зад масата на обвинението. Младежите се изправиха и погледнаха смутено заседателите.

Тео знаеше от вестниците, че баща им, първият съпруг на жертвата, е загинал в самолетна катастрофа, когато са били съвсем малки. Пийт Дъфи беше вторият съпруг на Майра. Той също имаше друг брак зад гърба си.

Хората твърдяха, че жителите на „Уейвърли Крийк“ често се женят повече от веднъж.

Прокурорът описа престъплението. Майра Дъфи била открита в дневната на огромния модерен дом, където живеела с Пийт Дъфи. Новата къща, построена преди по-малко от три години, се намираше в гориста местност зад голф игрището. Заради дърветата тя едва се забелязваше от улицата, но същото важеше и за останалите къщи в „Уейвърли Крийк“. Хората там ценяха уединението.

Когато открили тялото й, входната врата била леко открехната, а алармената система — изключена. Липсвали бижутата на госпожа Дъфи, няколко старинни часовника на съпруга й и три пистолета от шкафа до телевизора в дневната. Стойността на откраднатите вещи възлизаше на трийсет хиляди долара.

Причината за смъртта беше задушаване. След като получи разрешение от съдия Гантри, Джак Хоугън се приближи до мултимедийния проектор, натисна един клавиш и на екрана срещу съдебните заседатели се появи увеличена цветна снимка. На нея се виждаше как Майра Дъфи лежи на килима, облечена в скъпи дрехи. Липсваха видими следи от насилие. Обувките с висок ток все още бяха на краката й. Прокурорът обясни, че в четвъртък, деня на убийството, тя имала среща за обяд със сестра си. Очевидно се приготвяла да излезе от къщи, когато я нападнали и убили. Извършителят обиколил стаите, взел изброените вещи и си тръгнал. Сестрата на госпожа Дъфи започнала да звъни на мобилния й телефон и след като два часа не получила отговор, се разтревожила и отишла в „Уейвърли Крийк“. Там открила тялото. На местопрестъплението всичко изглеждало спокойно. Жертвата сякаш била припаднала. Отначало сестра й и полицаите предположили, че е починала от инфаркт или мозъчен удар. Но вземайки предвид нейната възраст, добро общо състояние и здравословен начин на живот, те заподозрели нещо по-страшно.

Аутопсията разкрила истинската причина за смъртта. Убиецът на Майра Дъфи я бе сграбчил отзад и бе притиснал силно сънната й артерия.

Прокурорът Хоугън сложи ръка върху дясната страна на врата си.

— Десет секунди натиск на подходящото място са достатъчни, за да изгубиш съзнание — заяви прокурорът. Присъстващите в залата се зачудиха дали самият той няма да колабира всеки момент, но това не се случи. Обвинителят продължи: — Когато госпожа Дъфи припаднала, нападателят продължил да притиска все по-силно артерията. Шейсет секунди по-късно тя издъхнала. Не са открити никакви следи от борба — счупени нокти, драскотини и други. Защо ли? Защото госпожа Дъфи е познавала убиеца.

Джак Хоугън се обърна внезапно, за да засили драматизма, и се втренчи в подсъдимия, който седеше между Клифърд Нанс и другия адвокат на защитата.

— Познавала го е, тъй като е била омъжена за него.

Последва дълга мъчителна пауза. Всички погледи бяха приковани в Пийт Дъфи. Тео го виждаше само в гръб и отчаяно искаше да зърне лицето му.

Прокурорът добави:

— Извършителят е успял да се приближи до жертвата, защото тя му е имала доверие.

Джак Хоугън застана до проектора, показа още снимки и обрисува цялата сцена на престъплението — вътрешността на къщата, предната и задната врата, разстоянието до голф игрището. Използва снимка, направена на главния вход на „Уейвърли Крийк“, където имаше висока порта, охранителен пост и камери за видеонаблюдение. Обясни, че е малко вероятно външно лице, дори и много изобретателно, да проникне вътре при подобни мерки за сигурност. Разбира се, последното не представляваше проблем, ако извършителят всъщност живееше в „Уейвърли Крийк“.

Съседите не били видели чужда кола пред дома на семейство Дъфи. Никой не бил забелязал непознат човек да минава по улицата или да излиза от къщата. Не се било случило нищо необичайно. През последните шест години в „Уейвърли Крийк“ били регистрирани само два обира. В тихия квартал почти нямало престъпност.

В деня на убийството Пийт Дъфи играел голф както всеки четвъртък. Според компютъра в магазина на клуба започнал точно в 11:10 ч. сутринта. Дошъл сам, което се случвало често, и използвал собствена електрическа количка. Казал на отговорника, че смята да изиграе осемнайсет дупки на северното и южното трасе — двете най-популярни в клуба. Домът на семейство Дъфи се намираше до шестия феъруей на трасето „Крийк“ — по-малък терен, предпочитан от дамите.

Според думите на прокурора Пийт Дъфи беше сериозен играч, който се придържа стриктно към резултата и никога не лъже. Обикновено изигравал осемнайсет дупки за около три часа. Въпросният ден бил облачен, хладен и ветровит. В такова време повечето хора си оставали вкъщи. С изключение на четирима играчи, които започнали своята игра в 10:20 ч. В 11:10 ч. на терена нямало никого. Още четирима се появили към 13:40 ч.

Сестрата на госпожа Дъфи се обадила на бърза помощ веднага щом открила трупа. Разговорът бил записан в 14:14 ч. Според аутопсията жертвата починала към 11:45 ч.

С помощта на своя асистент прокурорът Хоугън представи увеличена карта на „Уейвърли Крийк“. Посочи трите трасета на голф игрището, магазина, алеите, тенискортовете и други важни подробности, след което показа на съдебните заседатели дома на семейство Дъфи. Според данните на обвинението в момента на убийството Пийт Дъфи се намирал на четвъртата или петата площадка на северното трасе. Разстоянието от тази част на игрището до къщата можеше да се вземе за около осем минути, ако човек се придвижваше с количка за голф като тази на Дъфи.

Питър Дъфи погледна картата и бавно поклати глава, сякаш господин Хоугън говореше пълни глупости. Подсъдимият беше на четирийсет и девет, с мургаво навъсено лице и гъста посивяла коса. Носеше очила с рогови рамки и кафяв костюм, поради което лесно можеше да бъде сбъркан с някой адвокат.

Според прокурора Пийт Дъфи знаел, че съпругата му ще си бъде вкъщи по това време. Имал ключ от собствения си дом, разполагал с електрическа количка минути преди убийството и играел голф на празно игрище. Почти не съществувал шанс някой да го забележи.

— Подготвил е всичко много внимателно — повтори многократно господин Хоугън.

Самият факт, че опитният прокурор беше убеден във вината на господин Дъфи, придаваше правдоподобност на твърденията му. Ако повтаряш нещо достатъчно често, хората започват да ти вярват. Господин Маунт обичаше да казва, че презумпцията за невинност звучи смешно в наши дни. Подсъдимите често биват приемани като извършители на престъплението. На Тео също му беше трудно да допусне, че господин Дъфи е невинен, особено в този момент.

— Защо господин Дъфи е убил съпругата си? — попита Джак Хоугън съдебните заседатели. Изглежда, имаше готов отговор. — Заради пари, дами и господа. — С подчертан драматизъм той взе един документ от масата и обяви: — Това е застраховка живот на стойност един милион долара, направена от Питър Дъфи преди две години. Полицата е издадена на името на Майра Дъфи, неговата покойна съпруга.

В залата настъпи пълна тишина. Вината на подсъдимия нарастваше с всяка минута.

Господин Хоугън разлисти полицата, запозна заседателите със съдържанието й и постепенно смекчи тона. Когато най-накрая приключи, остави документа на масата и заговори за финансовите проблеми на господин Дъфи. Подсъдимият се занимавал с продажба на недвижими имоти. В началото печелел добре, но изведнъж загубил всичко и банките започнали да го притискат. Господин Хоугън обеща да докаже на заседателите, че Питър Дъфи е бил изправен пред фалит.

Подсъдимият се нуждаел от пари и затова направил застраховката.

Прокурорът продължи с мотива на престъплението. Бракът на господин и госпожа Дъфи не вървял добре. Те имали много проблеми и няколко пъти се разделяли. И двамата се свързали с бракоразводни адвокати, но не подали молба за развод.

За да обобщи казаното до момента, господин Хоугън се приближи до съдебните заседатели и се взря в тях със сериозно изражение.

— Става дума за хладнокръвно убийство, дами и господа. Старателно подготвено и внимателно извършено, без каквито и да е следи. Няма очевидци или доказателства. Открито е само тялото на красива млада жена, удушена по жесток начин. — Господин Хоугън затвори очи, почеса се по главата и добави: — О, за малко да забравя нещо. Пропуснах да ви кажа, че преди две години, когато купил застрахователната полица, господин Дъфи започнал да играе голф сам. Дотогава винаги имал компания. Ще повикаме някои от старите му приятели, които ще го потвърдят. Това не е ли съвпадение? Планирал убийството цели две години. Организирал игрите си на голф в зависимост от графика на съпругата си и чакал ветровития ден, в който клубът ще бъде празен. Издебнал подходящия момент, за да се втурне към дома си, да паркира голф количката до басейна и да влезе през задната врата с думите: „Скъпа, прибрах се!“, след което да я нападне изненадващо в гръб. Минута по-късно тя издъхнала. Господин Дъфи е подготвял убийството толкова дълго, че е знаел съвсем точно по какъв начин да действа. Взел е бижутата, скъпите часовници и оръжията, за да създаде впечатлението, че съпругата му е станала жертва на обир. Секунди по-късно излязъл през вратата, качил се на количката за голф и се върнал на петата площадка от северното трасе. Там извадил железен стик номер четири и спокойно приключил поредната си успешна игра.

Господин Хоугън замлъкна. В залата настана тишина. Той взе своя бележник и се върна на мястото си. Беше минал час и половина. Съдия Гантри удари с чукчето и обяви:

— Ще направим десетминутна почивка.

Господин Маунт събра класа в края на тесния коридор на втория етаж. Момчетата обсъдиха въодушевено драматичната сцена, на която току-що бяха присъствали.

— Много по-интересно е от телевизията — каза някой.

— Добре — заяви господин Маунт. — Досега чухте само едната страна по делото. Колко от вас смятат подсъдимия за виновен?

Поне десетина ученици вдигнаха ръце. Тео също искаше да се включи, но знаеше, че още е рано за такива предположения.

— А презумпцията за невинност? — попита господин Маунт.

— Направил го е — заяви барабанистът Дарън.

Няколко други момчета изразиха съгласието си.

— Виновен е — добави плувецът Брайън.

— Няма начин да се измъкне.

— Подготвил го е старателно.

— Той е убиецът.

— Добре, добре — прекъсна ги господин Маунт. — Ще говорим пак през обедната почивка, след като чуете речта и на другата страна.

 

 

Другата страна започна с гръм и трясък. Клифърд Нанс изчака залата да утихне и се приближи до ложата на съдебните заседатели. Беше на шейсет години, с посивяла около слепоочията коса, едри ръце и масивен гръден кош. Държеше се така наперено, сякаш никога не бе губил битка — нито в съда, нито извън него.

— Никакви доказателства! — извика адвокатът с плътен дрезгав глас, който отекна в залата. — Никакви доказателства! — повтори той, все едно не го бяха чули първия път.

Тео потрепна.

— Нищо! Няма очевидци или улики на местопрестъплението. Чухме само трогателната история на господин Хоугън, лишена от каквито и да е доказателства. Той просто ни запозна със своята версия на това, което може би се е случило. Може би Пийт Дъфи е искал да убие жена си. Може би го е подготвил старателно. Може би е препускал през празното голф игрище. Може би е отишъл вкъщи точно навреме, за да извърши едно от най-чистите убийства в историята. После може би е откраднал няколко вещи, оставил е входната врата отворена и се е върнал, за да продължи играта си. Може би фактите са такива.

Клифърд Нанс закрачи бавно пред заседателите. Стъпките му следваха ритъма на думите.

— Дами и господа, господин Хоугън спекулира с предположения. Може би нещата са се случили така, може би иначе. Той очаква да му повярвате, защото няма доказателства. Не разполага с абсолютно нищо. Сигурно е само, че човекът е играел голф, когато съпругата му е била убита в прекрасния им дом на километър и половина от мястото, където е бил той.

Адвокатът спря, приближи се до заседателите и прикова очи в един възрастен мъж на предния ред. Погледна го така, сякаш се канеше да го потупа по коляното. После сниши глас:

— Не обвинявам господин Хоугън за това, че подхвърля предположения. Наистина не му остава друг избор, след като не може да се опре на никакви доказателства. Той разчита само на богатото си въображение.

Клифърд Нанс се обърна надясно и се втренчи в една жена на средна възраст.

— Конституцията, законите и процедурните правила се основават на идеята за справедливост. И знаете ли какво? Там не се допускат предположения. Законите са съвсем ясни. Съдия Гантри ще ви ги обясни по-късно. Моля, изслушайте го внимателно. Няма да чуете нито веднъж думата „може би“. Ще чуете единствено добре познатото старо американско правило. То гласи, че когато някой е обвинен в извършване на престъпление, щатът е длъжен да използва всички свои ресурси — разследващи полицаи, експерти, прокурори и анализатори — за да докаже вината на подсъдимия извън всякакво основателно съмнение.

Адвокатът се обърна наляво и се вторачи в шестимата заседатели на втория ред. Погледът му беше прям и решителен. Говореше, без да поглежда бележките си. Думите му звучаха гладко и убедително, сякаш ги бе повтарял хиляди пъти, без да загуби въодушевлението си.

— Извън всякакво основателно съмнение. Обвинението е изправено пред тежка задача, която не може да изпълни.

Адвокатът спря за миг и присъстващите притаиха дъх. Той отиде до масата и взе жълтия си бележник, но не го погледна. Беше актьор на голяма сцена и знаеше репликите си наизуст. Изкашля се и продължи на висок глас:

— Според закона Пийт Дъфи не е длъжен да дава показания или да призовава свидетели в своя защита. Подсъдимият не трябва да доказва каквото и да било. Вероятно се питате защо. Нещата са съвсем прости. Той е защитен от най-ценната гаранция в съдебната ни система. Нарича се презумпция за невинност. — Клифърд Нанс се обърна и посочи клиента си. — Пийт Дъфи седи тук като невинен човек. Подобно на мен и всички вас.

Адвокатът закрачи бавно, без да откъсва очи от заседателите.

— Но Пийт Дъфи все пак ще даде показания. Няма търпение да го направи. А когато заеме свидетелското място, ще се закълне да говори истината. Истината, дами и господа, се различава доста от историята, която прокурор Хоугън току-що си измисли. Пийт Дъфи действително е отишъл в голф клуба във фаталния ден. Бил е без компания, защото предпочита да играе сам. Данните от компютъра ще докажат, че е пристигнал в единайсет и десет и се е отправил към първата площадка с количката си за голф, която държи в гаража, подобно на повечето съседи. Бил е сам на игрището, докато жена му се подготвяла да излезе от къщи, за да се срещне със сестра си в града. Тогава непознат крадец, който все още е на свобода и едва ли ще бъде заловен, ако продължаваме в същия дух, влязъл тихо в къщата. Предположил, че вътре няма никого. Алармата била деактивирана, а предната и задната врата били отключени, което е често срещано в този квартал. Крадецът се натъкнал на Майра Дъфи, нападнал я с голи ръце, тъй като не носел оръжие, и се превърнал в нещо друго. В убиец, дами и господа.

Клифърд Нанс замълча и отиде до масата на защитата, където отпи глътка вода. Всички очи бяха приковани в него.

— И още е на свобода! — извика внезапно адвокатът. — Или е тук, сред нас — добави той и разпери ръце, за да обхване цялата зала. — Тъй като си играем на предположения, бихме могли да кажем, че убиецът е в залата и наблюдава процеса. Защо не? Господин Хоугън и неговите помощници и бездруго не представляват заплаха за него.

Тео забеляза как няколко заседатели поглеждат към зрителите.

Господин Нанс възвърна спокойния си тон и премина към застрахователната полица. Заяви, че Пийт Дъфи наистина е направил застраховка живот на жена си, която му гарантира един милион долара след смъртта й. Но освен това съществуваше и друга застрахователна полица — на негово име. В нея Майра Дъфи фигурираше като получател на парите. Двамата просто се бяха подсигурили с двойни застрахователни полици, подобно на повечето семейства. Адвокатът обеща да докаже пред заседателите, че бизнесът на клиента му далеч не е вървял толкова зле, колкото бе описал прокурорът. Той призна, че господин и госпожа Дъфи се борили да спасят брака си и се разделяли повече от веднъж, без да подават молба за развод. Всъщност те били твърдо решени да изгладят отношенията си.

Господин Маунт седеше на втория ред на балкона, зад своите ученици. Беше избрал внимателно мястото си, за да може да наблюдава момчетата. Те бяха погълнати от встъпителните речи. Както се очакваше, Тео изглеждаше най-заинтригуван от всички. Приятелите му вероятно биха предпочели да присъстват на баскетболен мач, но Тео Буун се намираше точно там, където искаше да бъде.

След като адвокатът на защитата приключи с изложението си, съдия Гантри обяви обедна почивка.