Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Теодор Буун (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kid Lawyer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джон Гришам

Заглавие: Теодор Буун. Момчето адвокат

Преводач: Силвия Падалска

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД", В. Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Colin Thomas, Getty Images

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-247-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1753

История

  1. — Добавяне

22

Зрителите се събраха в понеделник сутрин, за да наблюдават драматичния финал на делото. Заседателите влязоха в залата със сериозни лица. Бяха твърдо решени да изпълнят дълга си. Облечени в най-елегантните си костюми, юристите бяха готови да приключат процеса. Подсъдимият излъчваше спокойствие и самоувереност. Секретарите и съдебните пристави тичаха напред-назад, изпълнени с енергия. Към девет и десет те утихнаха и присъстващите затаиха дъх. Всички се изправиха, когато съдия Гантри влезе в залата. Черната тога се вееше зад гърба му.

— Моля, седнете — обяви мрачно той.

Не изглеждаше особено щастлив. Очевидно се чувстваше уморен.

Съдията огледа залата, кимна на стенографката и заседателите, след което се обърна към публиката. Очите му се спряха на третия ред. Там, в дясната част, се намираше Тео Буун. Седеше между баща си и Айк. Явно и днес щеше да пропусне училище. Съдия Гантри се втренчи в него и погледите им се срещнаха. После той се приближи до микрофона. Изкашля се и изрече думите, които никой в залата не бе очаквал.

— Добро утро, дами и господа. На този етап от процеса срещу господин Дъфи предстои да чуем заключителните речи на двете страни. Това обаче няма да се случи. Поради причини, които няма да споменавам сега, реших да обявя делото за невалидно.

От всички краища на залата се чуха възгласи на недоумение. На лицата на присъстващите се изписа силна изненада. Тео наблюдаваше Пийт Дъфи, който се обърна учудено към Клифърд Нанс. Представителите на защитата и обвинението гледаха изумено, опитвайки се да осмислят думите на съдията. Заседателите не бяха сигурни какво предстои да се случи.

Съдия Гантри им разясни ситуацията. Обърна се към тях и каза:

— Дами и господа съдебни заседатели, настоящият процес е обявен за невалиден. Обвиненията срещу господин Пийт Дъфи са отменени, но само за момента. Те ще бъдат повдигнати отново в близко бъдеще, пред други заседатели. Съдията има право да прекрати наказателно дело, ако вярва, че съществуват причини, които биха повлияли драстично върху крайното решение. Такъв е и сегашният случай. Благодаря ви за свършената работа. Вие имате изключително важна роля в нашата съдебна система. Може да напуснете залата.

Заседателите изглеждаха доста объркани, но някои от тях осъзнаха, че вече са изпълнили гражданския си дълг. Един от приставите ги придружи до страничната врата. Докато те излизаха, Тео наблюдаваше с възхищение Хенри Гантри. В този миг му се прииска също да стане велик съдия, подобно на героя пред него. Съдия, който познава законите до най-малката подробност, вярва в справедливостта и не се страхува да взема трудни решения.

— Нали ти казах — прошепна Айк.

Айк бе убеден, че съдията ще прекрати делото, но и другите в семейната кантора бяха изразили същото мнение.

Заседателите напуснаха залата, но останалите присъстващи така и не помръднаха. Изглеждаха объркани и определено се нуждаеха от повече информация. Джак Хоугън и Клифърд Нанс се изправиха едновременно и се втренчиха в съдия Гантри. Преди някой от тях да продума, той заяви:

— Господа, няма да обосновавам решението си в този момент. Утре в десет сутринта ще ви чакам в кабинета си. Тогава ще изтъкна причините за случилото се. Бих искал обвиненията да бъдат повдигнати отново възможно най-скоро. Ще насроча ново дело за втората половина на юни. Подсъдимият ще бъде пуснат под гаранция при досегашните условия. Заседанието приключи.

Той удари с чукчето, изправи се и излезе.

Без присъствието на съдията и заседателите зрителите нямаха причина да останат в залата. Те бавно станаха и се отправиха към изхода.

— Отивай на училище, Тео — каза строго господин Буун.

 

 

Тео отключи колелото си пред сградата на съда.

— Ще се отбиеш ли следобед? — попита Айк.

— Разбира се — отвърна Тео. — Нали е понеделник.

— До скоро.

— Да, Айк.

— Искам шестица по химия.

— Ще я имаш.

Докато се отдалечаваше, на Тео му бе трудно да повярва, че вече е понеделник. През последните седем дни се бяха случили толкова много неща. В града се бе състоял най-големият процес в историята му, но краят тепърва предстоеше. Благодарение на Тео съдията бе предотвратил произнасянето на погрешна присъда. Справедливостта бе възтържествувала, поне за момента. Тео можеше да си отдъхне, но съвсем скоро трябваше да се срещне тайно с Боби Ескобар и Хулио. Несъмнено. Той щеше да подготви Боби за показанията, които свидетелят предстоеше да даде по време на делото през юни. Процесът щеше да бъде съвсем различен от досегашния!

Тео беше истински развълнуван.

Той остави колелото си на стойката до знамето и влезе в училище по средата на първия час. Носеше писмено извинение от майка си. Когато го подаде на госпожица Глория, Тео забеляза, че тя не се усмихва. Обикновено го правеше.

— Седни, Тео — каза секретарката и кимна към дървения стол до бюрото.

Тео се учуди на нейната реакция. Беше донесъл най-обикновена извинителна бележка.

— Как мина погребението? — попита тя със сериозно изражение.

Тео я погледна с недоумение.

— Моля?

— Погребението в петък. Нали чичо ти те взе от училище?

— А, да. Мина чудесно.

Госпожица Глория се огледа тревожно и сложи пръст на устните си. Притесняваше, че може да ги чуят от съседните кабинети.

— Тео — прошепна тя. — Снощи брат ми беше арестуван за шофиране в нетрезво състояние. В момента е в затвора.

Секретарката се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.

— Съжалявам — каза Тео. Досещаше се накъде отиват нещата.

— Той не е алкохолик. Има съпруга, деца и стабилна работа. Никога досега не си е навличал неприятности. Просто не знаем какво да правим.

— Колко е неговото САК?

— Моля?

— Съдържание на алкохол в кръвта.

— А, ясно. Мисля, че е нула цяло и девет. Звучи ли ти достоверно?

— Да. Допустимата граница е нула цяло и осем, така че ще си има проблеми. За пръв път ли му се случва?

— Разбира се, Тео. Брат ми не е алкохолик. Изпил е само две чаши вино.

Естествено. Независимо колко са пияни и необуздани, обвиняемите винаги твърдят, че са изпили само две чаши.

— Полицаят е казал, че може да лежи десет дни в затвора — продължи тя. — Ситуацията е много неприятна.

— Кой е полицаят? — попита Тео.

— Знам ли?

— Някои обичат да сплашват хората. Брат ви няма да лежи десет дни. Ще плати глоба от шестстотин долара и ще загуби книжката си за шест месеца. После трябва да вземе часове по кормуване и чак след година досието му ще бъде изчистено. Цяла нощ ли е прекарал в ареста?

— Да. Трудно ми е да си представя…

— Тогава няма да лежи повече. Ще ви продиктувам едно име.

Секретарката вече държеше химикалка.

— Тейлър Баскин — каза Тео. — Това е адвокатът, който се занимава с алкохолиците…

— Но брат ми не е такъв! — избухна тя.

Двамата се огледаха, за да проверят дали някой не ги е чул. Наоколо беше пусто.

— Съжалявам. Тейлър Баскин е специалист по случаи, свързани с шофиране в нетрезво състояние. Предайте на брат си да му се обади.

Госпожица Глория записа старателно информацията.

— Трябва да вляза в час — добави Тео.

— Благодаря ти. Моля те, не казвай на никого.

— Не се тревожете. Може ли да тръгвам?

— О, да, разбира се. Много съм ти задължена, Тео.

Той излезе от кабинета и остави зад гърба си поредния доволен клиент.

Край