Елизабет Лоуел
Седемте гряха (51)

Петдесет и първа глава

Скотсдейл

Събота, 9:48 ч. сутринта

Вратата към кабинета на Кенеди се отвори рязко, преди Сам да успее да почука.

— Добро утро — поздрави го Дъг с равен глас.

Но в очите на специалния надзорен агент се четеше едновременно извинение и предупреждение.

— Утро е — съгласи се Сам. Не обърна внимание на Сайзмор и кимна на Кенеди. — Разбрах, че сте искали да говорите с мен.

— Много добре си разбрал. Едно е да имаш поверителен информатор, а съвсем друго е съзнателно да саботираш разследване на оперативната група.

— Не съм правил такова нещо.

— Правил си, по дяволите! — развика се Кенеди. — Три дни си крил информация от мен.

— Това не е съвсем точно — с равен глас поясни Сам. — Бюрото ми разрешава да запазя в тайна самоличността на поверителния си информатор.

— Не и когато прикриването на доносник води до излагане на цялата оперативна група!

Независимо кой беше прав, Сам не би могъл да спечели спор за бюрократичните процедури със специалния си отговорен агент. Можеше само да се опита да си извоюва позиция, която да му позволи да защити Кейт. Което означаваше, че трябва да намери начин да каже на Кенеди лошата новина за изтичането на информация по такъв начин, че той да не получи удар. Само че това може да стане, след като се научеше да яде въглища и от него да излизат диаманти.

— Животът й е бил заплашван — изтъкна Сам, стараейки се гласът му да звучи спокойно и професионално. — Като се имат предвид всички убийства, които бяха извършени напоследък, запазването на самоличността й в тайна е съвсем стандартна оперативна процедура.

— Стандартна процедура, друг път! — Кенеди започна да рови в чекмеджето за последната си цигара. Дъг взе запалката и зачака. Дребен жест, но може би щеше да уталожи поне частичка от гнева на шефа. Запалката щракна. Кенеди дръпна силно. — И кога по-точно щеше да ми кажеш? — саркастично попита той. — Когато случаят приключи ли?

— Щях да кажа на Дъг, когато получа положителен резултат от ДНК анализа, който доказва съвпадение на кръвта в багажника на колата под наем и тази на Лий Мандел.

— Каква кола под наем? — попитаха едновременно Сайзмор и Кенеди.

— Тази, с която Лий Мандел е тръгнал от летището и която е била върната с ден закъснение, вероятно от някой друг.

— Защо не съм бил информиран за това? — попита Кенеди.

— Защото няма да знам дали това е така наистина, докато не получа резултата от ДНК анализа.

— Ако е имало кръв в багажника на наетата кола, тя може да е от зле увито сурово месо — сви рамене Сайзмор.

— Няма да е за пръв път — съгласи се Сам. — Затова исках да изчакам лабораторните резултати.

Дъг си пое предпазливо дъх и започна да се надява, че кариерата му ще бъде спасена. Помощта от Сайзмор бе неочаквана, но в този бизнес човек приемаше помощ и утеха откъдето му ги предложеха.

Кенеди се опита да се успокои с ново дръпване от цигарата.

— Кажи ми какво друго имаш?

— Багажникът не е бил разбит — каза Сам. — Ако самият Мандел не го е извършил, значи е бил някой достатъчно хитър, че да запише електронния код на дистанционното и да направи дубликат.

— И какво от това? — обади се Сайзмор. — С какво ни помага това тук, във Финикс, където престъпниците разбиват багажници и стрелят на паркинга?

— Каубоят на паркинга имаше дубликат на дистанционното, който е направил предварително — изтъкна Сам. — Не би посегнал към лоста, ако не бе решил, че е объркал кода. Ако куриерът не бе изтичал обратно, каубоят вероятно щеше да успее. Истински професионалист е. Кой може да каже, че същото не се е случило и във Флорида, само че Мандел е бил убит, натъпкан в багажника и погребан в блатото?

Сайзмор гледаше начумерено. Кенеди попита троснато:

— И какво общо има всичко това с мошеничка, която разменя скъпоценни камъни? Тя ли го е направила?

— Не — бързо отвърна Сам. — Тя е шлифовала „Седемте гряха“ — седем много скъпи сапфира, — които Мандел е пренасял, когато е изчезнал. Не е повярвала, че ги е откраднал, и затова започнала да следи изложенията на скъпоценности, очаквайки стоката да се появи. Пърсел имаше един от тях. Тя го подменила със синтетичен камък, взела истинския у дома си, където го сравнила с работните си снимки. Никакво съмнение — Пърсел притежавал камък, който бил видян за последен път у изчезналия куриер! Отново разменила камъните, защото поначало не е имала намерение да краде, а само да идентифицира нещо, което вече било откраднато. Аз я залових, след като бе разменила оригинала и синтетичния камък.

— Пърсел пък откъде е взел камъка? — учуди се Кенеди. Сам трябваше да признае, че специалният отговорен агент има добри следователски инстинкти. Можеше да проследи връзките в определен случай, така както Колтън никога не би могъл.

— В момента проверяваме.

— С какво разполагаш в този момент?

— Една заложна къща в Малкото Маями, блондинка с големи изкуствени гърди и собственика на заложната къща, който се кълне, че изобщо не е докосвал камъка. Същият има роднини в Лос Анджелис, които биха могли да пласират това бижу.

Кенеди кимна.

— Проследи го. И непременно опиши всичко — имена, дати, свидетели — в доклад, с копие за Тед. Той има много добри връзки в Лос Анджелис. Може да спести малко пари на данъкоплатците.

— Ще се заема с това веднага щом получа доклада — заяви Сайзмор.

— Изкуствени гърди — повтори Кенеди. — Да не би да става дума за травестит? — Той бързо прелисти досието. — Ето, отново се споменава за гърди. И тук също.

— Предполага се, че Мандел е заминал в неизвестна посока с пратката, под ръка с едрогърда блондинка, нали така? — обърна се Сам към Кенеди. Той погледна към Сайзмор, който присви рамене. Сам прелисти папката на Мандел и извади листа, който бе подчертал с маркер. — Според този свидетел — чието име между другото, изглежда, се е изгубило някъде — Мандел е бил забелязан в компанията на вече описаната блондинка. Някой, отново анонимен, видял двойка, която отговаря на описанието на Мандел и блондинката, да оставя автомобил пред агенцията за коли под наем на летището.

— Е, и какво от това? — попита Кенеди.

— Лий Мандел е бил гей.

Кенеди се загледа във върха на цигарата си, а после — към Дъг. Той поклати глава, безмълвно уверявайки шефа си, че това е новина и за него.

— Дай ми тази папка — нареди Кенеди.

Сам му я подаде.

Никой не обели и дума, докато шефът четеше досието със скоростта и концентрацията на човек, който е виждал много подобни досиета. Когато приключи, лицето му съвсем не бе весело.

— Тук виждам доста неща, които липсват в моята папка — отбеляза Кенеди.

— В мига, в който вашата папка бъде попълнена с новата информация, Кейт Чандлър ще се озове в ролята на главната жертва в следващата престрелка — каза Сам.

— Кой го твърди?

— Последния път, когато досието на ФБР за Лий Мандел е било обновено — обясни Сам, — тя е получила заплаха на телефонния си секретар. Неизвестен глас й наредил да спре да се рови в случая Мандел или ще умре. Използвали са механичен дистортер на гласа. Лабораторията работи по записа, но засега не са ми съобщили какви са резултатите.

На Кенеди му трябваше по-малко от секунда да стигне до същината. Той изгледа Сам с присвити очи.

— Откъде изтича информация?

— Не знам.

— Предположи — с равен глас нареди шефът.

— Някой от оперативната група е — отвърна Сам.

Дъг се приготви да посрещне експлозията, която щеше да сложи край на кариерата на Сам, а вероятно и на неговата.

Червени петна избиха по лицето на Кенеди. Той отвори уста, за да каже на Сам какво нещастно копеле е, но се овладя.

Не беше стигнал до сегашния си пост, пренебрегвайки всички неприятни факти — само повечето от тях. Ала някои от тези факти имаха лошия навик да го настъпват по петите. Сега насоката, която вземаше разследването на Сам, се очертаваше като унищожителна за нечия кариера.

Или, ако бъде подхваната по подходящия начин, можеше да изстреля някого на върха.

Тишината бе нарушена само от звуците на пушещия мъж, който тръскаше пепелта от цигарата си и отново дръпваше от нея. Мъж, който мисли още бързо, напрегнато и пресметливо.

В този миг мобилният телефон на Сам звънна. Той погледна кой го търси, вдигна телефона и се заслуша. Не отне много. Затвори и погледна Кенеди.

— Не е било сурово месо — каза Сам.

— Кръвта на Мандел ли е? — попита Дъг.

— Без никакво съмнение. Местните власти ще започнат претърсване на обичайните места, където и по-рано са били захвърляни трупове. Но след пет месеца… — Сам сви рамене. — Плътта вече я няма, костите са разпилени от приливите, от бурите и хищниците. Може би ще извадим късмет, ще открием нещо и така ще можем категорично да потвърдим смъртта пред семейството на Мандел. Но не бих се обзаложил за това.

Сайзмор поклати глава:

— Мразя тези блата. По-зле е и от кремация, когато става дума за доказателства.

Всички погледнаха към Кенеди.

— Добре — каза той, като се изправи. — Ето какво ще направим. Това досие ще бъде попълнено с новата информация още сега. И то заедно с пълен доклад от специален агент Сам Гроувс за това докъде е стигнало разследването му и какви са резултатите — предварителни, предполагаеми… Искам всичко!

Сам кимна.

— Включи и резюме на разговорите си с поверителния ти информатор — нареди Кенеди. — Можеш да не посочваш името й.

— Това няма да е достатъчно, за да я опази жива — възрази Сам. — Онзи, който стои зад тези убийства, не е глупак. Много бързо ще събере две и две. И ще се опита да убие Кейт.

— Твоят доносник разполага ли с друга информация, която още не е в досието? — заинтересува се Кенеди.

Сам чу онова, което не бе изречено на глас: Ако си изстискал цялата информация от доносника си, кой го е грижа какво ще стане с нея?

— Моят поверителен информатор не е някоя отрепка — заяви Сам в лицето на Кенеди. — Тя е от жертвите, които много биха зарадвали Тони Доун. Искате ли да изглеждате зле в новините в шест часа — ама наистина ужасно глупаво? Тогава отпишете моя поверителен информатор. Гарантирам, че резултатът ще съсипе кариерата ви.

— Заплашваш ли ме?

— Не.

Сам срещна разгневения поглед на Кенеди, но не отмести очи, а зачака. След дълго и напрегнато взиране Кенеди кимна.

— Добре, Гроувс. Ще го направим по твоя начин. Скрий името й или го напиши с големи букви в досието. Обяви го във вечерните новини, ако искаш. — Кенеди злобно угаси цигарата си. — От този момент нататък ти носиш отговорността за живота на поверителния си информатор.

— Денонощно ли?

— Да.

— Един човек не е достатъчен… — започна Сам.

— Непременно ще го обясня на Тони Доун — заяви Кенеди, — докато чупя ръце пред камерите заради съкращенията във федералния бюджет и нарастващата престъпност. — Той разтегна устни в усмивка пред въображаемата камера. — Само си представете, тази прекрасна млада жена и нейният храбър защитник от ФБР щяха още да са живи, ако не беше стиснатият ни Конгрес…

Но Сам вече бе изскочил през вратата и тичаше към колата си. И към жената, която му бе поверила живота си.

— Искам доклада ти след два часа — извика след него Кенеди.

Единственият отговор на Сам бе жест с ръка, който би му донесъл уволнение, ако Кенеди вече не бе измислил друг начин да му го върне тъпкано.

Дъг се обърна към началника си и каза:

— Поне подайте молба за свидетелска защита на поверителния информатор.

— Тя е доносник, а не свидетел — отвърна Кенеди.

Сайзмор небрежно махна с ръка:

— Дъг, спести някой долар на данъкоплатците и престани да се тревожиш. Тя живее в истинска крепост.

— Какво искаш да кажеш? — подозрително попита Дъг. — И откъде знаеш?

— Ходих дотам. Свързана е с местна охранителна компания. Ще се оправи.

— Срещу убиец, който работи за Бюрото ли? — възрази Дъг.

— Не знаем това — бързо отвърна Кенеди. — В този момент то е само една възможност. Просто някаква неприятна възможност.

— Господи, човече, говорим за живота на тази жена! — възкликна Дъг.

— Може би. А вероятно Сам Гроувс издава информация пред поверителния си информатор, за да ни изкара пълни глупаци — предложи невъзмутимо Сайзмор.

— Наистина ли го вярваш? — попита Дъг смаяно.

Сайзмор вдигна рамене.

— Както каза шефът ти, има много възможности и точно сега тази е също толкова вероятна, колкото и всяка друга. Гроувс не е колективен играч. Има много търкания с Бюрото.

Кенеди се изсмя горчиво.

— Този път негодникът може да си блъска сам дебелата глава.

— Ами ако Сам е прав? — попита Дъг.

— Тогава ще заловим престъпника — заяви Кенеди. — Ако Гроувс не е прав, ще бъде уволнен и обвинен за всеки провал досега. И в двата случая аз съм от печелившата страна.

— Стандартна оперативна процедура — процеди през зъби Дъг.

— Съществува ли някакъв проблем за теб? — попита Кенеди.

— Има ли значение?

— За мен не. А за теб? — Кенеди сви рамене. — Щом искаш да бъдеш уволнен заедно с него, моля.

— Не само ти имаш високопоставени приятели — каза Дъг. — Не ме заплашвай.

— Искаш ли да се състезаваме кой е по-силен?

— Не желая на съвестта ми да тежи смъртта на поверителен информатор.

Шефът му се засмя студено.

— Тогава по-добре се моли любимият ти агент да е толкова добър, за колкото се мисли.