Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (19)

19

Париж

Улица „Каде“ 16

Седалището на Великия Ориент на Франция

Полунощ

Храм №11 тънеше в полумрак. Пред трите стъпала към олтара горяха само два пламъка, които хвърляха отблясъци по черните стени, белязани с надгробни знаци. На входа на храма, точно пред Вратаря, двамата Надзиратели разлистваха сборника с ритуалите на светлината на свещите. Братята мълчаливо очакваха началото на срещата.

Чу се удар с чук и след него последваха други два удара от двата края на залата.

— Почитаеми майсторе, Първи надзирателю, кое е първото задължение на един надзирател?

— Многоуважаеми, задължението му е да се увери, че вратите са затворени.

— Почитаеми първи надзирателю, нека в това ни увери Вратарят.

Вратарят, който седеше близо до входа със сабя в ръка, се изправи и каза, че вратата на храма е затворена.

— Многоуважаеми, вратата е затворена.

В северната редица, близо до масона, седеше Патрик Шефдебиен, генерален директор на международната козметична компания „Ревелан“, и гледаше Ориента.

След няколко минути трябваше да стане, да изкачи стъпалата и от традиционното място на Оратора да изчете своето експозе пред мълчаливата и внимателна аудитория.

— … Братя мои, моля, изправете се.

Един по един всички братя се изправиха и Надзирателят прекоси храма с дървен чук пред гърдите.

Марк Жуано, Великият архивар на Великия Ориент, се питаше на колко ли подобни сбирки е присъствал. За близо шестдесет години — може би сто, а може и повече, и въпреки това изпитваше все същото вълнение при тази церемония.

Но тази вечер не успя да се концентрира заради смъртта на Софи Доуз. Чувстваше се виновен, че я е изпратил на тази мисия. И не само за нейната смърт носеше отговорност — приятелят на баща му, Марек, също бе брутално убит.

Жуано се овладя и се съсредоточи в черепа върху черния плат. Впечатляващ декор — навсякъде черепи с тъмни орбити, които се редуваха с искрящо бели кръстосани кости. Навсякъде смърт. Във всички ложи по целия свят това възпоменаваше убийството на Хирам, Великия майстор на масоните, убит от тези, които искаха да изтръгнат тайните му. Това винаги отвеждаше Жуано назад в годините към убийството на баща му в нацисткия ад.

— Почитаеми майсторе, Първи надзирателю, в колко часа започват работа Майсторите?

— На обяд, Многоуважаеми.

— Колко е часът сега, Почитаеми майсторе, Втори наблюдателю?

— Обяд е, Многоуважаеми.

— Тъй като е време, по което Майсторите масони започват работа, поканете Почитаемите майстори от вашата страна — така, както аз ще поканя тези от моята, за да се присъединят към вас и към мен, за да започнем работа в ложата „Орион“ на Ориент Париж.

Жуано огледа последователно братята си. Всеки един от тях беше признат специалист във франкмасонството. В „Орион“ членовете бяха приемани след много години труд и едва след като произнесат своето слово преди въвеждане. Слово, което трябваше да убеди всички братя.

Тази вечер Шефдебиен трябваше да убеди останалите.

— Почитаеми секретарю, бихте ли прочели протокола от последната среща? — След ритуалните думи и списъка с имената на присъстващите на последната среща секретарят представи двата протокола. Те бяха одобрени от братята и Почитаемият продължи: — Братя мои, тази вечер ще чуем труда на Почитаемия майстор Патрик дьо Шефдебиен. Както знаете, той е племенник на покойния многоуважаван от нас Ги дьо Шефдебиен, който премина във Вечния Ориент преди година. Неговият племенник и наследник е съхранил масонския пламък и тази вечер е негов ред да говори пред „Орион“. Почитаеми майсторе, Велики експерте, отидете да доведете нашия брат до мястото на Оратора.

Бавно Великият експерт премина по мозаичния под, покрит с килим, и стигна до Патрик дьо Шефдебиен. Той измина същия този път с листове в ръка. После изкачи трите стъпала, целуна брата Оратор и седна с лице към останалите братя, мълчаливи и неподвижни, с ръкавици на ръце, положени ритуално на краката.

Шефдебиен се изкашля, преди да започне.

— Многоуважаеми Ораторе, Многоуважаеми братя на Ориента и всички вие, Почитаеми мои братя…

Жуано слушаше мълчаливо думите, които отекваха в храма. Той изпитваше инстинктивно недоверие към Шефдебиен, известен с амбициите и властолюбието си. Петдесетгодишният генерален директор на „Ревелан“ често бе обект на ласкателни статии в пресата за щедростта си като работодател и за четиридневната работна седмица на всичките си служители. При това беше създал могъща индустриална империя в цял свят и редовно участваше в мащабни хуманитарни акции. Чекът за двадесет милиона евро на последната „Телетон^[1]“ и дарението на най-големия от веригата му хотели в Булонския лес за приют за бездомни го бяха превърнали в истинска медийна звезда. Въведен в масонството преди десет години от чичо си, Патрик дьо Шефдебиен се бе издигнал бързо, доста бързо, според Жуано, и си бе издействал широка подкрепа в ложата. Неговата харизма и интелигентност очароваха някои от братята му и се говореше, че в бъдеще ще стане много важен Велик майстор, когато масонството спре да бъде заклеймявано и преследвано. Въпреки това Жуано оставаше скептичен към генералния директор на „Ревелан“, който по нищо не приличаше на чичо си — уважаван и почитан учен дори извън „Орион“, когото Жуано бе познавал лично. В Шефдебиен Жуано виждаше просто един малко по-умен кариерист, но също и по-опасен заради ореола му на светец.

Жуано изобщо не слушаше речта на Шефдебиен. Всичко в главата му бе объркано, а това определено говореше за някакъв проблем. Абсурдната смърт на Софи Доуз отново и отново обземаше съзнанието му. Спомни си за миговете в неговия кабинет, докато разговаряха за дипломната й работа… тя беше млада и хубава… Ами Марек? Защо ще убиват стария концлагерист? Софи пренасяше документи. Разбира се, ложата си ги бе поискала, но Дарсан със сигурност ги бе преснел.

Сериозният глас с приповдигнат тон на Шефдебиен изпълваше храма:

— … достатъчно е да погледнеш мозаичния под във всички ложи, това редуване на бели и черни плочки като шахматна дъска. Всички вие сте вървели около този под, който е разположен в средата на ложата и е заобиколен от три големи свещника. Той символизира единението, което цари между нас, както се посочва в творбите на нашите английски приятели за дните на човека на земята. Редуването на щастливи дни и неприятности прави живота пълноценен. Тази стара шахматна дъска напомня, както знаете, и знамето на тамплиерите. Един неиздаван досега документ, който ще ви предоставя, разкрива, че тамплиерите…

Жуано не слушаше обясненията на Шефдебиен. Един от членовете на „Орион“, автор на богат илюстрован речник на франкмасонството, вече бе писал за мозаичния под, като се позоваваше на текстове от Талмуда, където ставаше дума за камък от пода на храма, който бе скрил изгубения кивот. Същия, който издирваше Индиана Джоунс, любимият герой на сина му.

А търсенето на връзка между франкмасонството и тамплиерите не му беше особено интересно. Отдавна историите и легендите за тамплиерите не представляваха интерес за него, или поне за неговия труд. Труд, за който му бяха необходими документите на Софи и археологическите изследвания на Марек.

Още си спомняше как приятелят на неговия баща му се обади, за да му съобщи за откриването на гравирания камък.

Марек, тук е. Държа го в ръцете си, разбираш ли? Бих искал и баща ти да е тук. Изпрати ми асистентката си, за да сравним отделните елементи. С откритото във вашите архиви и с моя камък вече сме съвсем близо до целта…

За Марек тази близка цел се оказа жестока смърт. Убийците му явно притежаваха други елементи от загадката, пазена с хилядолетия. Войната за разкриването на тази загадка отново се бе разпалила. Посланието на „Туле“ със смъртта на Софи бе ясно — никой нямаше да бъде пощаден. Заради каква тайна сееха смърт невидимите отмъстители? Единствено той можеше да разгадае, дори с риск да изгуби разсъдъка си. Тайната, заради която баща му е бил убит от нацистите в Дахау. Или по-скоро от тези, които са стоели зад нацистите и чиято сянка усещаше зад вратите на храма.