Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Ты не гонись за рифмой своенравной…, 1898–1902 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Добромир Тонев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Не тичай ти след тази своенравна
поезия — безсмислица и мит:
ще я сравня с княгиня Ярославна,
разплакана на каменния зид.
Умира княза и не съществува
и от стената, и от нея знак,
но, бедната, като преди тъгува,
от нея има нещо тук все пак.
Каква лъжа! От римите не стават
одежди! И словата нямат плът!
Словата са безсилни да създават,
тъй както са безсилни да рушат!…
Не трябва… Ала както бе отдавна,
във сутрешния сумрак виждам аз:
върху стената плаче Ярославна,
останала без сили и без глас.
Да спре да пророкува! Прогони я!
Над песните забрава да расте!
Кому са нужни? Внасят бъркотия,
тревожат ни и ни смущават те!
Не трябва песента да съществува!…
Поезията е нелепост, мит!…
А Ярославна все така тъгува
в уречения час на оня зид…