Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Колокольчик, 1854 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ана Александрова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Стихна бурята снежна. Свети път озарен
и нощта взира в мен ослепени очи.
Звън на тройка коне, за да бъда спасен,
потопи ме във сън… И звънчето звучи…
Мътен облачен дим… Тича призракът бял
на луната в простора от студ прояснен
и в душата наднича… Като стара печал,
преоблечена в сън съкровен.
И внезапно дочувам над протяжния звук
глас, изпълнен със страст, да реди:
„Ах, кога ли, кога моят мил ще е тук,
да отдъхне на мойте гърди!
В мен ли няма живот! Щом зора запламти
и лъчите й в мойто стъкло заискрят,
лумва печката весело, самоварът шепти
и завеската пъстра озарена трепти
над огрения в пламък креват…
В мен ли няма живот! Ех, отворен капак
на прозореца… Месец по стената пълзи…
Щом виелица вие — паля лампата пак,
а задрема ли — сепвам се в глухия мрак
и топя се по него в сълзи…“
И долавям нечакано същия глас
във звъна на звънчето стаен:
„… Не, не ми е любим!… И страхувам се аз
да не влезе със ласки при мен…
Ах, нима е живот! Няма тук светлина.
От прозореца духа, по стъклата му — лед.
Там, на двора расте само вишня една…
Пъпли мрак… И навярно в тоя мраз и слана
е загинала… жребий проклет!
Ах, нима е живот! И пердето без цвят!
Като болна съм… Бдя в тоя сив полумрак.
Няма кой да ме брани. Нямам мил в този свят,
само бабката бъбри… щом съседът познат
дойде тук… И е весело пак.“