Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Колокольчик, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Стихна бурята снежна. Свети път озарен

и нощта взира в мен ослепени очи.

Звън на тройка коне, за да бъда спасен,

        потопи ме във сън… И звънчето звучи…

 

Мътен облачен дим… Тича призракът бял

на луната в простора от студ прояснен

и в душата наднича… Като стара печал,

        преоблечена в сън съкровен.

 

И внезапно дочувам над протяжния звук

глас, изпълнен със страст, да реди:

„Ах, кога ли, кога моят мил ще е тук,

        да отдъхне на мойте гърди!

 

В мен ли няма живот! Щом зора запламти

и лъчите й в мойто стъкло заискрят,

лумва печката весело, самоварът шепти

и завеската пъстра озарена трепти

        над огрения в пламък креват…

 

В мен ли няма живот! Ех, отворен капак

на прозореца… Месец по стената пълзи…

Щом виелица вие — паля лампата пак,

а задрема ли — сепвам се в глухия мрак

        и топя се по него в сълзи…“

 

И долавям нечакано същия глас

във звъна на звънчето стаен:

„… Не, не ми е любим!… И страхувам се аз

        да не влезе със ласки при мен…

 

Ах, нима е живот! Няма тук светлина.

От прозореца духа, по стъклата му — лед.

Там, на двора расте само вишня една…

Пъпли мрак… И навярно в тоя мраз и слана

        е загинала… жребий проклет!

 

Ах, нима е живот! И пердето без цвят!

Като болна съм… Бдя в тоя сив полумрак.

Няма кой да ме брани. Нямам мил в този свят,

само бабката бъбри… щом съседът познат

        дойде тук… И е весело пак.“

Край