Включено в книгата
Оригинално заглавие
Слепой гуслар, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784


Отдавна не виждам небето, цветята —

изпълва очите ми мракът дълбок.

Не сея, приличам на птица крилата —

нощувам и пея, където дал бог.

 

Но някаква сила — добра, непозната —

в замяна с чудесен фин слух ме дари:

шепти ми животът незрим в тъмнината,

когато не трепва тревица дори;

 

сух лист на земята без шум се отрони,

змия пропълзи сред висока трева,

докосне лек вятър тръстики и клони —

и знам безпогрешно какво е това;

 

еднакво и мъката, и веселбата

в тревогите дневни долавям и аз,

различните звуци, ранили душата,

превърнал на песен, запявам на глас.

 

Когато под нечий чужд покрив намеря

подслон и сред гостите с гусла в ръце

засвиря, а сам като струна треперя,

и пея с изпълнено с болка сърце,

 

отнякъде сила незнайна у мене

разлива жив пламък до пръстите чак,

словата извират и гуслата стене…

И сякаш проглеждат очите ми пак!

 

Зелени ливади, нивя необятни

и блясък на слънце съзирам дори,

вода сребропенна, цветя ароматни

и сенки прохладни на родни гори.

 

Изгарям от огън в часа полунощен,

а гостите слушат в захлас и мълчат,

и моят глас става по-звучен, по-мощен

и скръбните мисли по-малко горчат.

 

Замлъквам сред кръг от тълпа гласовита,

но нищо не чувам, че в унес дълбок

по цял свят душата ми волно се скита

и сълзи се стичат в неспирен поток!

Край